Това съм аз,Луси!-Пълна промяна

Абсолютно таен дневник на Луси Джесика Хартли.

Понеделник,8 ноември,6:42,минутата в която започвам моя дневник.

И така,аз съм Луси Джесика Хартли,това е моят дневник.Ще ви разказвам всичко за моя живот и нещата,които се случват с мен(а може би най - вече за нещата,които НЕ СЕ СЛУЧВАТ!).Ще ви споделям тайните,които знае само Джулс...Дори и тези,които и тя незнае.
И така...
Моят живот
Най лошото нещо:когато мама и татко се разделиха през септември и татко отиде да живее при чичо Кен,а мама цял месец плака.Това беше месецът,в който ядохме само лазаня,тъй като мама беше прекалено разтроена,за да готви,а лазанята е единственото нещо което аз мога да приготвя.

Най хубавото нещо:когато Делия(баба ми,само че тя не обича да и казваме "баба" защото това я карало да се чувства стара)ми подари шевна машина за 12-ия ми рожден ден (само 9 месеца и 11 дни,преди официално да стана тийнейджърка.А Джулс вече е на 13!Т-о-о-олкова нечестно!).

Тайно желание:да стана истинска,ама съвсем истинска модна дизайнерка.Шшт!Тихо!


Тайна тревога:че съм откачалка по природа и Н няма да ми дойде,докато не стана на 24 или там някъде.Два пъти шшт!(Н означава мензис.С Джулс щяхме да го кръстим М,но променихме буквичката,за да е по-тайно и да можем да си говорим за него,дори когато наоколо има момчета.)



Моето семейство:знаете как някой хора де оплакват,че родителите им ги излагат.Е,мама изобщо не прави така.През повечето време.Но пак се притеснява,че ме излага.А татко,който се мисли за много печен,всъщност постоянно ме излага.Мама казва,че в момента той преживява криза на средната възраст.Не схващам напълно какво значи това,но май е нещо като това да му се иска да е рокзвезда,а не мениджър в супермаркет.Алекс е малкото ми братче...Това е повече от достатъчно за него.

Размер на сутиена:даже нямаше да ви го кажа,но преди две седмици отидохме с мама да купим първия ми сутиен.Докато го пробвах,мама се провикна от пробната:"Извинете,да ви се намира нещо по - малко?"(,понякога тя все пак ме излага!)

Моята НДПЗ(Най - Добра Приятелка Завинаги,а не Най - Двуличната Приятелка Завинаги)е - поемете дълбоко дъх - Жулиета Гарсия Перес Бенедикционаторио,Джулс - за повечето хора.
Нейната майка и вика Жулието,но се чува Хулиета.Харесва ми как го произнася,особено ако се карат високо,на бърз испански.Правят го доста често,даже ако стоиш между тях и си пиеш фанта лимон.

Майката на Джулс се казва Изабела,а баща и е Габриел,като ангела.(Не мога да си представя баща ми да е кръстен на ангел!)


Джулс си има куче - Омбрито,и по - малки братче и сестриче,които са близнаци.Казват се Бенито и Бенита,плюс(барабани моля)жесток по - голям брат - Хуан Хосе(ХХ накратко).ХХ е на 14 и е абсолютен сърцеразбивач.За съжаление той си има убийствено гадже,Сузана която... е,да кажем,че няма нужда майка и да се провиква от пробната за сутиени "Извинете,да ви се намира нещо по - малко?"А също нейният Н е дошъл на 10 или на 9 години...
Вчера ХХ ми изпрати бележка която запазих:"Луси,
Джулс каза да ти предам,че ще дойде в 8:30.ХХ"(За малко си помислих,че може да е тайно любовно послание,понеже хороскопът ми казваше "Погледни отвъд очевидното"),но днес в училище като се опитвах да му намигна в коридора,той ме попита дали не ми е влязло нещо в окото.(Гадно.)Имам и парченце от дъвка,която ХХ ми даде в автобуса.Исках да си я запазя и я пъхнах в ръкава си,трябваше да се преструвам,че дъвча през цялото време до вкъщи.Освен товаизрових старата автобусна карта на ХХ от боклука на Гарсия Перес Бенедикционаторови.Нямаше да го направя,разбира се,ако бее под някакви лигави спагети,например.По това също разбирам,чесъм откачалка(както вече казах).Ползата да съм НДПЗ на Джулс е,че понякога мога да видя ХХ като излиза от банятасамо по една съвсем малка кърпа на кръста(или може би дълга фланелка).

