Рехабилитационна стая

Паркирах пикапа пред болницата.Помогнах на Ем да слезе.Най-добре щеше да не докосва нищо докато не и` прегледат ръката.Двете влезнахме в болницата.Оставих я да седне и отидох да поговоря с някой доктор да я прегледа възможно най-бързо.Оставих я сама...Сам сигурно ни е последвал и не само той...Поне така предположих,но бях твърде далеч за да усетя миризмата...

-Наистина е счупено.-потвърди доктора,говорейки на Елизабет.Предположението и за жалост се оказа вярно.
След като ме гипсоваха ми казаха,че мога да си ида вкъщи,но да не дигам тежко с лявата си ръка.Препоръчителното беше въобще да не нося нищо с нея.С Лиз останахме сами във стаята,а тя ми помогна да си облека палтото.
-Сам появи ли се?

-Да...-промърморих.Все още си мислех за Джейк...не
исках така да се разделяме,но съм сигурна,че ще се
видим...и то скоро.-Навънка са...ако искаш...да
поговорите...нямам нищо против,но ще съм плътно до теб.
Сигурна съм,че той не искаше да я нарани,но това ме ядоса и то много...

-Мисля,че трябваше да се разкарам от там,за да можете да поговорите.-Поклатих глава и я погледнах тъжно.-Неискам да говоря със Сам,вече не.Може ли да тръгваме?-Елизабет кимна и заедно излязохме през вратата.
Сякаш можеше да се измъкнем от тук без да се натъкнем на глутницата.Досега щяха да са нахълтали,но едва ли са ги пуснали вътре полуголи.Опитах се да се прикрия зад Лиз,но още щом тя се показа на двора те се втурнаха и ни наобиколиха.

Изгледах всеки един по отделно.Хванах Ем през кръста и я придърпах към себе си.Опитах се да избутам Сам от пътя ,но не успях.Намръщих се и за да не нараня Ем я пуснах и застанах защитнически пред нея.Тя хвана със здравата си ръка рамото ми и се сви зад мен.Разбрах,че найстина не иска да говори с него...нито да го вижда.
-Казвайте каквото имате да казвате и си вървете!
Джейк беше зад нас за това не можех да го видя.Сърцето ме болеше да съм толкова далеч от него,а в същото време толкова близо...

-Отдръпни се Елизабет.-каза строго Сам.-Джейк,погрижи се за нея.-Джейкъб се поколеба за момент,но тръгна към нас и дръпна Лиз настрана.-Дай да видя какво тие?-рече той вече обърнат към мен.
-Казах,че неискам да ме докосваш.-креснах с цяло гърло,с което привлякох вниманието на охраната.Имах си причини:обаче никога не бих му натякнала,че ме е наранил по някакъв начин.-Лиз ви попита нещо..-казах вече с по-спокоен глас,въпреки че още бях ядосана.-Кажете й новата стратегия или там каквото е.
-Добре ли сте госпожици?-попита човек в униформа на средна възраст.

Джейк ме дръпна на страни и ме прегърна силно...Следях разговорът на Сам и Ем.Веднага щом охраната се приближи Джейк отслаби захвата си.
-Да,всичко е наред.-казах с нисък и равен тон.Мъжът кимна и се отдалечи.Обърнах се и погледнах Джейк...жаждата да го целуна и да го прегърна вече преливаше,но се овладях.
-Най-добре ще е да продължим това някъде другаде.
Сам кимна.Качихме се в пикапа и потеглихме.Реших да идем някъде където само аз можех да контролирам положението...или поне така се надявам.Потеглих към Ла Пуш.

» Болнична стая - 1
» Болнична стая - 2
» Стая за събрания и разпити