Хитър Петър - приказки

ЧИСТО НОСИ — СЛАДКО ЯДЕ
Братовото момче на Хитър Петър му отишло на гости. Времето било дъждовно, а по двора и улиците имало кал. Улисано в игри, момчето изцапало краката и дрешките си. Вечерта Петър му казал:
— Ха сега, чичовото, измий си краката и почисти дрешките от калта.
— Е, чичо Петре, защо да се мия и да си чистя дрехите, нали утре, като играя, пак ще се изцапам! — отговорило момчето.
На Хитър Петър му домъчняло, че братовият му син не е научен да се пази чист, а на това отгоре е мързелив. Той решил да му даде добър урок. Като станали сутринта, рекъл:
— Я, чичовото момче, вземи лопата, метлата и иди да почистиш двора, където е спало нощес магарето…
— А бе, чичо, защо само търсиш да ми отваряш работа? — отговорило момчето и се протегнало. — Каква ще е ползата от сегашното чистене? Довечера магарето пак ще изцапа.
— Е, добре, тъй да бъде, щом казваш! — завъртял глава Петър и дал вид, че гостенинът има право.
След малко момчето излязло на двора, а Хитър Петър заръчал на жена си:
— Днес с тебе ще ядем скришом от детето. Няма да му даваш нито троха. Прибери хляба в сандъка и го заключи.
— Ама защо, Петре, нали детето ни е на гости, тъй ли ще го посрещнем? — запитала жената.
— Според гостенина и посрещането! — засмял се Петър.
Не минало много време и детето огладняло. То често поглеждало към къщи и очаквало да го поканят за закуска. Щом Петър се подал на прага, то попитало:
— Чичо, няма ли да ядем?
— Няма, чичовото, у дома вече няма да ядем! — отговорил сериозно Петър и излязъл по работа из селото.
Момчето започнало да поглежда стринка си, но и тя не му дала нищо да хапне, нито пък приготвяла за ядене.
На обед Петър се върнал, влезли в къщи с жена си и хапнали скришом от момчето. То постояло, повъртяло се и нали било вече много гладно, не могло да се стърпи — пак попитало:
— Чичо, кога ще ядем?
— Гладен ли си? — засмял се Петър.
— Гладен съм!
— Много ли си гладен?
— Гладен съм като вълк!
— Вече няма да ядем, момчето ми!
— Защо? — зачудило се то.
— Защо ли? Ще ти обясня. Ти нали каза, че няма нужда да си чистиш дрехите и да се миеш, защото пак си щял да се изцапаш. Аз пък реших да не ядем вече, защото каква е ползата от яденето, щом пак огладняваме!…
И момчето, и чичо му Петър, и стринка му се засмели. Засрамено, момчето веднага се заловило да почисти дрехите си и да се измие, стринка му през това време започнала да готви и да нарежда софрата, а чичо му Петър засукал мустак и казал:
— Работният човек чисто носи и сладко яде!

Веднъж Хитър Петър отишъл в едно село. Двама лъжци, които се мислели за много умни, почнали да се подмилкват около него. Те донесли вино, храна и една печена гъска.
Двамата лъжци предложили, който през нощта сънува най-страшен сън, той да изяде гъската. Хитър Петър се съгласил. През нощта Хитър Петър станал и изял гъската. На сутринта първият лъжец разказал съня си:
- Сънувах, че съм се изкачил на седмото небе. Като погледнах надолу, свят ми се зави.
- А аз сънувах, че земята се разцепя и паднах в пъкъла - казал вторият.
Хитър Петър им рекъл:
- Като ви видях, че сте отишли толкова далече, помислих, че няма да се върнете скоро и изядох гъската, за да не се вмирише.

