Къщата на Кимбърли Скай

Входна зала
Къщата на Кимбърли Скай Londo-mansion

Една от малките трапезарии
Къщата на Кимбърли Скай Private-dining-room-Columbus

Банята и тоалетната на първия етаж
Къщата на Кимбърли Скай 03aa-traditional-bathroom-design

Втори етаж
Част от спални помещения за гости:
Къщата на Кимбърли Скай Queens-bedroom-2008-ne

Къщата на Кимбърли Скай Traditional+home+master+bedroom

Къщата на Кимбърли Скай View-of-my-bedroom-from

Къщата на Кимбърли Скай Bedroom-wall-art-582x609_thumb%5B6%5D

Всяка от стаите имаше отделна баня и тоалетна в стила на спалнята.

Спалнята на Ким
Къщата на Кимбърли Скай Carey_house_2.0.0.0x0.670x555

Гардеробната й
Къщата на Кимбърли Скай 77b79569a050

Там имаше още спални за гости и малък хол, но по-голямата част беше заета с библиотеката
Къщата на Кимбърли Скай Trinity-college-library-dub

Имаше още арт стая както и музикална стая.

Къщата на Кимбърли Скай 2670%20turks%20beauty%20pool

BMW

Къщата на Кимбърли Скай 2007_BMW_M6_conv

Ferrai

Къщата на Кимбърли Скай 06.ferrari.f430.exfrdrvr34

На единия от готвачите(човек) и жена му(човек, една от прислужниците)
Къщата на Кимбърли Скай 12LandmarkP1GuestBedroom

На другите двама готвачи(братя с 2 години разлика, вампири)
Къщата на Кимбърли Скай 2007-11-12-GUEST%20BEDROOM

Стаите на останалите момичета, са еднакви. Спят по две в стая, макар повечето да са вампирки
Къщата на Кимбърли Скай Guest%20bedroom

Всекидневната им
Къщата на Кимбърли Скай Main-House-Living-Room

Малката кухня+трапезария
Къщата на Кимбърли Скай Kitchen-islands-01

[/center]

През целия път навръщане с Хелга не спряхме да бърборим за всевъзможни теми от живота и настроението ми бързо се оправи, макар в главата ми все още да се чуваха шушуканията на тема "Стоманената принцеса и момичет", която най-вероятно се обсъждаше в момента в кафенето.
На входа ни посрещнаха Пам и Жузеп, моите лични икономки.
- Здрваейте г-це Скай... - казаха в едий глас те, а аз направих физиономия, винаги им повтарят да ми говорят на ти, просто Ким.
- Здрвейте Пам, Жу... - кимнах на всяка от тях и поведох Хелга към всекидневната.
- Е какво мислиш за дома ми? - попитах я аз. - По-късно може да те разведа...

Икономките, които поздравиха Ким изглеждаха прекрасно. Не бяха умърлушени или нещо подобно. Аз винаги съм си представяла прислужниците за мръсни хора, но явно не са такива. И това ме радва.
Успях малко да пооправя настроението на Ким. Слава Богу. Когато влязохме във къщата й, тя ме попита какво мисля за нея. Нямаше какво друго да кажа, освен:
-Уау! Прекрасно е! Ти моята ако видиш, ще си помислиш, че съм пълна беднячка... - засмяхме се. Ким ме разведе из къщата. Показа ми кухнята, хола, стаята за гости, нейната стая, банята... А всеки път, когато влизахме в някоя стая, аз ахвах от възхищение. На моите възклицания Кимбърли се разсмиваше.
-Вече става късно... - казах аз, а новата ми приятелка ме погледна уплашено.
-Не, не, няма да си тръгваш! Моля те, недей! - замоли се тя и нямаше как да не откажа да остана още малко. Въобще даже не ми се и тръгваше. И ако Ким ми предложеше да остана да преспя в някоя от стаите за гости, не бих отказала.

Усмихнах се, никак не исках да оставам сама, беше гадно когато всички в къщата бодуваха, а не мен като получовек ми се налагаше и да спя, но това можех да преживе, точно сега просто не ми се седеше сама.
- Гладна ли си? - попитах Хелга, докато се връщахме обратно от третия етаж. - Мога да кажа на готвачите да забъркат нещо или ако искаш за по-забавно може ние да си забъркаме нещо,кухнята е на наше разположение... - предложих й аз, беше хубаво и, че можех да се храня, поне не се налагаше да е прекалено некомфортно тя да се храни, а аз да гледам...