Естествено,че се правя,че не го забелязвам заради Сузана.Което е малко трудно обаче,тъй като щом го видя,ставам пурпурночервена и се правя,че съм се задавила със сандвича.Обаче не мися,че Джулс ми вярва,особено когато не ям никакъв сандвич.Май ще трябва да си правя сандвичи,за да са ми винаги под ръка и да се преструвам,че кашлям,щом видя ХХ да се задава.
От друга страна,той да си помисли,че непрекъснато се тъпча!Представете си пък,че взема да се разтреперя,като го видя,и наистина да се задавя?Какво ще стане,ако се ПРОСНА МЪРТВА,ей така,посред коридора?Това ще си е абсолютна излагация.Най - големият ми проблем е,че ХХ обикновено ме вижда в училищна униформа.И въпреки че съм се постарала да направя всико възможно да изглеждам добре,с това гадно зеленикаво облекло приличам на горски!Вече го казах на класната,г-жа Филипс,която отговори:
-Е,като не харесваш зеления цвят,винаги можеш да го замениш ръждивочервен например.
На което отговорих нещо от типа:
-Оооо,мерси!
Искам да кажа,че името на цвета е РЪЖДА.Все едно да си облечен с цвят,който се казва МУХЪЛ или ПОВРЪЩАНО,или нещо от този род.Знам аз,че ни карат да носим такава униформа,за да не се разсейваме в час или да се заглеждаме в някого.Но се питам имат ли акъл?Момчетата в класа са като от царството на смотаняците.Е,може би без Джейми Казинс или Бил Крипс,и всъщност даже Бен Джоунс става,но повечето са недорасли бръмбари.



Катомодния гуру на училището,ви представям:Моите 5 най - добре препоръки как да направите гадната униформа поносима:
1 Навийте полата на кръста(добре де,знам,че този номер е остарял,но за всеки случай...)
2 Сложете си цветно шалче и "забравете" да го махнете в клас.
3Носете много пъстри гривни,но дърпайтеръкавите надолу,веднага щом мернете г-н Маккейн на хоризонта.(Всяко училище си има по един г-н Маккейн.Маккейновците са учители,които вместо да пият кафе през междучасието или да правят фотокопия,мислят,че работата им е да са униформена полиция.Маккейновците обикновено стоят на пътеката между училищната сграда,столовата и лабораторийте и,щом се опиташ да се промъкнеш незабелязано,забиват ти пръст и казват"Блузата"!(т.е.: прибери я вътре),"Връзката"!(извади я да се вижда),"Гримът!" (махни го),"Пуловерът!" (облечи го) или "Значки с надпис "Училището е гадно!" не са част от училищната униформа!Много добре знаеш това,Дани Якобс!Ще останеш след часовете!".Ако можеше,г-н Маккейн щеше да ни задължи да носим дълги чорапи и сламени шапки и дори да си припяваме "колко сме готини".)
4 В понеделник си лакирайте ноктите с лилав лак и се правете,че сте забравили да го изтриете през уикенда.( не забравяйте да го обелите малко за по - голяма достоверност.)
5 Вържете си връзката различно,за да видите колко време ще отнеме на другите и те да си вържат своите такаСамо не на панделка,защото никой няма да се потруди..Освен първокласниците на първия учебен ден и онези мамини синчета,дето майките им ги обличат сутрин(например Саймън Дрискот).
6 Обувайте си ярки,шарени чорапи.Ако г-н Маккейн протестира,винаги може да предложите да ги събуете-но задължително напомнете за миризливите си крака.


Опа,препоръките ми май станаха шест!

