Кафене "Бор"

Заглавие: Re: Кафене "Бор" Пет Окт 02, 2009 10:03 pm

Погледнах през един от големите стъклени прозорци и завъртях очи, без да ми пука дали ме е видяла. Абсолютно ясно ми беше, че в този момент на Елизабет не й се седеше тук с мен.
- Добре. - казах през зъби все така загледана в пространството зад прозореца. - Родителите, както и брат ми, загинаха в автомобилна катастрофа. Бях съкрушена, бях развалина.. Не можех да се съвзема дълго веме и сега, когато най-накрая започнах нов живот, като се преместих тук в Лондон, естествено, веднага се появи някой който да ми напомни точно това което не исках. Това искаше нали? Изобщо не се сети, че като не искам да говоря за себе си, значи не искам и точка. Има си причина, благодаря че ми я припомни. - в гласа ми се долавяше злоба, а очите ми се бяха навлажнили. Чак сега погледнах към нея и добавих:
- Благодаря, Елизабет. - това вече го азах достатъчно високо, за да могат всички в кафето да спрат разговорите си и да обърнат глава към нас. Не че точно в този момент исках това внимание. Грабнах всичките си неща и със сълзи стичащи се по лицето ми, се отправих към изхода. Вратата се затвори с трясък след мен и аз продължих по улицата. След пет-десет метра завих наляво, но щом стигнах дъното се оказа че улицата е задънена. Ударих тухлената стена с юмрук от което ме заболя още повече и просто седнах на земята. Обвих колената си с ръце и зарових мокрото си лице в ръкавте на блузата си.

Заглавие: Re: Кафене "Бор" Съб Окт 03, 2009 11:21 pm

-Та аз само я попитах какво мисли за градът....смахнато момиче...-промърморих през зъби.Платих сметката и излязох от кафенето.Тръгнах надоло по улицата и я видях в една задънена улица.Изгледах я с отващение...незнайно от къде ,поклатих глава неодобрително и продължих по пътят си...Не ме интересува.Ако говори спокойно с някой,то този някой би могъл да и` помогне да преудолее мъката....Мислиси,че само тя е загубила семейството си?Баща ми-кънтри певец-застрелян на едно от турнетата си докато пеел на сцената песента която бил написал за мен...Майка ми....спирам да мисля за семейството си....Влезнах в гората,трансформирах се и потеглих с бясна скорост към Ла Пуш...

Заглавие: Re: Кафене "Бор" Нед Дек 06, 2009 5:56 pm

Влязохме в кафенето. Обзеха ме спомени. Подсмихнах се. Не, нямах намерение да се оставям ей така на съдбата. Французинът Били веднага се изпречи пред мен:
- Bonjour, princesse Cullen!
Точно тогава се сетих за много неща. Нямаше да се оставя. Ще бъда твърда в себе си. Хвърлих чантата си в ръцете му. След това го хванах здраво за вратовръзката си и му казах:
- Дай ми най - добрата маса за двама. - казах аз.
Той се изплаши, както винаги и отиде да я приготви. Нямаше и следа от предишната ми тъга. Не ме интересуваше нищо, освен себе си. Нищо друго...

