Входна зала

Заглавие: Re: Входна зала Пон Сеп 14, 2009 11:13 pm

Очаквах гостите. Чудех се дали Крис ще дойде?
- Добър ден!
- Здравейте!
- Добре дошли!

Заглавие: Re: Входна зала Чет Сеп 17, 2009 11:34 pm

Икономът ме въведе във Входната зала и останах изумена. Стоях около минута, зяпайки наоколо и с отворена уста. Най-накрая се опомних и забелязах кметицата. Плахо пристъпих към нея.
-Добър ден! - поздравих я и отклоних поглед, понеже доста се притеснявах.
-Здравейте! - отвърна ми тя и ми хвърли лъчезарна усмивка. - О, вие май сте приятелката на онова момиче от кафенето! - уф, не, досети се... Искаше ми се да избягам, но беше безсмислено. Щом кметицата се оправя с толкова клюки, какво му е аз да се оправя с притеснението си?!
-Ами да... Аз ... ъм, сигурна съм ... че тя не е искала .... ъм, ... да направи ... тези неща... - леле, след малко сигурно щях да започна и да заеквам! Опитах се да се поуспокоя и вдишах и издишах дълбоко през носа няколко пъти. Е, горе-долу се получи.
-Не се притеснявайте, не е Ваша вината. - кметицата направи опит да ме успокои, но аз даже не обърнах внимание. След като не получи друг отговор от мен, тя се запъти да посрещне новодошлите гости. Не знаех какво да правя. Не познавах никого. Нямаше с кого да споделя тревогата си. Наистина, защо ли дойдох?!

П.П. Габи, чакам и ти да пишеш!

Заглавие: Re: Входна зала Пет Сеп 18, 2009 12:08 am

- Тук не е мястото и времето за притеснения. Налахната ти приятелка ще идва ли? Нека, дойде!
Подсмихнах се нагло и започнах да поздравявам и другите гости. След като ми омръзна отидох до Хелга.
- Хей, шампанско?
След като я попитах напълних две чаши. Едната и я подадох, а другата я изпих на един дъх.
- До скоро.
Обърнах се към нея и заядливо и помахах си ръка.

П.П - Ти си, но героинята ми е малко надута и така да се каже нахалничка Широка усмивка

Заглавие: Re: Входна зала Пет Сеп 18, 2009 4:26 pm

Хм, как можа да си помисли, че Ким ще дойде?! Май трябваше да й го кажа. Тази кметица нещо вече не ми допадаше много. След като тя си изпи шампанското на един дъх, ми помаха с ръка и отиде на някъде. Този път нямаше да я оставя. Тръгнах забързано след нея и я настигнах.
-Госпожо? - тя се обърна и ме погледна намръщена.
-Госпожице, не госпожо! - почти ми извика Ренесме Кълън, завъртя се на пети и отново тръгна нанякъде. Аз пак я последвах и я спрях.
-Добре, госпожице Кълън. Не е честно така да се отнасяте с хората. Особено с Кимбърли, която въобще не е нахална. Както наблюдавах в кафенето, Вие се наливахте с някакво питие и явно сте се напила. Затова и може би са Ви се причули някои неща. Но нито аз, нито моята приятелка, сме нахални! - доста се бях развихрила, но все някой трябваше да й го каже в лицето. Обаче и аз получих нещо в лицето...
-Госпожичке, как ти е името?
-Хелга Джоунс. - отвърнах троснато. Кметицата взе чашата ми шампанско от ръцете ми и ми каза:
-Не съм ти уличната приятелка, разбра ли? Няма така да ми говориш! - извика Ренесме Кълън и ми лисна шампанското във лицето. Искаше ми се да се хвърля върху нея, да й скъсам скъпата рокля, да й счупя позлатените токчета и да и хвърля свещ в косата!!!! Но успях да се въздържа. Врътнах се на токчетата ми и почти тичайки излязох от имението. Хората по пътя ми ме зяпаха като и аз не знам какви. По лицето ми се стичаха гневни сълзи, примесени с шампанско. Извадих ключовете от чантата си и влязохв колата. Затръшнах вратата и запалих двигателя, потегляки към дома ми.

