Пътят към СПА

Заглавие: Re: Пътят към СПА Сря Окт 14, 2009 1:41 am

Пътят беше доста дълъг, а никой не продумваше. Колата на Хелга беше останала пред ресторанта... естествено по мое желание... Уилям беше отишъл да събере багажът. Точно тогава нещо изскочи пред колата... Хелга изпищя. Беше черно животно, приличащо на катерица. След като Хелга се беше успокоила от уплахата тя беше притеснена заради пищенето. Подсмихнах се. След още 5 минути стигнахме. Хелга се беше замислила и не слезе от колата.
- Хайде, слизай!
Тя обаче не ми обърна внимание.
- Ставай веднага! Идваш или не идваш?
Тя обаче се изправи и тръгна след мен...

Заглавие: Re: Пътят към СПА Сря Окт 14, 2009 9:27 pm

Пътят към СПА-то беше много красив - разноцветни дървета с големи корони, вече пооголени от настъпващата есен, тучна и зелена трева, почиваща си под сенките на дърветата, а небето - синьо и без нито едно бяло петънце, означаващо облак и предвещаващо дъжд. Просто идеален ден. Бях отворила прозореца до долу и с огромно учудване разбрах, че на Ренесме е й пукаше, така да се каже. Малко ми беше тъжно за милата ми количка, изоставена пред ресторанта. Можех просто да карам след Ренесме, както правеше сега Уилям. Но... отново, по волята на кметицата.
Нещо скочи над колата и се приземи на земята. Аз изпищях и веднага се сетих за случката отпреди почти две седмици, на връщане от имението "Кълън". Това, което беше изскочило, беше тъмно, почти черно, вероятно катерица. Какво друго щеше да лети между дърветата?! След няколко минути се поуспокоих и вече се засрамих, че така съм дала глас на емоциите си. Погледнах Ренесме, а на лицето й се появи усмивка. Е, поне я разсмивах. Ставах за шут.
Най-накрая пристигнахме. Аз обаче се чувствах някак-си странно, отново незнаеща как. Замислих се, но не намерих отговор. Колата беше спряла, а аз сякаш не го усещах. Кметицата ме подкани да слизам, но аз не направих нищо. Тя пак ме извика и отново получи безразлична реакция от мен. Сега разбрах. Чувствах се така, сякаш нещо ме дърпаше назад и искаше да се върна. Може би онова животно, или каквото беше... Но не, ние не го ударихме, сигурно отдавна вече не е там.
-Ренесме... Аз, мисля че... трябва да се върна. - казах като под хипнотизация, а ченето на кметицата увисна. Тя много се учуди, но въпреки това ме послуша и се върна в колата. Потеглихме обратно към "местопроизшествието", където не беше станало нищо, и за пет минути стигнахме.
Аз излязох бавно от колата и се насочих право към едно дърво. Наистина, там лежеше онова животно! Или не беше животно...? Приближих се и забелязах, че това по-скоро е нещо като парцал. Но ми се стори ужасно познато.
-Крис... - възкликнах и една сълза се спусна по бузата ми. Грабнах плата в ръка и когато го огледах, разбрах, че това беше парче от сакото на Крис. Но какво правеше тук?! Беше забодено на стрела. Когато го махнах от нея, изпада едно листче. Взех го от земята, извиках Ренесме и зачетох на глас:

""Торингън", предградията на Лондон, тъмната уличка"

Шрифтът беше изкривен, човекът, който беше писал определено не се е стараел да пише красиво. И със сигурност не беше Кристофър.

-Знаеш ли къде е това? - попитах притеснено Ренесме и тя кимна. Каза ми, че това е наименованието на най-тъмната уличка в града. Двете почти скочихме в колата й и веднага с голяма скорост тръгнахме обратно към Лондон. По-точно към предградията.

П.П. И СПА няма да има... Широка усмивка