Погледнах Ким и се усмихнах дяволито.
-Хайде! Ще си направим нещо сами! Какво ти се хапва? - разсмяхме се и тръгнахме към кухнята. Трябваше да слизаме чак до първия етаж, но аз нямах нищо против.
Когато влязохме в кухнята, няколко прислужнички понечиха да попитат Ким какво иска да яде. Тя обаче ги отпрати и каза, че ние сами ще си сготвим. Отново се разхилих. Супер! Сега трябваше само да решим какво ни се яде.

Добре, можех да сготвя едно две неща, но не винаги ми се получаваха. Сложих пръст на брадичката си засмилсено, а после оторих големия двукрил хладилник, който беше отрупан с всевъзможни неща за ядене.
- Какво ще кажеш за палачинки, шоколадов кекс и, ако ти се яде нещо по-основно да кажем...риба на фурна със зеленчуци или пиле на грил с пържени картофи иии...ууу можем да си направим домашен сос... - предложих й аз, отново благодарна, че можех да ям човешка храна и ми понасяше, а не както на истинските вампири.
Обърнах се към Хелга с лукава усмивка и зачаках мнението й...

Ким започна да изброява толкова много неща, че ме прихвана лудешки смях. Май сега беше моето време да не знам какви ги върша. Приятелката ми ме гледаше ококорена, чакайки да се успокоя и да кажа мнението си. След няколко секунди усилена работа на мозъка ми, успях да спра да се смея.
-Извинявай. Ами за палачинките и кекса съм съгласна, а за "основното" ястие бих предпочела пиле с картофи. Мразя риба. - при последните две думи направих гримаса. Не знам поради каква причина се загледах в Ким и забелязах колко бели бяха зъбите й и в нея всичко беше просто съвършено.
-Кими, нали може да те наричам така? -тя кимна и аз продължих. - Как постигаш това?
-Кое? - попита ме тя учудено.
-Всичко в теб е толкова перфектно. Какво правиш, за да изглеждаш така добре? - докато разпитвах Кимбърли, тя слагаше пилето във фурната заедно с картофите. Забелязах също, че тя се движи с изключителна грациозност...
Дълго време чакаш отговора на Ким, но тя явно се беше замислила за нещо и без да продума приготвяше палачинките и кекса.

П.П. Дойде моментът на истината! :twisted:

Не знаех какво да й кажа, но всичко друго освен истината щеше да е добре. Не исках да я забърквам в моите каши и голямата ми тайна, знаех, че рано или късно щеше да се появи човек, който да разбере тайната ми, но не бях сигурна дали момента е настъпил...
Постарах се да изглежда спокойна.
- Не е кой знае каква тайна, козетиката понякога върши чудеса. Познавам доста видни дерматолози, които са ми предписвали специални кремове и маски... - казах й аз и се усмихнах, макар да знаех, че това няма да я залъже за дълго...

п.п. хаха все още не е дошъл :twisted:

Бях учудена, според мен нямаше начин само козметиката да прави такива неща...Но все пак отчасти повярвах.
-Е, добре тогава. Но при мен не става. - направих тъжна физиономия и добавих: - За жалост. - и двете се умълчахме за няколко минути. И аз мислех, и тя мислеше... две мислещи момичета. Засмях се.
-Хайде, пилето е готово! - сепнах се от гласа на Ким. Наистина, вече миришеше вкусно на пилешко месо. Помогнах й да сипе и да сложи приборите и седнахме на масата. Ядох с огромно удоволствие. Беше много вкусно. И й го казах де. След като се наядохме, дойде ред на десерта.
-Ммм, обожавам шоколадов кекс. - казах аз, докато опитвах от любимия ми десерт. Хапнахме и палачинки. Така мина цял час в ядене и говорене, пиене и смеене.
-Аз обаче наистина трябва вече да тръгвам. - тъжно съобщих на Ким, поглеждайки часовника си. Вече беше девет часа вечерта. А имах път и към вкъщи, и то не малко... И родителите ми щяха да се притеснят... Какво да правя?!

