Всекидневна2

Заглавие: Re: Всекидневна2 Вто Сеп 29, 2009 10:21 pm

Икономът поведе Хелга към една от многото стаи. Тя разглеждаше всичко с огромен интерес. Аз отидох да се преоблека. Облякох се така Тя стоеше права, а на дивана имаше пълен кашон. Това бяха новите ми рокли за 10000 лири.
- Долиш!
Прислужницата веднага дойде.
- Разопакойва ги! - заповядах.
Тя ги разопакова бързо и ги остави на леглото, а после изчезна. Погледнах към роклите., а после към Хелга, която гледаше с очудване. Видях една жълта рокля. Взех я и я огледах. Пишеше и цената - 1008 лири. Тази цена за мен беше нищо. Имаше и 2 още по - евтини. Тази подадох на Хелга.
- Заповядай. За теб е. Преоблечи се с нея! Ще изглеждаш по - добре. - казах аз и я погледнах с отвращение.
За първи път подарих на някого рокля. И без това не можех да я гледам с тези дрехи...

Заглавие: Re: Всекидневна2 Чет Окт 01, 2009 4:40 pm

След като минахме през входната зала, която миналия път бях оглеждала подробно и сега не ми направи толкова огромно впечатление, един от икономите на Ренесме ни въведе във една всекидневна. Отново бях очарована. Не беше толкова величествена, както входната зала, но пък беше едно уйгно местенце, за което всеки човек би си мечтал да притежава в своя дом.
Кметицата изчезна някъде, както разбрах в последствие - за да се преоблече. След десетина минути, през които аз все седях на мекото диванче, тя се върна, облечена с една черна и къса рокля. Хареса ми как изглеждаше. Когато Ренесме се върна, станах от дивана, и аз не знаех защо. Може би уж от уважение, понеже е кметица. Тогава забелязах, че на дивана имаше един кашон, доста голям. Не беше добре затворен и отвън леко се подаваше една дантела. Дали това бяха шалове или други дрехи, но определено бяха някакви дрехи.
Ренесме извика "Долиш!" и една жена веднага пристигна. Явно беше прислужница. Кметицата с леден тон заповядата на бедната женица да разопакова кашона и тя се подчини. След няколко минути на дивана бяха извадени много рокли, които бяха просто прекрасни, а сигурно и доста скъпи. Изражението ми беше доста учудено, макар че не трябваше. Естествено, че щом е кметица, ще има много пари и следователно скъпи дрехи. Ренесме ме погледна, след това роклите, а после погледът й отново падна върху мен. Разбрах, че тя се двоумеше, но накрая реши. Тя хвана една жълта рокля, която на мен особено ми харесваше, поогледа я и ми я подаде. Кметицата ми каза пак със студен тон, че е за мен и че иска да се преоблека. След това ме погледна с някакъв поглед, в който отчетливо се виждаше отвращението от дрехите ми. Та какво им имаше?!
Отидох в една стаичка, за да облека роклята. Много ми харесваше, но съжалих, че не съм с някои жълти обувки. Е, бяха черни. Всъщност всичко си отива със жълтото, така че беше все едно какъв цвят са обувките ми. След десетина минути, през повечето от които се оглеждах в едно голямо огледало, се върнах във всекидневната. Ренесме пак ме огледа и този път в погледа й имаше леко одобрение.
-А... сега какво ще правим...? - попитах кметицата, все още учудена от постъпката й. Никога не бих очаквала подарък от нея, и то нейна рокля, та даже и да бяхме приятелки от сто години. Все пак успях да прикрия неспиращото си учудване. Забелязах, че сега съм облечена в тон със стаята. Колко красиво...!
Чаках отговора на Ренесме, която се беше замислила за нещо. Докато я чаках, отидох до прозореца и понечих да го отворя. Кметицата обаче веднага ме спря. И аз не знаех как беше стигнала толкова бързо, но все пак го направи. Тя ми хвана ръката и със същия си леден глас ме предупреди:
-Няма ... да ... отваряш ... прозорците ... без ... мое ... разрешение ...!!! - Ренесме се задъхваше, май от злоба. Не можех да разбера тази жена. Все пак, отново си замълчах и седнах покорно на дивана. Не посмях отново да я питам какво ще правим. Щях да чакам, докато тя реши. И чаках доста...

