Другият хол

Заглавие: Re: Другият хол Съб Окт 31, 2009 3:44 am

Вече се бяхме прибрали от Париж. Той изглежда беше притеснен заради Хелга. Бяхме в един от холовете. Аз се бях настанила на белият кожен диван, а той беше седнал на една от таборетките. Не откъсваше поглед от мобилният си.
- Къде е за бога Хелга? - попита ме той отново.
Въздъхнах.
- Тя е с Уилям. - казах аз.
- КАКВО? - каза той бесен и се изправи.
Той тръгна към вратата.
- Къде отиваш? - попитах го аз.
Той се обърна и ме погледна. Все още бях в онази рокля. Крис ме изгледа от горе до долу, а след това каза:
- Идвай! ТРЪГВАМЕ!
- Къде? - попитах го.
Той ме хвана за ръката и ме задърпа към колата. Икономите гледаха с интерес, но не можеха да направят нищо...

Заглавие: Re: Другият хол Пон Ное 23, 2009 5:57 pm

Седнах бавно на едно от креслата, а Крис се настани до мен. Погледът му бе уплашен. Той не промълвяваше и дума, което ме ядосваше. С все още треперещ глас, поради болките, го попитах:
-Коя... дата сме? - той ми отвърна, че днес било двайсет и някой ноември. Това... беше лошо. Много лошо. - Аз... май... съм... бременна. - казах аз заеквайки. Крис вече стана напълно неподвижен. Купата, която той държеше в ръцете си, се строши на стотици парченца под натиска на ръцете му. Погледът му бе празен, моя също. Двамата стояхме така доста време, неподвижни и тихи, всеки със своите мисли. По едно време дочух някакви стъпки, но не обърнах глава, за да видя кой е.
-Хелга...? - беше Ренесме. Бавно се обърнах към нея, а в погледа ми сигурно се четеше огромно съжаление. Тя видя счупената купа, след това погледна Крис и накрая отново мен. - Какво е станало тук? - попита тя, но не получи отговор. Не можех да си отворя устата. Все пак направих усилие и успях да й обясня горе-долу накратко.
-Когато разбрах, че Крис е вампир, потърсих в интернет нещо за тях... И стигнах до една статия... За полу-вампири... Деца на вампир и човек... Жената, която е човек... умира... когато роди детето... Чудовището... което я изяжда отвътре... - гласът ми изведнъж спадна, не можех да продължа. По лицето ми се застичаха сълзи. Исках Крис да ме утеши, да ми каже, че греша, че нищо ми няма, но той стоеше все така безмълвен и неподвижен. Зарових лице в ръцете си и продължих да плача. Усетих, че Ренесме сложи ръката си на рамото ми, но тя не можеше да ме утеши. Нямаше начин. Надежда също.

Заглавие: Re: Другият хол Вто Ное 24, 2009 2:20 am

Мехмед беше вървях плътно зад мен, а аз бях забравила за това. Той беше чул всичко.
- Трябва да станеш вампир. - каза Мехмед на Хелга. - Иначе наистина може да се стигне до смърт.
Бях притеснена и казах, за да оправя малко положението биваше ме в тези неща.
- Я, ти! Какви дрънкаш, бе? Не виждаш ли, че момичето е достатъчно притеснено.. смърт... трънки...
Хелга леко се усмихна, но след това отново изражението и стана притеснено. Мехмед ме хвана за ръката.
- Трябва да поговорим за снощи. - прошепна той.
- Няма какво да говорим! - казах на нормален тон ядосано.
- Нужно е. - прошепна отново той.
Изгледах, го и този поглед отзначаваше твърдо и ясно НЕ! Мехмед знаеше, че щом съм си наумила нещо, занич това ще стане каквото и да се прави.
- Крис, не е лошо да отидете на лекар. - предложи Мехмед.
- Никъде няма да се ходи. Не виждаш ли, че и е закъсняло! - казах смотано.
- Кое? - попитаха в един глас Крис и Мехмед.
- Ах, глупаци, глупаци такива... Хелга ела с мен за всеки случай имам малки тестове във шкафчето в банята.
Отидохме в банята.
- Аз трябва да отида на работа, но не ми се иска да те оставям сама с тях, но какво да се прави работа, работа и работа... Направи теста и като се прибера ще ми кажеш какво е положението...