Спалнята на шофьора - Кристофър.

Събудих се. Усетих, че бях завита, още преди да съм отворила очи. Смътно си спомнях, че бях легнала на дивана във всекидневната. Хубаво, Ренесме се беше сетила да ме завие. Ооо, не. Бях се напила. Не, не, не, не трябваше да става така! Трябваше аз да съм трезвата, а кметицата пияната. Много добре я бях видяла как се беше напила и приличаше на луда. Освен ако... не се беше преструвала? Но, не, нямаше начин. Тя изпи поне четири чашки водка на екс, а след това и от бутилката. Аз бях пила по-малко. Май.
Отворих лека полека очи. Обаче това, което видях, ме накара веднага да ги затворя. Намирах се в стая с червени тонове. А много добре помня, че всекидневната беше жълта. Олеле, къде съм?! Предпазливо отново отворих очите си. Вече беше сигурно, че не бях във всекидневната. Надигнах се и огледах стаята. Намирах се на някакво легло, а всичко наоколо беше в червено, и все пак красиво.
Някой почука на вратата. Това можеше да е само Ренесме или Уилям. Но не. Когато казах "Влез!", съвсем различен човек отвори вратата. Беше мъж, висок и слаб, с коса малко над раменете, пепеляво-руса, синкави очи и прекрасно лице.
--Здравейте! - весело каза той и пристъпи към леглото. Аз обаче бях толкова уплашена от него, а даже и не бях сигурна, че още съм в имението на Ренесме, че се разпищях. Скочих от леглото, грабнах една кърпа, която беше на шкафчето до леглото, увих я бързо около тялото ми, за да не ме зяпа този човек, и се затичах по стълбите. Все още пищях, но по-тихо. Уф, сигурно кметицата ми е сгодила някой номер и ме е завела в чужда къща. Но не, тук си изглеждаше същото. Млъкнах, когато забелязах, че съм в някаква зала. А, сигурно това беше балната зала.

- Хелга какво стана? Толкова ли се напи... скъпа аз съм свикнала с тези дози не си мисли, че бях като теб... пила съм много повече, но добре се преструвах
нали?
Тя ме погледна с учудване, но според мен и беше хрумнало. Кристофър влезе и ме погледна след това седна до Хелга, а тя стана.
- Ще дойдете ли в Балната зала? - попитах ги.

Вече бях влязла отново в стаята и се бях поуправила. Слава Богу, онзи човек беше излязъл. На леглото си намерих една рокля.

Спалнята на шофьора - Кристофър. Maggiesdress

Спалнята на шофьора - Кристофър. Maggiesdress

Сигурно той я беше оставил. Лека усмивка плъзна по лицето ми, но веднага я заместих със студено изражение.
Ренесме влезе в стаята. Попита ме какво било станало. Искаше ми се да й зашлевя някой шамар, но се въздържах. Седях на леглото, опитвайки се да бъда възможно най-спокойна. Кметицата не се е била напила. Точно както си и мислех. В този момент онзи мъж влезе. Той се усмихна и погледна Ренесме, а след това и мен. Веднага отклоних поглед. Устните ми имаха ужасна нужда да отвърнат на тази лъчезарна усмивка, но аз ги спирах. Мъжът седна до мен, обаче аз станах от леглото като убодена с игла.
Кметицата ни покани да отидем с нея в Балната зала. Искаше ми се да откажа, но нещо ме спираше. Затова се съгласих. Обаче първо имах да свърша една друга работа.
-Добре, може да дойда. Но не и без да ми кажеш какво става, защо съм тук и кой е този човек! - съвсем набързо изрекох "условията" си и млъкнах, гледайки с празен поглед към прозореца. Ренесме се подсмихна и след това ми обясни.
-Ти се беше напила. Повиках шофьора си, който те занесе в своята стая. Извинявай, пренесе. - тя отново се усмихна дяволито и продължи. - Ти спа доста време, а след като си се събудила помниш времего много ясно. И ето, сега си в спалнята на шофьора ми, която седна до теб, а ти стана. Мисля, че не си бебе и можеш и сама да се запознаеш с него. А аз ще ви чакам долу в залата. - завърши Ренесме, завъртя се на токчетата си и излезе от стаята. Стоях на едно място и не се помръдвах. Не обичах да се запознавам с хора, още по-малко от другия пол. Но ми се налагаше. Трябваше да познавам хора в Лондон, а и без това не трябваше да си пропилявам шанса. Обърнах се към мъжа и заговорих.
-Ъм...здрасти. Аз... такова..., извинявам се за държанието си преди малко... - не можех да продължа и сведох поглед, гледайки в пода. Противно на очакванията ми, мъжът ми отговори:
-Няма проблем. Нормално е, може би... Казвам се Кристофър. А Вие сте?
-Хелга. Хелга Джоунс. Ъм... мисля, че не е нужно... да си говорим на "Вие"... - мъжът се съгласи. Не исках да продължавам разговора, затова го помолих да излезе от стаята, докато се оправя. Кристофър послушно излезе, а аз се заех с косата си. Най-накрая се получи някаква що-годе нормелна прическа.