П.П. Ето, както ти обещах, едно дълго РП!!! Широка усмивка

Заглавие: Re: Всекидневна2 Чет Окт 01, 2009 10:07 pm

Бях и страшно ядосана. От къде на къде ще отваря прозорците на моята всекидневна. Като че ли си е у тях? И това ми мина след 10 минути. Пристъпих към уредбата, но вратата се отвори. Показа се едно момче с кучето си. Аз се разпищях без да мисля.
- Махай се от тук! Как смееш да влизаш с този звяр в моята къща?
Отново бях много ядосана. Хелга дори потрепери, а момчето замълча и очите му се напълниха със сълзи.
- Отговаряй ми на въпросите, дрипаво хранениче! Какво чакаш? Махни този звяр от тук.
Дорота, прислужницата, което беше намерило момчето да проси на улицата го беше прибрала с много караници и тя все кучето. Момчето вече плачеше.
- Из..вин..явам с-ссе, г-госпожи..це Кълън! - каза той през сълзи.
- Млъквай и изчезвай от тук, хлапе такова.
Хелга обаче тръгна след момчето и го върна в стаята. Изгледах я със замразяващ поглед и тя каза:

Заглавие: Re: Всекидневна2 Чет Окт 01, 2009 11:45 pm

Десетина минути, след като бях седнала на дивана, забелязах, че лицето на Ренесме леко поомеква. Тя тръгна към уредбата, за да пусне музика. Обаче я спря някой, който отвори вратата. Влезе едно момченце, което държеше малко, бежаво кученце. Приличаше на голдън ретривър. Веднага се влюбих в кучето. След това огледах момчето и забелязах, че то имаше големи и широки очи, точно като на някой мечтател и фантазист. Имаше къса, черна коса, а очите му бяха зелени. След това погледа ми падна върху дрехите му. Момчето беше облечено съвсем дрипаво. Може би беше просяче, но въобще не му личеше, освен от дрехите. Докато оглеждах момчето с интерес, чух още по-ледения глас на кметицата. Тя беше разярена и питаше защо момчето носи този звяр в къщата й. Направо потреперих и видях, че очите му се пълнеха със сълзи. Отместих очи и погледнах недоумяващо Ренесме. Тя отново се скара на бедното момче, а след това друга прислужница дотърча и прибра кученцето. Отново погледнах, явно, сирачето, което сега със заекване се извини на кметицата. Тя му се скаа отново и му заповяда да се маха. Той я послуша, но аз направих един големичък скок и в миг го бях хванала за ръкава, спирайки го да си тръгва.
-Ренесме, това момче нищо не ти е направило! Ако щеш ме мисли за неблагодарна и въобще каквото си искаш, но ако това момче си тръгне от имението, тръгвам си и аз! И то от Лондон, даже и от Великобритания! С този ти характер ще останеш без нито един жител в града, освен тези, които се страхуват от теб! Но аз не се страхувам от теб! И не ми пука, отново ти казвам, какво мислиш за мен! - бях стиснала здраво ръкава на момчето, та даже и ръката му. Разбрах го от тихият стон, който излезе от гърлото му. Изчаках, леко потресена от изказването си, отговора на Ренесме. И знаех, че той никак нямаше да ми се хареса. Сигурно тя щеше да ми се развика, да побеснее, да ми каже да си запазя глупавата й рокля, да ми метне куфарите и да ме изгони заедно с момчето. Но ... това не се случи. Което още повече ме учуди. Кметицата ме погледна, а ядът лека-полека се оттичаше от лицето й.
-Имаш право... - каза тя със спокоен глас. Щях да се побъркам. По-скоро тя щеше да ме побърка. Тази жена е възможно най-странния човек, който някога съм виждала. Забелязах, че Ренесме се умисля. Омръзна ми все да изчаквам хората да се донамислят, но все пак уважих поредното нейно право. Интересно аз какви права имах?! След минута-две кметицата най-накрая се обади.

Чакам отговор! Широка усмивка

Заглавие: Re: Всекидневна2 Пет Окт 02, 2009 10:18 pm

Тя ме гледаше и държеше момчето за ръка.
- Госпожице Кълън вътре има 6 диска. - прогори момчето и се доближи до мен.
- Ясно. Кой успя да ги напълни всичките в компютъра? - попитах аз.
- Господин Уилям, госпожице Кълън.
Подразних се от факта, че е бъркал в най - хубавият и скъп компютър, но не казах нищо.
- Благодаря. Можеш да тръгваш! - казах аз.
Той се запъти към вратата, а после към стълбите. Все още си бях ядосана заради Уилям. Как смееше? Ще ми пипа компютъра без мое разрешение... Отворих един стъклен шкаф по който имаше малки кръгове с зелен изумруд. От там извадих водка.
- Искаш ли? - попитах я.
Хелга не отговори, а просто гледаше затова аз си налях и й подадох една часа и виното. Изпих го наведнъж и се замислих.