Майка ми също е малко особена по отношение на грима.Според нея трябва да се радвам на свежия си вид,докато още съм младо момиче и че има достатъчно време да се плескам с грим като Бабара Картланд(кой моля?),когато поостарея.Понякога мама се ядосва,като види,че малко сина очна линия или брокатен лак случайно са се лепнали по мен през обедната почивка,докато момичетата от 8-ми клас са си менкали грим в тоалетните.
Слава богу,мама ми разрешава да се гримирам,когато ходя на дискотека или на купон,защото не може да си истински моден дизайнер,а да нямаш опит с грима,нали?Гримът е половината от работата,когато става дума за модни дефилета("дефиле"е френска дума за модно ревю-съвсем скоро го разбрах).Така че еспериментирането с външния вид е важно за мен и отобразователна гледна точка.Г-жа Стептн постоянно повтаря,че гримирането е "празна работа",докато ни гони от тоалетните към двора,за да подишаме "малко чист въздух".Колкото и да се опитвам да и обясня,че за мен експериментите с грима са подготовка за бъдещата ми кариера,тя въобще не схваща какво говоря.
Е,трябва да тръгвам вече.Отивам при татко.Ще водя и Арекс, а и видях един страхотен лилав плат в магазина(майсторя си пола за училищната дискотека в събота вечер),ное доста скъп.Татко е доста щедър,откакто ни ИЗОСТАВИ НАЙ - БЕЗСЪРДЕЧНО(мама му вика "гузна съвест"),тъй че ако измъкна двадесетачка от него,може би ще ми стигнат да си купя плата,като добавя и моите спестявания.




Чаоооо!

Вторник,след обяд Алекс(най - неочаквано)подхвърли наистина добра идея,която ще ме направи смело сърце.


Да!Татко ми даде малко пари,обаче само 8.50.Въпреки това купих плата.Сега си лежа на леглото и разглеждам списания,за да измисля нов модел,тъй като не можах да купя достатъчно плат за полата,която си бях наумила.
Братовчедка ми от Флорида изпрати списанията.Докато разлиствах,се зачетох в един тест - "Смело ли е сърцето ти?"Мисля,че е много английско да си възпитан и смел човек,такъв,който щеше да е в "Грифиндор",ако Хари Потър беше жив.Ето и теста:
"Смело ли е сърцето ти?
1Ако влезеш в тоалетната и видиш,че няколко момичета измъчват новата ученичка,какво щеше да направиш?
А)Ще се опитам да и помогна.
Б)Ще си стоя настрана.Това не е моя работа.
В)Бих искала да помогна,но се опасявам,че ще ме погнат вместо нея."
Посегнахда отбележа "А",но се сетих за Матилда - Джейн и какво стана днес в училищната тоалетна.
Матилда - Джейн е новата ученичка в нашия клас.Баща и се преместил тук от Холандия и е нидерландец(всъщност,исках да кажа холандец).
Майка и обаче е англичанка,но починала,когато Матилда - Джейн била малка.Г-жа Филипс накара Матилда - Джейн да се изправи пред целия клас и да разкаже за себе си,затова го знам,а не защото сме клюкарили.Може би такива неща не бива да се казват,но Матилда е малко...как да кажа,ами ето как изглежда:плитки,вратовръзка(сериозна грешка в нашето училище),ръчно плетен размъкнат пуловер в тревисто зелено(ужас!) и дълга пола.В края на обедната почивка бях навън и играех на дама,за да видя по кого си пада Джулс,спореед буквата,на която успея да скоча.Е,скочих на Щ!(Възможно ли е да има име,което започва с Щ?)Както и да е,звнецът би и Джулс изтича да каже на Гари П. нещо за
театралния състав.Тогава видях г-жа Стептън да се задава по коридора.Изведнъж се сетих,че случайно имам малко очн линия и червилце (навън беше толкова хубаво и съвсем забравих да ги махна след биенето на звънеца).Положението беше опасно и бързо се шмугнах в тоалетната.Вътре Джина Фулчър и нейната банда ритаха по пода чантата на Матилда - Джейн.А тя,горката отчаяно се опитваше да си я вземе.
Много е гадно да ти ритат чантата по пода,още повече,че на всички е ясно,че вътре може да има нещо ЧУПЛИВО- например с праха на прабаба ти,което може да се счупи по най - глупашкия начин...Матилда - Джейн почервеня и се разплака,но Джина Фулчър изсъска:
-Я стига,това е на шега.Ти от майтап не разбираш ли?
Е,наистина не ритаха много силно.Видях как Матилда - Джейн си грабна чантата и изхвърча през вратата.Тя не говореше с никого в часа по музика,въпреки че изглеждаше горе-долу добре,но когато баща й дойде да я вземе(той винаги идва до самата врата,сякаш дъщеря му е в началното училище),Матилда избухна в плач.
Но ви разказвах за теста.Наистина исках да отбележа "А".