Погледнах към прозореца веднага след като ми каза, че й е време да тръгва. На вън беше паднал мрак, беше си зловещо, а и ние бяхме по-нагоре от града, тъй че не беше особено безопасен за само момиче.
- Добре... - обърнах се към нея докато вдигах чиниите от масата. - Имам две предложения, обаждаш се на вашите да им кажеш, че си у приятелка и ще останеш да спиш тук или се качваме на колата и те карам до вас... - предложих й аз, нямаше проблем за което и да избере...

Идеално. Разбира се, че избирах да преспя тук. Нямаше да издържа още два-три часа пътуване.
-Ако нямаш нищо против, предпочитам да преспя тук. - надявах се Ким да не ме отреже.
-Добре, нямам нищо против, разбира се. Сега ще ти приготвя една стая. - приятелката ми тръгна към стълбището, но я спрях.
-Спокойно. Ти само ми покажи стаята, аз ще се справя с останалото. - усмихнах се и последвах Кимбърли нагоре.
Влязохме в една спалня, просто великолепна. Беше в римски стил, имаше огромно легло, огледало, двукрил гардероб и балконче, даже. И всичко изглеждаше толкова старо... Просто рай за очите ми. Изказах всичко това на глас и Ким се ухили. Хм, толкова много поздравления за една вечер сигурно й идваха в много.
Тя ме остави да се преоблека. Преди това ми пожела лека нощ. Легнах си в леглото, вече капнала от умора. Сетих се, че не се обадих на родителите ми. Дано Ким да го направи... Не че е задължена... И се унесох в дълбок сън.

Малко след като новата ми приятелка си легна аз направих същото. Свързах се с родителите й, а те се оказаха доста мили и ме разбраха когато им казах, че е била изморена и, че сега е на сигурно място.
Когато си легнах не след дълго заспах бързо. Присъниха ми се доста картинки от деня, парка, кафето, случките там. Многото храна, която с Хелга погълнахме...

***
Събудих се, когато усетих как слънчевите лъчи се процеждад през завесата на прозореца и нежно погалиха лицето ми. Отворих очи и се усмихнах. Обичах когато дните ми започваха с усмивка, това значеше, че и този ден ще е страхотен...
Изправих се, все още беше рано. Взех си душ, облякох си нещо спортно и оставих косата си къдрава след като я изсуших.
Излязох от стаята си и се насочих към трапезарията където вече беше сервирана закуската. Имаше яйца и бекон, плодова салата, пресни канелени кифлички, кафе и портокалов сок. Беше сервирано за двама човека, но както разбрах Хелга още спеше.
Седнах на своето място - челното и разгърнах сутрешния вестник. Както и очакавх на първа страница бяхме аз и "Стоманената принцеса", а статията под снимката беше пълна с лъжи. Захвълих вестника и се заех да закуся...

Събудих се от светлината, влизаща през завесите. Лежах в някакво легло, което определено не беше моето. Зачудих се къде съм, но след като се поогледах, се досетих, че съм в къщата на новата ми приятелка. Станах от леглото, облякох се и оправих завивките. Слязох долу и заварих Ким в кухнята.
-Добро утро... - казах, все още прозявайки се.
-Добро утро! - погледнах масата. Там имаше закуска за двама и сутрешния вестник. Седнах на стола до Ким и погледнах вестника. На първата страница бяха тя и кметицата. Колко ужасно!
За закуска имаше яюца, бекон и какво ли още не. Не бях много гладна и опитах само по малко от всичко. След десетина минути и двете с Кимбърли приключихме с яденето.
-Аз се обадих на родителите ти, да не се притесняват. - съобщи ми тя и се загледа във вестника.
-Благодаря! - вече бях спокойна и доброто ми настроение се завърна. Погледнах Ким, но тя беше толкова унила... Всъщност това беше заради вестника. Грабнах го от масата, смачках го на топка и го метнах към кошчето. - Стига си мислила за това! Хайде сега, да отидем да се поразходим и тогава ще си тръгна.

» Къщата на семейство Русо
» Къщата на Крис Еванс
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул
» Къщата на сем. Ловато