Заглавие: Re: Входна зала Пет Сеп 18, 2009 9:47 pm

- Скъпи приятели, добре дошли! На мен вече ми писна от такива нахални лапенца, които не си знаят мястото! - казах аз.
- Сигурна ли сте, че жената е добре? Като си тръгне не се чувстваше добре, госпожице Кълън.
- Че на кой му пука? - попитах.
Никой не отгвори, но след две минути всички вдигнаха ръце и извакиха на наз. Погледнаха ги намусено.
- И най вече на мен! - отговори Уилям - цигуларят.
- Какво?
- Или идваш с мен или оставаш сама? - каза той.
Погледнах го втренчено.
- Ти си луд. Идвам. - казах и се подсмихнах.
Той протегна ръце и ме вдигна на ръце. След това ме поднесе до колата и видяхме, че Хелга е катастрофирала.

П.П - пиши направо в болницата

Заглавие: Re: Входна зала Съб Окт 10, 2009 9:24 pm

Двете с Ренесме минахме през входната зала на излизане от имението. Там стоеше икономът, а също така имаше и охрана. Икономът дойде към мен и понечи да ми облече черното сако. Аз обаче не бях свикнала и просто си го взех от ръката му и сама го облякох. Мъжът ме погледна недоумяващо и някак-си тъпо. Замалко щях да му се изплезя и да кажа "Какво толкова?", но успях да се въздържа. Все пак по лицето ми премина малка лукава усмивка, породена от не знам какво. След като икономът получи моето отхвърляне да ме облече, той отиде до кметицата и й сложи якето. Наблюдавах го с какво страхопочитание се държеше около Ренесме. Беше толкова глупаво. Никога не бих се държала така пред нея. За мен тя е просто една нормална жена, която стои малко по-високо от мен. Но само по работа. Иначе всички сме равни.
-Хелга, хайде! - гласът на Ренесме ме извади от мислите ми. Погледнах я и след това тръгнах след нея. Ходихме около минута-две, докато най-накрая стигнахме гаража.

Заглавие: Re: Входна зала Сря Ное 25, 2009 6:01 pm

С Крис и Мехмед слязохме във Входната зала, очаквайки Ренесме. Да, бяхме чули двигател на автомобил, но и след десет минути чакане тя не дойде. Започнах да се притеснявам.
-Ъм... Крис, Мехмед... Нека излезем навън. - двамата се съгласиха и след минута вече бяхме на паркинга. Но никъде не се виждаше колата на Ренесме. Странно.
Забелязах едни птици надалече, които излетяха бързо от едно дърво. Там нещо ги беше уплашило...
-Хел, чух викове. - прошепна ми Крис толкова тихо, че и аз едвам го чух. Тогава вече съвсем се притесних и предложих да тръгнем с колата нататък. Мехмед доста се учуди защо ще караме натам, но все пак се съгласи. Влязохме в неговата кола и потеглихме бавно по пътя.

Заглавие: Re: Входна зала Пет Дек 04, 2009 3:49 am

Влязох във домът си и се хвърлих на врата на Мехмед. Той беше със леко ранена ръка, но беше добре. Все още не бях отишла на лекар, защото бях притеснена да не би да съм бременна. Предпочитах по - добре да хапна. Мехмед не се отделяше от мен.
- Защо ще излизаш? Не мога ли да дойда с теб? - попита ме той.
- Няма смисъл. Трябява да отида до болницата да...
- Лошо ли ти е? Направили ти нещо той? - попита притеснен Мехмед.
- Не, спокойно. Просто ей така. - казах аз.
Той кимна, а аз го целунах и тръгнах.

» Конферентна зала
» Бална зала
» Конферентна зала
» Компютърна зала