Кабинета на главния лекар

Това е кабинетът на главният лекар.

Седнах зад бюрото. Погледнах документите оставени на бюрото ми. Скоро трябваше да отида в кметството за да предада документите за този месец от болницата. Прегледах ги отново. Точно тогава една от сестрите влезе.
- Госпожо Йорданова, желаете ли нещо за пиене?
- Не, мила не! Благодаря. - казах аз.
Взех документите на едно болно дете и тръгнах към един спешен случай.

Влязох в кабинета без да почукам.
- Диди трябва да поговорим, но обещай, че всичко ще остане в тайна, моля те! Имам съмнения и трябва да ги изясня, става ли?
Тя кимна.

- Ренесме, плашиш ме! Всичко наред ли е? - попитах я аз притеснено.
Казах и да седне и да ми обясни.
- Сега ми кажи всичко подробно за отвличането. Нещо направил ли ти е той?

- Да всичко е наред горе-долу, обаче. Трябва да си направя изследвания за бременност.
Тя ме погледна.
- Спокойно. Ако е така, то би трябвало да е от Мехмед.
Погледнах я притеснено.

Станах от стола си и я помолих да легне. Тя го направи, а аз сложих необходимите неща. Седнах отново зад мястото си. Поразбърках се в компютъра и я попитах:
- Имаш ли някакви симптоми, освен болки в отляво в кръста и корема?

- Да. Често ми прилошаваше напоследък имаше разни припадъци - кратки разбира се, по 2-3 минути. Отначало си мислех, че е защото не бях яла особенно, но скоро разбрах, че явно не е това. Има още нещо сънливост. Напоследък съм и доста отпаднала. - казах аз притеснено.
Не казах нищо повече, Диди натам сигурно знаеше.

Позамислих се доста. Сънливост, прилошаване и припадъци...
- Чувстваш ли гадене? - попитах аз.
Тя кимна отрицателно.
- Ами имаш ли някакви проблеми с цикълът, знаеш какво имам предвид?

Оле, бях забравила да кажа за това нещо.
- Да имам. Три дена закъснение. Знам, че не е много уверено, но друг път не се е случвало така със всички тези симптоми. Още след като се прибрах си направих тест, но беше отрицателен. Просто реших да се консултирам с теб. Искам да разбера, колкото се може по - скоро.

- Добре, мила. Можеш да тръгваш да не те бавя. След два-три дена ела пак тогава ще са готови резултатите. Сега можеш да тръгваш. - казах и аз и се усмихнах.
Подадох и чантата, която беше оставила на бюрото ми и тя излезе.

*След два дни*
Нахълтах бързо в кабинета и. Естествено изчаках си реда и тогава влязох. Диди ме погледна и се подсмихна. На мен въобще не ми беше до усмивки. Буквално не бях спала почти цяла нощ за да разбера резултатите.
- Диди, защо се хилиш? Какво има, бе човек?
Тя не отговори.
- Какви са резултатите?

Подсмихнах се отново.
- Резултатите са положителни. Поздравления!
Тя не каза нищо, просто лека усмивка плавна по каменното и лице. Усмихнах и се и я изпратих до вратата, като я заръчах да се пази много.

» Кабинета на Домакина
» Кабинета на шерифа
» Кабинета на помощника на шерифа
» Кабинета по Английски език
» Кабинета по Труд и Техника