Заглавие: Re: Кафене "Бор" Пон Дек 07, 2009 5:51 pm

Вече знаех, че Ренесме се е върнала. Но не беше се върнала в имението. Първото място, което ми хрумна за да я потърся, беше кафене "Бор". Докато пътувах с колата си измислях всякакви извинения ако е там, за да не разбере, че съм я търсила. Но така и не стигнах до нищо смислено.
Парикрах точно пред кафенето. Огледах се около паркираните коли, но нито една от тях не беше на кметицата.
Влязох вътре, като едно звънче оповести влизането ми. На пръв поглед не видях нито едно познато лице. Но когато вече привикнах с по-тъмната обстановка, видях Ренесме. Усмихнах се и й помахах. Тя погледна към мен със студено изражение, но не ми отвърна. Тръгнах към масата, където седеше тя.
-Здравей! Вече се върна! Но не се обади... - казах аз, когато вече бях пред нея. Но тя не ми отговори нищо. - За Бога, Ренесме, минаха дни! Ти не се обади, сега се виждаме и не ми казваш нищо! Какво, да не би да си ми сърдита? Че се видяхме? - продължих, повишавайки тон. Някои хора от околните маси обърнаха глави към нас, за да видят какво става. Но не им обърнах внимание. Кметицата пак не ми отговаряше. Просто си отпиваше бавно от кафето и гледаше в стената срещу нея. Правеше се на студена, но знаех, че има голямото желание да се усмихне заядливо.
-Добре тогава. Чао! Благодаря за гостоприемството! - казах аз със саркастичен тон и се обърнах, насочвайки се към вратата. Чух я как тихо казва "Няма защо" и знаех, че вече се е усмихнала. Но не ми пукаше.
Една жена застана пред мен на вратата, запречвайки пътя ми.
-Извинете, може ли да мина? - попитах, а ядът ми нарастваше все повече. Но тя не се отмести. Изглеждаше все едно въобще не ме чуваше или виждаше. Какво, вече и инвалиди ли идваха в това кафене?!
Скръстих ръце и започнах нервно да потропвам с крак. На никого от заведението това не му правеше впечатление. Но аз се ядосвах все повече, което въобще не бе присъщо за мен.
-Казвам се Елизабет Ван Хелсинг. - представи ми се тя, подавайки ми ръка. Погледнах я ядосано, но видът й ме успокои. Поех ръката й и отвърнах:
-Аз съм Хелга Джоунс. Искате ли да седнем на някоя маса? - попитах я, а планът ми за действие вече работеше в главата ми. Щях да се сприятеля с тази жена, за да направя гадно на кметицата. Тя трябваше да се почуства неприятно, като сядах да си говоря с друг човек. Но май това нямаше да стане...
Двете с Елизабет седнахме на свободна маса, която беше близо до тази на Ренесме. Седнах нарочно с лице към кметицата, за да мога да я дразня още повече. Усмихнах й се заядливо, а след това се обърнах към жената, която понечи да ми каже нещо.

Заглавие: Re: Кафене "Бор" Вто Дек 08, 2009 12:12 am

Беше гадно, че Хелга се опитваше да се прави на интересна. Как да и кажа, че съм бременна, като тя ще каже на Крис, а той ще каже на Мехмед и ще стане това, което не желая да става! Направих се, че не ги виждам и отпих от чая си. Уф, вярно пиех чай. Колко наивно? Да пиеш чай, като можеш да пиеш една водка. Ех, бременност... Точно тогава телефонът ми звънна. Хелга погледна към мен. Извадих GSM си от малката ми черна чантичка. На оцветеният дисплей пишеше Мехмед. Нямах избор и вдигнах.
- Докога смяташе да ме лъжеш? - попита той ядосано.
- Не съм те лъгала за нищо! - отговорих троснато.
- Да, бе! Каза ми, че отиваш при оная Емили, но аз ходих там и теб те нямаше! - каза той още по ядосано.
Замръзнах на място.
- Мога да ти обясня. - понечих аз.
- Не ме интересува. - каза той. - Прибирай се трябва да поговорим!
И просто затвори. Направо се вбесих! Бутнах с ръка чашата с чая и станах от масата леко залитайки. Слава богу никой не забеляза това освен...Хелга. Тя също се изправи...

Заглавие: Re: Кафене "Бор" Вто Дек 08, 2009 5:48 pm

Казвах по някоя дума на местата, на които трябваше, докато се правех, че слушам Елизабет. Но погледът ми почти постоянно бе насочен към Ренесме.
По едно време телефонът й иззвъня и аз не можех да не чуя поне малка частица от разговора й. Беше ядосана, не беше съгласна с отсрещния човек. Типично за нея. След това тя остави телефона на масата още по-ядосана и стана залитайки. Несъзнателно и аз се изправих.
-Хей, къде тръгна? - попита ме Елизабет, но не й обърнах внимание. Тръгнах към масата на кметицата. Хванах я за ръката още преди да е успяла да се извъкне.
-Ренесме. Чуй ме. Какво става? Защо не искаш да ми кажеш? Аз...аз... мислех че... сме приятелки... Но... ти явно... си злопаметна. - казах аз, опитвайки се да се боря със сълзите. Но те затекоха с пълна скорост, капейки по дрехите ми. Зрението ми се замъгли от сълзите, но успях да видя, че лицето на Ренесме май омеква. И все пак. Защо не искаше да ми каже какво става? Мислех я за приятелка, за човек, на който мога да се доверя и човек, който може да се довери на мен. Но явно тя не мислеше така. Продължих да плача, макар че знаех, че ставах за смях. Избърсах с ръкав очите си и погледнах кметицата. Дали щеше да ми отговори? Дали щеше да ме изгони? Или щеше да стане като в началото на запознанството ни...? Не знаех. Но трябваше да узнам.