П.П - аз също чакам Ъхъ

Заглавие: Re: Всекидневна2 Съб Окт 03, 2009 3:27 am

От "разговора" на момчето и Ренесме разбрах, че цигуларят, Уилям, е развалил компютъра й. Е, така си й се падаше. Не исках да злорадствам, така че опитах да поуспокоя топката. Кметицата отпрати момчето. То вече разговаряше с нея съвсем спокойно. Дали го бях настроила срещу нея и сега той да събираше гняв у себе си и някой ден да го излее като мен? Не, нямаше начин.
Ренесме отиде нанякъде в стаята. Не че беше голяма, но все пак се отдалечи от мен. Отиде до някакъв стъклен шкаф, който имаше изумрудени зелени кръгове. Оттам извади едно шише водка "Aliaska". Предложи ми, но аз нищо не отговорих. Зяпах я като че ли беше извънземно, но все пак не бях с отворена уста. Слава Богу. Ренесме си наля чаша водка и я изпи на един дъх. Подаде ми и на мен, а също така и една чаша вино. Ей значи, тази жена е наистина запасена за едно яко парти. Ами да! Щях да й го подметна, когато се напиеше. Но аз не трябваше да прекалявам. Поех чашката от ръката на кметицата, която ми се стори изключително студена. И аз изпих на един дъх водката. Не можеше да е другояче.
Кметицата се замисли. Интересно, какво й се въртеше в главата? Много ми се искаше да разбера, но за жалост не бях вампир, който може да чете мисли. Нито пък бях медиум.
Водката ми хареса. Досега бях пила само веднъж, но то беше на абитуриентския ми бал. Приближих се до Ренесме и взех шишето от ръката й. Налях си още една чаша, пълна. И нея изпих на един дъх, а кметицата повтори същото. След това и двете седнахме на жълтия диван и се заговорихме. Говорихме за какво ли не, но нищо не ми влизаше в главата. Отпих от виното, но ръката ми затрепери. Опитах да я спра, но не успях. В следващия миг чашата с вино се наклони и част от него се изсипа върху роклите на Ренесме. Погледнах натам, след това към кметицата. Тя също ме гледаше. След малко лека усмивка се прокрадна по устните й, а скоро тя изпадна в истеричен смях. Сигурно лицето ми бе изглеждало като вида на подплашено кученце. И аз се разсмях заедно с Ренесме. Не успяхме да спрем цели пет минути. Най-накрая се поуспокоихме, а стомасите вече ни боляха от смях. Бях ожадняла в тези пет минути и ми се наложи да пийна още едно. Взех бутилката и направо започнах да пия от нея. Обаче кметицата ме спря, грабвайки шишето от ръцете ми.
-Мое! - почти викна тя, а гласа й сякаш беше чужд. След като изпи десетина глътки наведнъж, Ренесме остави бутилката на земята. След това направи нещо, което се съмнявам, че бих забравила някога.
Погледнах часовника и видях, че е почти седем часа. Как ли беше минало толкова бързо времето?!

Заглавие: Re: Всекидневна2 Съб Окт 03, 2009 3:35 am

Тя легна на дивана и скоро заспа. Аз отидох до другата стая и след 4 часа се оправих. Сложих си грим. Уилям щеше да идва все пак. Синьото ми отиваше много. Знаех, какво бях казала на Хелга. Нищо от личния ми живот... това е супер. Уилям почука, но Хелга все още спеше. Отворих вратата на всекидневната за да не се събуди тя. Спеше толкова дълбоко... затова повиках шофьора си.
- Кристофър ще занесеш ли момичето във твоята стая.
Той не каза нищо, а я взе на ръце и я отнесе в неговата спалня. Аз се подсмихнах бях им скроила номер. Не се бях чак толкова напила. Едва ли тя забеляза, че повече от времето се правех на такава... С Уилям тръгнахме към огромната бална зала...

Предлагам ти да пишеш сега как си се събудила при шофьора и как си дошла при нас и си ни видяла да танцуваме, обаче той много те е харесвал и се е влюбих в теб и... май прекалих

Заглавие: Re: Всекидневна2 Пон Фев 01, 2010 3:39 am

Помислих си, че това ще е най - подходящото място за тях. Нямаше прозорци и пряка слънчева светлина. Отворих шкафа и изведнъж една бутилка падна от рафта, а Стефан я хвана и ми я подаде. Погледнах го с благодарност и в същото време учудена от неговата постъпка. Чесно казано не я очаквах. Забелязах погледите на Лекси и Деймън, които вървяха доста зад нас. Погледът на Деймън направо ме ужаси. Той сякаш щеше всеки момент да се разкрещи...

Заглавие: Re: Всекидневна2 Пон Фев 01, 2010 6:14 pm

- Това. - изсъсках аз в ухото на Лекси.
Тръгнах към Стефан, а Лекси гледахе притеснено. Бях сигурен, че Неси нищо не подозира, но нямаше да оставя нещата така. Просто не исках и това нямаше да стане. Хванах Стефан за ръката и казах на Ренесме:
- Ние трябва да поговорим. Ще отидем в градината. Вие останете тук да се опознаете, след малко ние ще се върнем.

Заглавие: Re: Всекидневна2 Пон Фев 08, 2010 2:42 am

Aз и Ренесме останахме сами..Деймън беше казал да се опознаем,но аз незнаех какво я питам..Трябваше да действам направо..
- Е Ренесме или предпочиташ Неси,лал се запозна с очарователните братя Салваторе?

Заглавие: Re: Всекидневна2 Пон Мар 01, 2010 3:12 am

- Аз съвсем случайно... - споменът във парка и на улицата ме обзе и аз се стъписах. - Тоест да наистина те са... странни. Може би с една дума. А ти си Лекси, нали? Доколкото виждам не живееш тук нали?
Погледнах към шкафа.
- Ааа искаш ли нещо за пиене?