Кабинетът на Ренесме Кълън

Вече беше крайно време да отида на работа.Когато стигнах до фирмата и влязох в кабинета си дойде прислужничката и каза,че Ренесме ме е извикала.Помислих,че е нещо за работата ми и тръгнах.Когато пристигнах и отворих вратата,заварих Ренесме да подрежда бюрото си.Почаках я да свърши и чак тогава я заговорих:
-Здравей,викала си ме.Нещо важно ли е?
-Здравей!-отговори ми Ренесме с кисела усмивка.-Седни тук.
И посочи един свободен стол пред бюрото й.Аз го взех и седнах,чакайки да чуя защо бях викната.

Гледах я около 5-10 минути. Тогава реших вече да и обясна за какво става въпрос. Смятах да започна със суровият си тон и после леко да поомекна. Миранда също не говореше нищо. Сякаш във стаята беше влязла непроницаемата смърт.
- Виж... Незнам как да ти го кажа. - подех. - Аз съм ти шефка, знаеш. Никога не съм искала такова нещо от една потчинена, но времената се промениха. Имам много спешна работа. Помниш Хелга нали?
Тя кимна в съгласие.
- Не мога в момента да разчитам на нея тъй като си има много проблеми и не желая да и стоварвам и моите. Имам и други ценни приятелки като Емили, но и на нея гледам много да не и преча, понеже очаква дете. Ти си единствената ми възможност. Може би помниш онзи ден когато бях разплакана?
Тя отново кимна.
- Тогава имах симптоми на бременност, но аз знам, че това не е така. Само Хелга знае, но това не означава, че е истината.
Тя ме погледна очудено.

Погледнах я учудено.
-И аз какво общо имам с това?-попитах притеснено.
Ренесме не отговори и стоя мълчаливо няколко минути.После бръкна в дамската си чанта и извади някаква странна на вид малка кутийка.

- Ти трябва да ми помогнеш! Само ти ми оставаш. За първи път ще се помоля на нящой, който не е на моето ниво, но те моля. Много е спешно. Ще те извиня от работа, но ти трябва да бъдеш съгласна. Не бих правела нищо без твое съгласие.
След това отворих кутийката пред нея, а вътре имаше медальон.
- Виж това не е най - красивият, специалният, нежният и скъпоценен медальон, но въпреки това е много ценен за това, което смятам да правим. За да бъдеш защитена ще се наложи да го сложиш. Ще ти обясня всичко по - късно. Само ми се довери... - казах аз и протегнах ръка към нея.

Какво?!Какви ги дрънкаше?!В какво ме забъркваше?!Защо да й се доверявам?Такива мисли потекоха в главата ми,но след като помислих няколко минути реших,че може би трябва да й се доверя.Незнаех...Не бях сигурна в какво се забърквам,но както казват - приятел в нужда се познава.
-Приемам!-казах решително и се ръкостисках с нея.-А сега очаквам да ми обясниш в какво се забърквам.

- Деймън Салваторе. - отвърнах. - Трябва да разберем повече за него без той да ни заподозрее. Той е много тайнствен и знам, че крие нещо много сериозно и не иска да го покаже на яве дори на мен. Имам нещо като уред, при който мога да открия къде се намира. Първото, което ще напрвим ще дойдеш у нас? Идваш ли? - попитах я.

Кимнах в съгласие.Облякохме якетата си и излязохме.Запътихме се към имението на Ренесме.

» Кабинетът на Ренесме Кълън
» Кабинетът на Бела и Едуард Кълън
» Кабинетът по Математика
» Villa - aile Cullen (Вила-сем. Кълън)
» Спалнята на Ренесме