Заглавие: Re: Кафене "Бор" Сря Дек 09, 2009 12:51 am

Стана ми тъжно. Не можех да повярвам, че тя плачеше, но защо... Тя беше застанала пред мен, а очите ми бяха зачервени и от тях се стичаха сълзи. Доближих се до нея и я прегърнах. Тя явно се изненада и спря да плаче. Тогава аз й прошепнах:
- Спокойно. Аз наистина те смятам за приятелка, но съм в много лошо положение. Съжалявам.
Откъснах се от нея. Тя беше спряла да плаче и ме гледаше в очите с учудване. Аз не казах нищо повече, а пооправих туниката си. Всички бяха погледнали към нас и аз ги изгледах странно и глупово.
- Ама вие какво сте ни зяпнали! Я, се обръщайте веднага и си правете каквото си правехте, че не отговарям! - казах заплашително.
Те обаче, не направиха нищо.
- Вие глухи ли сте или какво? Веднага се обръщайте, защото в противен случай ще ви навра главите във паниците. - заплаших отново.
Този път всички се обърнаха, а по лицето на Хелга имаше лека усмивка.
- Скоро ще поговорим. Сега се налага да тръгвам. Ти остани, за да не ти се сърди Лиз. Между другото Елизабет, да ме чакаш на откриването! - казах аз.
Тя се усмихна, а аз отново погледнах към Хелга.

Заглавие: Re: Кафене "Бор" Сря Дек 09, 2009 5:32 pm

Вече бях по-спокойна. Имах поне една истинска приятелка. Хубаво.
Когато Ренесме заплаши присъстващите в заведението, ми се искаше да се разсмея, но се въздържах. Беше толкова смешно как гледаха хората към нея с някакви смесени чувства по лицата...
-Добре. Но аз ще се върна във вилата ми, а не в имението после. - отвърнах на кметицата, когато тя ми съобщи, че сега трябва да тръгва. Не знаех кога ще се видим отново, за да ми обясни какво толкова й има, но не я попитах. Щях търпеливо да изчакам...
Ренесме си облече палтото и излезе навън. А аз се върнах на масата, където седеше Елизабет.
-Извинявай... - казах й аз, когато седнах и леко сърдитият й поглед падна върху мен. Не съм искала да я оставям, просто... трябваше да поговоря с кметицата. Елизабет сякаш разбра и изражението й поомекна. Двете се заговорихме, а аз вече истински участвах в разговора й. От време на време си поглеждах часовника, за да видя дали не закъснявам. Макар че... нямаше за къде да бързам.

Заглавие: Re: Кафене "Бор" Пон Фев 15, 2010 11:55 pm

Напоследък нямаше какво да се прави,така че Ричард реши да се размотае из града и да потърси нещо съ скоето да убие скуката.Освен това през последните няколко дни беше на легло заради пневмония и целият беше отслабнал.Неговата енергия и желание да спортува бяха напълно изчезнали и сега след като се възстанови се надяваше да навлезе бързо във форма.Набързо си хапна от закуската,която му беше приготвила майка му и се отправи навън със мисълта,че денят му ще бъде хубав.Не срещна много хора по пътя си към центъра,явно те бяха решили малко да престанат със покупки и мотаене из моловете,а да се отдадат на семейна ваканция и да заминат на някъде.Вероятно нямаше дълго да се разхожда и затова после трябваше да намине към болницата при личинят си лекар,защото имаше стомашни болки и леко му се виеше свят.Ричард щеше направо да потъне във земята от срам,ако се наложи да припадне посред улицата и да стана за смях на хората,но успя да се утиска и скоро се озова пред едно кафене.
На първ поглед изглеждаше доста тихо и отдалечено от хорската лудница,таак че спокойно можеше да прекара времето тук.Отоври вратата на заведението и бързо се насочи към най-близката маса до прозреца,за да може да наблюдава хората навън.Наоколо се чуваше тиха музика,много млади хора си говореха,а янкой дори си разменяха и нежности.Наистина тук витеше атмосфера на щастие и веселие и момчето се надяваше,че и той ще успее да се зарази и малко да избяга от скуката и самотата,окято го беше обхванала напоследък.
Реши да не си поръчва нищо засега,затова хвърли бърз поглед на менюто и насочи вниманието си към телевизора вътре,където във момента излъчмаха футболен мач от шампионата.Ричард беше голям фен на футбола и във продължение на час догледа срещата,окято беше доста оспорвана и предизвика истинска полемика във цялото кафене.После извика сервитьорката и си поръча едно кафе със парче плодова торта,който бяха досатвени за по-малко от пет минути като се разпалти със момичето,той започна да яде и да си мисли за настоящият му живот досега и със какво ли би могъл да се захване,за да запълни времето си освен съ суроци и още нещо.

» Магазин за мъжко и дамско бельо"Елдорадо"
» Домът за сирачета "Сбъдната надежда"
» Джамия "Sultan Ahmet"
» Магазин за парфюми"Ел Дорадо"
» Ресторант " Bacio" (Целувка)