След горе-долу смешната случка във Входната зала, стигнахме гаража. Това беше първото нещо, свързано с Ренесме, което не ми направи впечатление. Беше най-обикновен бял гараж. Е, да, колите си ги биваше, но гаража - въобще не.
Лимузината на кметицата я чакаше отпред. Моето Мини обаче беше доста по-назад. Тръгнах към него. Изключих алармата, пъхнах ключа в ключалката и влязох вътре. След това запалих колата и тръгнах след лимузината. Не знаех, дали щяхме направо да отидем в ресторанта, или първо щяхме да минем от някъде другаде. И аз не знаех откъде, но задължително трябваше да си го помисля. Всъщност, аз напоследък доста се замислях. Но това не ми правеше лошо. Нито пък добро. Нищо не ми правеше. Все пак, важно е човек да мисли. Помислих още около минутка, а след това се изсмях. Колко много мислене! И също така си се смеех сама, като лудите.
Най-накрая, след петнайсет-минутно пътуване, лимузината отби и паркира. Аз паркирах наблизо и слязох от колата. Да, направо бяхме отишли в ресторанта.
Заглавие: Гаражът. 