Хитър Петър - приказки Hitar-petar

ХИТРИЯТ БРЪСНАР

Веднаж, срещу неделя, в един хан се отбил да си почине и да преспи Хитър Петър. Там имало и кафене. Влязъл той, поръчал си едно кафе и смирено заслушал какво си говорят хората. Тоя ден тук били събрани десетина хитреци. Всеки от тях се смятал за много умен и за мното хитър. Един-друг почнали да се хвалят. Станало дума и за Хитър Петър. Те му завиждали, че народът го почитал, затова започнали да говорят лошо за него.
- А бе, знам го аз този Хитър Петър - рекъл единият. - Той е луд човек. На две магарета сено не може да раздели.
- По-будала човек няма из нашенско - потвърдил друг. - Хората му се смеят, а той мисли, че намират приказките му за умни. Дето има една: "Ти го плюеш, а той вика: Божа росица..." Та и Петровата е такава...
Всички се засмели на тези думи.
Понеже никой не познавал Хитър Петър, той се спотайвал, пиел си кафето и си мислел що да скрои на тези умници, та да го помнят цял живот.
- Слушайте, хора - рекъл най-големият хитрец. - Какво сме седнали да се занимаваме с един смахнат човек? Такъв будала всеки може да изиграе и да се подиграе с него. Не си струва труда да говорим за него.
Всички поклатили глава и им станало драго, че чули още няколко лоши думи за Хитър Петър. А хитрецът продължил:
- Утре е неделя. В това село има голяма църква със сладкогласен поп. Я да повикаме един бръснар и да се спазарим на цяло да ни обръсне, та по-евтино да ни излезе... Че за света неделя да бъдем докарани като хората.
- Вярно бе! - съгласили се всички.
- Аз съм бръснар - скромно извикал Хитър Петър, който до сега все мълчал. - Защо ви е да търсите друг?
- Е, по колко ще ни вземеш на глава за бръснене?
- Чорбаджии - продължил смирено Хитър Петър. - Аз съм сиромах човек. Каквото ми дадете - съгласен съм. Днес ще имам разноски в хана два-три гроша. Платете ги и ще се наплатим.
Хитреците лукаво се спогледали.
- Ханджи - извикал единият. - От този човек няма да искаш пари за разноски. Ние ще ги платим.
Хитър Петър потрил ръце.
- Сега всеки трябва - казал той, - да отиде в стаята си и да чака ред. Аз ще ида да взема от торбата бръсначите. Ей сега ще дойда и ще почнем работа...
Хитър Петър скочил и излязъл.
А хитреците се закискали след него.
- Ама, че ударихме кьоравото, ха! Евтино ще ни излезе бръсненето. Вместо той нас, ние ще го обръснем. Будала човек!... И такива ги има... Хайде сега да си отиде всеки в стаята и там да чака будалата бръснар.
Станали и всеки отишъл в своята стая.
В това време Хитър Петър взел от ханджийката калъп черен лют сапун, един леген и ибрик с топла вода, наметнал шарена кърпа през рамото си и се заловил за работа.
Влязъл в първата стая. Тук, усмихнат под мустак, го чакал онзи хитрец, дето най-много говорил против него. Запретнал ръкави Хитър Петър и започнал да сапунисва добре лицето, брадата и главата с гъста пяна.
- Много люти, бе момче! - процедил през зъби сапунисаният.
- Трай, трай, и само гледай как гладко ще те обръсна, като за сватба. Нека добре да омекне брадата ти... А сега почакай малко, че съм забравил острия си бръснач. Сега ще го донеса.
И Хитър Петър грабнал легена със сапуна и право в другата стая. Насапунисал и друг хитрец. После му казал, че е забравил бръснача си и го оставил уж за малко. Така отивал от стая в стая, докато насапунисал всичките. Сапунът бил лют, та никой не смеел да си отвори очите. Всички чакали да дойде бръснарят и да започне бръсненето...
А през това време Хитър Петър се измил добре, нахранил се, взел в торбата един хляб и буца сирене и се обърнал към ханджията:
- Ханджи, аз си заминавам. Пък яденето и другите разноски ще платят онези приятели, дето сами ти обещаха. Хайде, кажи им много здраве от бачо им Хитър Петър. Нека да го помнят и да го благославят...
И си заминал.
Чакали, чакали насапунисаните да дойде бръснарят, никой не идвал. По едно време един от хитреците, като не можел да търпи повече лютия сапун, излязъл вън и започнал да вика:
- А бе, къде е този калпав бръснар? Половин час го чакам да донесе бръснача си и още го няма... Очите ми ще изгорят!
Като го чули, един по един започнали да излизат всички хитреци, да чистят с кърпи очите си и, като се виждали един-друг така изцапани, с течащ сапун по шиите, по ушите и по ризите им, разбрали, че ги е изиграл някой хитрец.
- Бре, къде е този бръснар - викали те един през друг и тичали насам-натам из двора и стаите си. - Де е този проклет човек, който така ни омаскари?
- Ханджи, улови го, бе! Улови този бръснар, дявол да го вземе и го дай ти на нас.
Събрали се от махалата жени, деца и мъже. Те гледали насапунисаните хитреци, сочели ги с пръст, смеели се и ги подигравали.
- Вода бе, дайте вода да се измия, че ми отидоха очите! - крещял един.
- Ох, ще му одера кожата на този разбойник - викал друг и си триел зачервените очи. - Къде е той, бе джанъм?
- Онзи, бръснаря ли? - попитал кръчмарят, като се подсмихвал. - Онзи, дето обещахте да му платите разноските ли?
- Той, той. Къде е?
- А че той се наяде за ваша сметка и си отиде човекът... И ми рече: "Много здраве им кажи от бачо им Хитър Петър. Нека добре да го помнят..."
- Тоз ли е бил Хитър Петър? - креснали изненадани и ядосани хитреците. - Брей, изигра ни, без да се усетим, ха!... И се затичали към селската река да си умият лицата и главите.
А селяните продължавали да им се смеят през глава и да ги подиграват...