Спалнята на шофьора - Кристофър. WeddingHairStyle2

Спалнята на шофьора - Кристофър. WeddingHairStyle2

След това се нагримирах и, вече съвсем готова, излязох от стаята. Кристофър ме чакаше отпред, точно до стълбите. Гледаше ме странно. Не исках да си помислям какво означава този поглед. Бях станала просто единачка и бях сигурна, че никаква връзка не можех да завържа...
Последвах шофьора на Ренесме, опитвайки се да ходя зад или пред него, но не и отстрани. Най-накрая стигнахме Балната зала.

Влязох в стаята и веднага се запътих към гардероба. Смятах да облека нещо по-различно... Стоях пред гардероба доста време. Бях извадила и захвърлила на леглото доста рокли. Добре че Ренесме беше запасила гардероба с много женски дрехи, понеже аз трудно си намирах какво да облека. А може и да не е била Ренесме...
Най-накрая избрах една рокля. Тя беше бяла с черно коланче. За нея намерих и черни обувки:

Спалнята на шофьора - Кристофър. PD-12962

Спалнята на шофьора - Кристофър. PD-12962

Когато се погледнах в огледалото на гардероба, се харесах. Стоеше ми идеално и прекрасно. Не ми се занимаваше с косата, затова просто я сресох внимателно. След това обаче се замислих и реших, че ако сложа една бяла диадема ще стои по-добре и ще е в тон с роклята. Извадих от едно шкафче една диадема и след като си я сложих, отново застанах пред огледалото. Не ми харесваше особено. Тогава чух почукване на вратата и Ренесме веднага влезе. Тя ме погледна, задържа погледа си върху косата ми и остана с лошо впечатление.
-По-добре я махни, ужасно ти стои! - каза ми тя и я послушах. Свалих диадемата от косата си и я върнах в шкафчето. След това се обърнах към кметицата и я попитах по какъв повод е решила да ме посети.
-Смятам да дойда с теб! - съобщи ми тя и се усмихна дяволито. Нямаше как да й откажа, затова не казах нищо.
Взех си една черна чантичка и двете заедно излязохме от стаята. Тръгнахме към гаража.

Все още бях притеснена и въобще не исках да говоря. Ренесме отиде на работа, оставяйки ме да проверя дали наистина съм бременна. Крис и Мехмед бяха в стаята, а аз влязох в банята. Направих, каквото трябваше, и изчаках малко време. Погледнах теста. Беше положителен. Усетих да ми причернява пред погледа. Краката ми омекнаха и се свлякох безжизнена на пода.

Like a Star @ heaven

Ледена вода ме накара да отворя очи. Крис се бе навел над мен, плискайки ме с вода. Огледах се, разбирайки че съм в банята. Вярно... Надигнах се леко на лакти и видях, че Мехмед надниква леко през вратата. Когато ме съзря, бързо се отдръпна и затвори вратата. Клюкарка.
-Хел, добре ли си? - попита ме Крис, а аз кимнах леко. Хубаво, той бе излязъл от... кризата си. Учите му бяха уплашени и загрижени. Исках да го утеша, но всъщност и аз имах нужда от утеха.
Попитах Крис колко е часа и той ми отвърна, че Ренесме скоро ще се прибере. Добре... Станах с негова помощ и бавно пристъпих към леглото. Седнах там и зачаках кметицата да пристигне. През това време стоях неподвижна и тиха. От време на време Мехмед надникваше в стаята да види какво става, но всеки път бе едно и също. Крис беше включил телевизора, но не го гледаше.
Най-накрая бръмчене от двигател оповести пристигането на Ренесме. Станах бавно от леглото и заслизах надолу по стълбите.

» Спалнята на Ренесме
» Спалнята за гости №1
» Спалнята за гости 3
» Спалнята на Едуард и Бела
» Спалнята на Ренесме и нейният приятел