А)Ще се опитам да и помогна.
Друго щеше да е,ако Джина Фулчър се нахвъре на Матилда-Джейн в някоя "тоалетна стая"("тоалетна стая" е американската дума за тоалетна,МД-МД означава "между другото").Със сигурност щях да съм по - смела там или ако живеех в Америка,или ако Джина Фулчър беше американка.Е,почти отбелязах "А".Обаче в себе си знам,че мястото няма значение,както и дали Джина Фулчър е американка,или не.Всъщност тя не ме интересува и изобщо не искам да се захваща с мен.Така че всъщност май съм "Б".А може би все пак съм"В".



Гааааадост!!!

Обаче Б-тата не получават нито една точка,а за да бъдеш смело сърце,трябва да имаш 35-40 точки.Може би не съм човекът,който си мисля,че съм.Проблемът е,че тестът не казва какво да направиш,за да помогнеш.Не мога да фрасна Джина Фулчър,най - малкото защото е много по - едра.Не мога да кажа на някой учител,защото Джина Фулчър ще разбере и ще ме набие.Аз съм чуствителна и творческа личност,която знае,че насилието не е решение на световните проблеми...Ама какво да правя?Да стана приятелка с Матилда - Джейн!?Най - добрата ми приятелка с Джулс ще припадне,ако я зарежа заради Матилда - Джейн,пък и Матилда - Джейн е някак задръстена,така че няма да е много весело.На обяд разказах всичко на мама,тя помисли малко и каза:
-Ами защо не и помогнеш да се сприятели с другите момичета от класа?
Тогава и Алекс се намеси:
-Би могла да я промениш,като онова момиче от филма "Брилянтин",което накрая стана много готино.
Тъкмо да кажа "Благодаря за твоето жетоко предложение,но 8-годишните нямат ни най малка представа за истинските проблеми!",когато си рекох,че този път май е ПРАВ.
Мама извади сладолета от хладилника и пътьом вметна:
-Каква чудесна идея,Алекс,добре го измисли.
Не бях толкова ентусиазирана като нея:
-По-спокойно мамо,все пак не е решил проблема с глада по света!
Накрая отбелязах "А".Аз мога да бъда смело сърце и ще започна още сега.Ще се опитам да променя Матилда - Джейн така,че хората да я харесват и да си намери приятели.Ще го направя утре след училище,когато Джулс репетира с театралния състав,за да не разбере.



Чаооооо!

Сряда вечерта
Наистина бих искала да ви разкажа какво стана с плана за пълна промяна,но трябва да си пиша домашното...Е,добре де,знам,ама чакайте сега...


