Бална зала

Заглавие: Re: Бална зала Съб Окт 03, 2009 3:50 am

Бях облечена с една рокля. Напълно трезва, но хелга със сигурност беше пияна, но пък беше при шофьора...Какво ли правеха? Уилям ме хвана за ръката и ме завъртя, а роклята ми беше също като балетна. От колоните се чу бавен валс и ние затанцувахме...
- Много си красива. - каза той и ме завъртя.
- Благодаря. - казах и затанцувах още нагличко от страна на Хелга.
След 5 минути от стаята на шофьорът се чуха крясъци. Хелга тичаше увита във кърпа (с дрехи си иначе) по стъпалата. Уилям не здържа смеха си, а аз се подхилих. Хелга се засрами и отново се качи нагора към стаята на Кристофър.

Заглавие: Re: Бална зала Съб Окт 03, 2009 8:50 pm

Огледах се и забелязах двама човека вътре. Това бяха Ренесме и Уиялм. Още с влизането си бях спряла да пищя. Очевидно двамата танцуваха, но бяха спряли заради нахлуването ми. Погледнах цигуларя, послед кметицата. И двамата се смееха. Уилям се хилеше като луд на лудостта ми, а Ренесме леко се подсмихваше. Ядосах се глупостта си.
-Ам, извинявайте... - казах аз и засрамено наведох глава. След това бързо се обърнах и излязох. Тогава забавих ход възможно най-много. Качвах се постълбите доста време, но въпреки това стигнах стаята, от която бях изхвърчала като подплашено кученце.
Чак сега забелязах, че съм без обувки. Явно ми бяха свалили обувките. Или той... Махнах кърпата и я сгънах внимателно. Изглеждах ужасно смешно с нея, а отдолу жълтата рокля, но какво можех да направя...?

Заглавие: Re: Бална зала Нед Окт 04, 2009 1:32 am

С Уилям бяхме спряли да танцуваме. Аз пооправих прическата си. Точно тогава Хелга и Кристофър дойдоха. Тя вървеше зад него и леко срамежлива. Отидох до нея.
- Не се притеснявай! Можеш да правиш каквото искаш в залата. - прошепнах и.
Тя не очакваше това от мен, но не каза нищо. Затова аз отново и прошепнах:
- Още в болницата ти казах, че не съм толкова лоша... поне така мисля...
Подсмихнах се и отидох обратно до Уилям. Той хвана един от кичурите ми и го завъртя. Кристофър подаде ръката си към Хелга, но тя се отдръпна. След това се доближи и той пое ръката и.

Заглавие: Re: Бална зала Пон Окт 05, 2009 5:00 pm

Двамата с Кристофър стигнахме Балната зала. Там Ренесме и Уилям ни очакваха. Те спряха да танцуват, а кметицата се приближи към мен. Каза ми, че имам правото да правя каквото си искам в залата. Всъщност ми го прошепна. Не знаех какво би трябвало да означава това, затова не казах нищо. След това Ренесме добави, че все пак не е чак толкова лоша, както ми каза в болницата. Засмях се от спомените си там, но след миг усмивката ми секна и я замести строгото ми изражение. Ренесме също се усмихна и след това се върна при партньора си по танци. Кристофър ми подаде ръката си, но аз веднага отстъпих няколко крачки назад, отново леко уплашена. След това обаче за няколко секунди се замислих и реших, че така не е правилно. Направих отново няколко крачки към Кристофър и двамата затанцувахме.
Оркестърът свиреше валс. Аз не бях много добра в танците, но не смятах да го споделям с някого, още по-малко с него. Все пак правех някакви крачки и най-важното бе, че успявах да не го настъпвам. А той се въртеше така, сякаш винаги, само и единствено е танцувал валс. А може би просто имаше успех с жените. Захласнах се по плавните му движения и ,разбира се, успях да го настъпя.
-Ау! - почти извика той, а аз ту се смеех, ту придобивах виновно изражение и му се извинявах. Кристофър ме убеди, че няма нищо и че просто се е изненадал от внезапното настъпване. Аз отново се разсмях, този път без да се въздържам, а той също. С крайчето на окото си видях, че Ренесме и Уилям са спрели да танцуват, отново, и ни гледат учудено. Особено Ренесме.
-Извинявай...., отново... Честно казано, не мога да танцувам... - признах си пред него, но той не го прие както очаквах - просто ми каза, че е нормално и че щял да ме научи. Зарадвах се, въпреки че не исках да се радвам. Явно се разделях на две - на едната част от мен много й се иска да се стигне до нещо по-дълбоко с Кристофър, а другата го отхвърляше. Но вътрешният глас, който ме съветваше да не се захващам с някакъв прост шофьор, постепенно заглъхваше. Аз се забавлявах все повече, а както виждах - Кристофър също. Най-накрая обаче се изморихме и седнахме на едни меки фотьойли, при които имаше масички с питиета върху тях. Имаше даже и ядки в купички. След минута, през която аз отпивах от някакво, мисля, мартини, Ренесме и Уилям се присъединиха към нас.

