Беше 8,00 часът и наближаваше времето да зпочнат учебните занятия във училище.Честон казано докато караше колата си,Ричард изпитваше силно безпокойство от факта,че ще трябва да се сблъска със толкова много хора и да се справи със напрежението.Пътят му до училището не продължи много дълго и след двайсет минути вече беше паркирал на прагинга.Нямаше никой навън и затова побърза да длезе вътре и със свито сърце се отправи към кабинетът на домакина.
Трябваше му малко време да се успокои и леко почука по дървената врата.Отвътре се чу един масивен мажки клас да казва:
-Влез!
Момчето влезе вътре и щом се озова в стаята се срещна със доста пълничък,но добронамерен мъж,който го изгледа от главата до петите.
-Добърд ден,г-не!-поздрави го Ричард и тъкмо се канеше да каже защо е тук,когато беше прекъснат.
-Ако не се лъжа,ти си Ричард Дейвис,нали?-усмихна се мъжът при изненаданото му лице.
-Точно така.Идвам за документите си и да се запиша за предметите-отвърна момчето,което успя да се успокои малко след тази среща.
-Добре,кажи ми какви предмети искаш да учиш-каза г-н Робъртсън,така се казваше заради табелката,която се намираше на шкафът му.
.-Бих искал да се запиша за изобразително изкуство,английски езек,труд и техника и ако може да спортувам някакъв спорт.
-Много добре.Ето ти ти програмата за утре,както и малкото ключе за твоят шкаф.Ето ти програмата за седмицата и ти пожелавам успех.
-Блгодаря за всичко,г-н Робъртсън и довиждане-отвърна момчето и като взе нещата си,излезе навън и се запъти към вкъщи,а утре му предстоеше първият учебен ден.