Г-жа Стептън ни даде за домашно да опишем научен експеримент,но вместо това,аз ще опиша нещо по-интересно.Ще предам домашното си на госпожата,но като ми го върне ще го залепя ей - тук.
"Упражнение 2
Име:Луси Джесика Хартли
Алиас - богинята на модата
Име на проекта:Операция"Пълна промяна на Матилда - Джейн"
Цел:Пълна промяна на Матилда - Джейн
Ситуация и необходими средства:
В началото планът за пълната промяна тръгна прекрасно,но после всичко се обърка(а,това трябваше да го напиша в частта "Дайте оценка на работата си",извинете!).Ще започна от самото начало,защото иначе няма да разберете какво се случи.
Матилда Джейн мина покрай мен след училище и аз я поканих да дойде у нас.Тя ме погледна учудено,тъй като не си говорим много - много.Казах и,че понеже е супер мозък,искам да си напишем заедно домашните.Матилда си записа телефона ни и баща й се обади да провери дали всичко е о’кей.Майка ми,която е адски готина,каза,че разбира се,е много хубаво.Матилда дойде у нас Разположихме се в кухнята и мама започна:
-Искате ли кока-кола,момичета?
Матилда – Джейн отговори:
-Аз не искам.Не ми е позволено да пия газирано.Ако може,само чаша вода,госпожо Хартли,благодаря.
Майка ми мило отвърна:
-Разбира се,Матилда – Джейн,няма проблем.Можеш да ми викаш Сю.
Майка ми толкова и се радваше,като че ли е отдавна изгубената и истинска дъщеря,а аз бях някакъв недостоен заместител,който са и пробутали в родилното.Затова побързах да кача Матилда – Джейн в моята стая,преди майка ми да размаха документи за осиновяването и.
Матилда – Джейн заизважда учебниците от чантата и не спря да бъбри:
-Майка ти е прекрасна!Благодаря,че ме покани да дойда!
След това разказа как била започнала да си мисли,че всички момичета в Тамбридж са гадни като Джина Фулчър и накрая ме попита с какво ще започнем – с математика или с физика?
Тогава и разкрих,че всъщност няма да пишем домашни.(Ето защо не съм написала упражнението,което трябваше да е написано тук,но се надявам,че когато прочетете това госпожо Стептън,ще разберете защо е по – важно и не е „празна работа ”както обичате да казвате.)Както и да е,разкрих на Матилда плана за пълна промяна.Тя беше Втрещена.Опитах се да я успокоя:
-Абе,нали разбираш – малко грим,прическа,дрешки…такива неща?
И извадих няколко списания да и покажа какво имам предвит.
-Как изобщо ти хрумна да ме променяш?-попита Матилда -Джейн

Бях притисната,ама нямаше накъде и й казах,че съм видяла как Джина Фулчър рита чантата й в тоалетната и как съм разбрала,че не съм „смело сърце”.Казах и също,че много искам да бъда и че ако мога да й помогна да я харесват повече,тогава…
-Аха,добре неуверено измънка Матилда – Джейн.
Заразглеждахме списанията.Очаквах,че ще се зарадва,а тя само вирна брадичка,очите й се насълзиха и накрая заяви:
-Харесвам се такава,каквато съм.Искам хората да ме харесват заради това,което съм,а не заради това как изглеждам
Стана ми много обидно!Аз се опитвах да й помогна,а тя…Но не го показах и по един много зрял начин отбелязах:
-Извинявай,че си позволих да проявя загриженост,но ако съвсем малко си пръмениш външността,тогава хората ще поискат да те опознаят и ще видят какъв чудесен човек си,и ще разберат,че не си някаква досадница,само защото баща ти идва да те вземе до самата врата на училището.
Матилда замълча,може би се загледа в моделите на промяната като:
Рози Симънс харесва новата си визия.
-Момчетата никога не ме канеха на партита преди-казва тя като,отмята изправената си коса-но сега го правят постоянно.
-Това доказва само колко повърхностни са повечето момчета.Освен това,аз не се интересувам от тях.Татко казва,че ще имам достатъчно време за това,когато стана на 18.