П.П. Мноооого съжалявам, че вчера не успях да пиша, но компютъра цял ден се прочистваше от разни вируси и такива неща!!!

Заглавие: Re: Бална зала Вто Окт 06, 2009 1:13 am

- Как беше? - попита ме Уилям.
- Било и по - добро. - казах намусено.
Той ме изгледа. Бях скръстила ръце и изражението ми беше нагло и накакски странно, обикновенно както все път... Уилям не издържа и минута повече.
- Отивам на чист въздух.
Направих гримаса и си сипах кола. Телефонът на Кристофър зазвъня. Той вдигна. Изражението му стана изплашено...
- Какво е станало? - попита Хелга.
- Открадната е личната ми кола. Поршето. - каза той.
- Че кой ще ти взима глупавото порше? - казах със поредната гримаса.

Заглавие: Re: Бална зала Вто Окт 06, 2009 3:33 am

Двамата бяха седнали до нас, но Ренесме никак не изглеждаше доволна. Тя се заяждаше, според мен, с Уилям и той излезе навън. Беше й се ядосал, и мисля, че беше прав. Все пак не казах нищо, даже не изразих отношение. Просто си говорех някакви глупости, които само минаваха през главата ми и веднага излизаха навън, с Кристофър. Някакси се забавлявах, което на ангелчето в мен не му допадаше.
Малко, след като Ренесме беше седнала при нас, телефонът на Кристофър звънна. Музиката, с която звънна, отначало ме сепна от мислите ми, но след това се опомних. Погледнах шофьора на кметицата и видях, че лицето му добиваше изплашен вид. След секунда той затвори, а аз го попитах притеснено какво има. Той ми отвърна, че са откраднали поршето му. Ренесме още не беше преодоляла заяждането си и го попита кой би искал да му открадне, уж, глупавото порше. Кристофър се засегна от думите й, но не съвсем видимо. Беше разбираемо човек да се засегне от такова нещо.
-Ще тръгвам. - съобщи той и стана от фотьойла. Ангелчето в мен се бунтуваше, но дяволчето заглушаваше неприязънта му към Кристофър и ме накара да кажа следното нещо:
-Тогава идвам с теб. - когато осъзнах какво съм казала, ококорих очи и сложих ръка на устата си, но казаното - казано. И Ренесме, и шофьорът й, ме погледнаха учудено, но никой нищо не каза. Тогава добавих, че не е чак толкова странно да го кажа, след като той няма с какво да се придвижи. Добре че имах бърз ум и се сетих за Минито си. Казах, че мога да го закарам. Кристофър разбира се се съгласи и двамата тръгнахме към паркинга отвън. Нямаше време да се преобличам, но развалих прическата си и оставих косата си рошава.

П.П. Извинявай, че е кратко, но нямам време!

Заглавие: Re: Бална зала Сря Окт 07, 2009 12:44 am

След като те излязоха от имението аз скръстих ръце пред гърдите си и казах наивно без те да чуят:
- Тогава идвам с теб! - изимитирах Хелга.
Отново ги погледнах.
- Банда глупаци! Яжте си попарата, негодници такива... всички сте един дол дренки...
Прислужниците застанаха като заковани и се гледаха...
- А вие какво? Я, се захваштайте на работа!
Те веднага си продължиха чистенето. Погледнах ги още веднъж с отвращение и тръгнах към стаята си.

» Конферентна зала
» Входна зала
» Конферентна зала
» Компютърна зала