Най-накрая пристигнахме в Лондон. Вече времето беше доста лошо, мъгливо и дъждовно, но на мен това ми харесваше. Омръзна ми това слънце и тази горещина. Още при първите капки дъжд, които ни застигнаха на стотина километра от пристанището, аз се усмихнах и усетих, че доста се зарадвах. Досега не бях се радвала на дъжд, но ето че това се случи.
Слязохме на земята и аз се облекчих. Не ми беше много приятно да се клатушкам цели шест часа. Ренесме подаде някакви ключове на Крис. След това тя и Мехмед влязоха в колата и тръгнаха към Форкс, както ми бе казала тя преди това. А ние с Крис се запътихме към моята кола, която, странно, бе докарана до тук. Все пак, слава Богу, че нямаше да сме с градския транспорт.
Влязохме в колата и потеглих към имението на кметицата, както ме упъти Крис.
Заглавие: Пристанището 