Тъкмо мислех да се откажа от плана за пълна промяна и да накарам Матилда да ми помогне с домашното по математика(не съм много добра в математиката),когато тя видя ето тази снимка:След като показахме на Фльор как да съчетае гръндж дрехи от магазин втора употреба с модни покупки от най -скъпите магазини,тя придоби самочувствието,което винаги бе искала да има!
Матилда - Джейн погледна снимката:
-И аз винаги съм искала да имам самочувствие-отрони тя срамежливо.
Веднага разбрах,че планът за пълна промяна ще задейства.
Излязохме и разгледахме няколко магазина за дрехи втора употреба.Но дрехите на Фльор от списанието сигурно са взети от някой магазин в Лондон,където богати момичета оставят дрешките си,след като са ги облекли веднъж-дваж.Нашите магазини бяха пълни със стари найлонови рокли,оставени от възрастни дами.Имаше и няколко хубави кадифени сакенца,но и те излъчваха някаква странна миризма.Все пак успяхме да намерим едни готини дънки „Левис”,забутани под купчина панталони на учителка по география,две сладурски ризки и една вталена сива жилетчица,която спокойно може да се носи и без тениска отдолу.Но Матилда – Джейн каза,че няма начин да облече нещо без тениска или фланелка отдолу(фланелка,мили боже!),така че я взех за себе си.
В училище ще трябва да носим нашите скучни униформи,така че Матилда – Джейн ще продължава да изглежда не особено готина.Тогава ми хрумна блестяща идея!Предложих й да направи дебют на училищната дискотека,да се облече приказно и да сложи високи токчета,като онова момиче от „Брилянтин”.Може и да каже нещо от типа„Как сте момчета?”,докато всички я гледат със зяпнали уста.Матилда – Джейн се съгласи,че идеята е страхотна,само че без момчетата.Отвърнах й,че без тези думи може и да не стане,но както и да е, това си е нейната промяна-поне ще имаме високи токчета.
-Високи токчета!-възмути се тя.-Луси,аз не мисля,че…
-Ще бъде страхотно – виж!
Отворих бележника си и й нарисувах набързо тази рисунка,ей – така,раз-раз-раз,както сте виждали да го правят модните дизайнери.
-Е,добре – съгласи се Матилда – Джейн,-щом мислищ(ш така.
-Довери ми се,аз съм моден гуру –и преди да се разтрои и разреве отново,я вкарах в „Ню лук”*.
Толкова се смяхме,докато мерихме разни дрешки в пробната.Не можехме да спрем да се кискаме и да танцуваме.И така НАЙ – ГОРЕЩАТА НОВИНА –Матилда -Джейн е доста забавна.Тя облече една страхотна черна рокля с висулки отпред.Ще изглежда невероятно на дискотеката.

Искахме да купим още някакви лъскави бижута към нея,но не намерихме нищо подходящо,така че я успокоих:
-Ще ти направя нещо.
Магилда - Джейн имаше малко спестени джобни пари,така че си купи роклята и две много сладки блузки на хипарски цветя от коша с намалените стоки.Аз си купих само няколко ластика за коса,защото вече знам какво ще облека (абе,горе долу,защото все още незнам какво ще правя с полата) и след това влязохме в "Буутс",за да изпробваме гримове и парфюмчета.
Не се прибрахме у нас до 5:30 следобед.Дадох на Матилда - Джейн шал със спираловидни шарки,които да си върже на дънките,за да изглежда по шик,и една дълга разкроена пола,дето баба(грешка,Делия) ми купи,но не е в моя стил.Тази пола беше тоооолкова Матилда - Джейнски стил,че тя веднага я облече и сложи едната блузка на цветя,върза и шала на главата си.А сега,госпожо Стептън,ще се изразя в онзи научен стил,който харесвате:"Можем да отбележим,че резултатът беше,че Матилда - Джейн се потопи изцяло в идеята за пълната промяна,и моите прогнози се оказаха верни."Както и да е ,тя тъкмо си прибираше учебниците,когато ми дойде още една добра идея.(Моля да си отбележите,госпожо Стептън,че имам 3 добри идеи в един научен доклад.Може би ще решите да ми дадете 1 точка повече за това.Само предлагам,де.)
-Смятам също,че трябва да променим и името ти - вметнах неухайно. - Без да се обиждаш,ама Матилда - Джейн те прави да изглеждаш като момиче,което си ляга в 9 часа и си пише всички домашни на време.
-Добре,щом смяташ - примирено отвърна Матилда, - но нека да е кратко име,защото трябва да си тръгвам скоро.Татко държи да съм в къщи преди 6 часа,така че да вечеряме и да успея с домашните преди 9.
-Какво дават в 9?"От местопрестъплението" ли? - попитах аз.
-Време за лягане.
Предавам се.Обещах да помогна,но не обещах да се намесвам,нали?
Мислихме за ЕмДжей и Тили,Мати или Джейн,дори Джей и тогава се сетих за Тилда,по името на актрисата,която бях видяла на една художествена изложба да спи в стъклен сандък.Избрахме Тилда.Тъкмо слязохме по стълбите,когато на вратата се позвъни.Беше ДЖУЛС!
Погледна ме,след това погледна Тилда,облечена в моите дрехи,с торбите с покупки.След това отново погледна мен,но погледът й беше пълен с нещо недобро.Започнах бързо да разказвам за идеята за промяната и за ,училищната дискотека,и за плана по "Брилянтин",но въпреки всичко Джулс се впрегна.
-Ти не би ми дала на заем тази пола,а сега я даваш на нея! - развика се тя - Мислех,че си най - добрата ми приятелка,в случай,че си забравила!
След това каза нещо на бърз испански,което прозвуча като "Кай клас демехор амига айрес ту...
Кей те паса?"
Не разбрах какво казва,но бях сигурна,че не е "О,Луси,колко мило,че помагаш на Тилда да си намери приятели..."