Хитър Петър - приказки Hitriat

ХИТЪР ПЕТЪР НАДХИТРИЛ СИМИДЧИЯТАД

Като бил млад. Хитър Петър бил много беден. Нямал пари да се обръсне, та си пуснал мустаци и брада.
По едно време го повикали да иде войник. А как ще се яви с тази брада? Тръгнал той из пазара да се обръсне, но без пари никой не искал да го бръсне. Тук ходил, там ходил, запрял се найсетне при един симидчия, гледа, зяпа, пули се. Симидчията го видял и му рекъл:
Какво само току зяпаш бре? Хитър Петър казал:
Гледам ти симидите, че мога на един път да ги изям!
Не можеш! рекъл сймидчията.
Хайде да се хванем на бас, да се обзаложим!
На какво да се обзаложим? попитал сймидчията. Хитър Петър казал:
Ако не ги изям, ще ми обръснеш брадата и мустаците!
Симидчията се съгласил и викнал един берберин, да не избяга Петър.
Започнал Петър да яде. Ял що ял, наял се, надумкал се здравата и повече не можел да яде.
Тогава берберинът хванал Петра и му обръснал брадата и мустаците.
Засмял се Хитър Петър и рекъл:
Да си жив и здрав, чичо симидчи, че със симидец ме нахрани и за войниклъка ме обръсна!

ХИТЪР ПЕТЪР НАДМИНАЛ МАЙСТОРА СИ

Още в младите си години Хитър Петър се отличавал със своите хитрини и сръчност.
Като слушал за него един изкусен майстор крадец, пожелал да му предаде и своя занаят, та пратил да го повикат. Хитър Петър, като помислил, че човек трябва всичко да знае за различни случаи, се съгласил и отишел да се учи при майстора крадец.
Като го изучил на всички тънкости в кражбата, крадецът намислил найсетне да му покаже как може да се открадне и яйце под птичка, която мъти в гнездото си.
Отишли двамата в гората и се покачили на едно високо дърво, дето имало птиче гнездо. Започнал крадецът да изважда едно по едно яйцата изпод птичката и да ги слага в джоба си. А Хитър Петър, който бил поотдолу, успявал ловко докато крадецът сложи в джоба си яйцето, да го измъква оттам и да го слага в торбичката си. А накрая успял да му смъкне и гащите!
Като слезли долу, майсторът, зарадван от сполуката си, тъкмо искал да се похвали на Хитър Петър, останал слисан, като видял, че е без гащи! Разбрал тогава каква е работата и казал на Петра:
Хайде, върви си вече, синко! Стига ти тая майстория, която си имаш! Пък и аз нямам нужда от такива чираци, които знаят повече от майстора си! Ха върви си по живо, по здраво! Дето поминеш, всеки ще те познае, че си Хитър Петър!

» Базиликата Св. Петър