Преди да се сетя какво да отвърна,Джулс изхвърча навън и затръшна вратата.Мама дойде да види каква е тази врява,а Тилда като че ли щеше да ревне,така че пуснах една голяма усмивка:
-Няма нищо.Просто това беше Джулс.Ще й мине.


Оценка на работата:
Пълна промяна- 10 от 10
Приятество с Джулс - 0 от 10

Когато мама отиде да закара Матилда - Джейн,извинете,Тилда,у тях,аз пратих есемес на Джулс с много усмихнати личица,но тя не ми отговори.Явно,че е разярена,щом си е изключила телефона.Знам,че изглеждаше,като чели започвам да си дружа с Матилда - Джейн (Тилда),но не е така.Скарването с Джулс ми тежи,както ако си преял с риба и картофки.Надявам се скоро да й мине.Само един час мина,а вече ми липсва.

ГЕРОИЧНО УСИЛИЕ,НО ПРЕДПОЧИТАМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ДА ОПИШЕШ ЕКСПЕРИМЕНТА,КОЙТО НАПРАВИХМЕ В КЛАС.СТАВА ДУМА ЗА БУНЗЕНОВАТА ГОРЕЛКА* И КАЛИЕВИЯ ПЕРМАНГАНАТ!ТИ БЕШЕ В ЧАС,ЛУСИ,СПОМНИ СИ!
г-жа Степнът

Четвъртък
_________
След училище и ходенето при татко
_______________________________


Днес в училище Тилда изглеждаше както обикновено - изобщо не можете да познаете,че сме правили пълна промяна.Но точно там е работата - всички ще я видят на дискотеката и тогава ще се УДУДЯТ.Радвам се,че дискотеката е точно тази събота,защото Джина Фулчър продължава да се държи като ужасна крава.Добре поне,че Тилда беше с мен през деня и Джина я остави.На опашката за обяд обаче,говореше някакви глупости на висок глас.Правехме се,че не ги чуваме и продължихме да си говорим за "Приятели" и да се смеем на висок глас,та Джина Ф. да разбере как изобщо не ни пука.През цялото време се правех,че не забелязвам Зачервените насълзени очи на Тилда и треперещия й глас.
Джулс не говори с мен ЦЯЛ ДЕН и наистина беше разтроена,като ме видя да си говоря с Тилда.Но не можех да оставя Тилда сама!Не и когато Джина Фулчър се държи така.Опитвам да съм смело сърце и да се грижа за нея,поне до дискотеката.Знам,че Джулс е по - бясна тот всякога,прекара междучасието с тайфата на Аугуста Риналди,за която всички смятат,че има и от пиле мляко.Това е доста тъпо,в смисъл че може ли пилетата да имат мляко?Ще питам г-жа Стептън.Рецензията й звучеше доста окуражително по отношение на доклада ми за операция "Пълна промяна на Матилда Джейн".Г-жа Стептън беше написала,че това е героично усилие,което означава,че съм направила нещо почти толкова добро,колкото филма "Властелинът на пръстените"...
Аугуста и приятелките й смятат,че Джулс е готина,а тя наистина е,така че в края на часовете бях готова да направя всичко,за да омилоствия моята най - добра приятелка.
Последния час имахме химия.Бързо преписах експериментите - нещо за захарен сироп в епруветка,и направих една диплома за Джулс на гърба на учебника.(Тъй като вече се справих отлично с домашното,сигурна съм,че г-жа Стептън няма да се разсърди,че малка час от работата леко е претрупана.)С транспортира нарисувах любимото нещо на джулс,което е наша тайна:
1.Вземаш един оранжев и един зелен дъвчащ бонбон.
2.След това ги разрязваш на две.
3.И тогава залепваш оранжевата със зелената част (малко е лепкаво).
По пътя за вкъщи донякъде вървяхме заедно с Джулс.Дадох й специалния бонбон и дипломата,която изглеждаше така:


С настоящето се заклевам най - тържесвено,че
Жулиета Гарсия Перес Бенедикционаторио
_____________________________________
Е моята НДПЗ и че аз в никакъв случай не я зарязвам заради
Тилда Ван Дер Цван (момичето известно преди като Матилда - Джейн)
_____________________________________________________________
Подпис:
Луси Джесика Хартли
__________________

***
Джулс пъхна дипломата в чантата си и ми остави един от специалните бонбони старбъртс*.След това каз:
Значи,за да си най - добрата ми приятелка отново,трябва да ми отговориш на тези въпроси:
1.Коя е най - добрата ти приятелка завинаги?

2.На кого ще помогнеш да изглежда страхотно на училищната дискотека?

3.Кого харесваш?

***
Разбира се,веднага отговорих - "Джулс" на първите два въпроса.Но незнаех какво да кажа на третия (защото харесвам...вие знаете кой,който всъщност е брат на вие също знаете кой - и намя как да й го кажа,нали?!)
(отговор:В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ)

Поколебах се дали да не кажа Бен Джоунс,или Бил Криспс,или Джейми Казънс,или някой от другите момчета от нашия клас,но тогава ми дойде по – добра идея:
- Ще ти кажа кой,но преди това ти трябва да ми кажеш кой е твоят г-н „Х”?
Джулс стана ярко червена и устата й се отвори и затвори,без дума да излезе от нея.Нямаше нужда да казвам име,тъй като и тя не ми каза кого харесва.Но ще ми изпрати есемес с 2 буквички от името на нейния тайнствен „Х” и аз ще отгатна името му.Това обаче може да отнеме години,особено ако името на „Х” е дълго като на Джулс,затова й казах,че може би е по – добре да говоря с Гари в часа по история (тогава той седи зад мен),тъй като той постоянно си говори с Джулс за театъра и съм сигурна,че може да има представа за тайнствения „Х”.
Тогава се започна:
-Не,не прави това!Ще ти кажа 4 букви!Ще ти пращам по 4 букви всеки ден!Всякакви букви,а не само гласни!
При това положение не можех да не се съглася.Чудя се дали не иска да питам Гари П. понеже му е казала кой харесва.Но ако е казала на момче,преди да каже на мен,аз наистина ще бъда БЯСНА!Аз съм нейната НДПЗ!Знаете ли,не само в книгите момчета и момичета могат да бъдат НДПЗ!Това понякога се случва и в истинския живот,и ако разбера,че си дружи с Гари П. и му казва тайни,тя ще престане да получава есемеси с усмихнати личица от МЕН!
След това измислихме страхотен тоалет за дискотеката.Използвахме малко мрежест черен плат,който намерихме у Джулс.
Ще изглежда наистина страхотно с нейните „Док Мартенс”* (Док Мартенс – първите обувки с тази марка са създадени скоро след Втората световна война по подобие на армейските ботуши,но с подобрения,които ги правят по – удобни за носене.Постепенно те стават символ на стрийткултурата.Днес се продават над 3000 модела. )
На път за вкъщи се отбих при татко,защото мама сутринта ми каза:
-Ти му липсваш,Лу.Защо не се отбиваш по – честичко при него?
-Старая се мамо.Направих огромно усилие да измъкна от него малко парички за моя диско – тоалет.Трябваше да се направя на ЖЕСТОКО ИЗОСТАВЕНА,но дори тогава получих само 8.50 лири.
Мама се усмихна някак тъжно,прегърна ме,не знам защо,и после каза:
-Знам,че ти е трудно,Лу.
Права е.Трудно ми е,защото апартаментът на чичо Кен е на четвъртия етаж и няма асансьор.Представете си какво ми е да се качвам след училище с всичките си чанти и багажи.Освен това там мирише на крака и на къри и чичо Кен оставя огромните си боксерки да съхнат на радиатора в хола!Открих,че и татко е започнал да прави същото.Един ден го заварих на дивана да си подрънква на китарата,която преди две седмици взе от нашия таван,и да наблюдава как гащите му съхнат.