Поляната

Заглавие: Re: Поляната Нед Дек 27, 2009 6:47 pm

Със Стефан вървяхме през поляната.
- Това е едно от любимите ми места тук. - каза Стефан.
- Да, много е хубаво. - отвърнах.
Това наистина беше хубаво място. Макар и да беше зима снегът се беше стопил. От време на време се мяркаше по 1-2 сантиметра останал сняг, но това беше всичко. Над висините кръжеше орел. По дърветата кацаха свраки и гарвани, търсещи храна. Слънцето все още не беше напекло цялата поляна, защото все още беше рано, пък и слънцето беше слабо. Въпреки това всичко друго беше превъзходно.
- Идвала ли си преди тук? - попита ме Стефан.
- Не съм. Нямаше и да дойда, ако не беше ти. Просто имам толкова много работа. - отговорих и погледът ми се спря на една катеричка.
Стефан също я видя и се усмихна, казвайки:
- Всеки има нужда от малка почивка. Дори и една кметица, която има толкова много работа...
- Прав си. - потвърдих - Но нека сега да не говорим за работа. Ти от къде си?
- Роден съм в Мистик Фолс. Баща ми и майка ми починаха преди доста време и аз се преместих тук в Лондон. - каза той накратко, но аз усетих тръпката в това, което каза.
- Сам ли живееш? - попитах го.
- Не. Живея с чичо си Зак. - обясни той.
- Съжалявам за родителите ти. - отвърнах притеснено.
- Няма нищо. Вече свикнах. - каза той твърдо, но аз отново усетих, че той потрепери.

Заглавие: Re: Поляната Нед Дек 27, 2009 7:06 pm

Бях взел тялото си на гарван. Прелетях през поляната. Точно тогава видях Ренесме и... Стефан. Ако Стефан, знаеше, че съм се върнал в Лондон... ще му направя изненада. Толкова ще му хареса, че... Ще намеря начин да му отмъстя с някоя жена сигурно... Ще открия слабото му място, а това ще бъде лесно за мен. Кацнах на един бор и се вгледах в тях. Дочувах и какво си говорят. Как я лъжеше само... Просто не е истина. Изграках няколко пъти. Тогава дочух гласът на Стефан. Попита Неси, дали иска да донесе ябълки. Изграчих още няколко пъти. Тя не отговори, а просто кимна. След като Стефан се запровира в гората, аз полетях към земята и отидох до Несито. Тя отново пишеше в дневника си, както и първият път, когато я видях. Мъглата започна да я обикаля. Тя се изправи и се затича към гората.

Заглавие: Re: Поляната Нед Дек 27, 2009 9:03 pm

- Стефан! Стефан!
Тичах към гората. Нямах представа къде отивам. Стъпих накриво и паднах. Притесних се за бебето, но ми нямаше нищо. Слава богу.
- Добре ли си?
Стефан ми подаде ръка, за да се изправя.
- Не съм добре! Там имаше един гарван и ужасна мъгла... - пророних набързо.
Той ме погледна очудващо. Сигурно ме мислеше за луда.
- Виж... явно чистият въздух ми действа зле. - опитах се да обясня по друг начин.
- Нарани ли се? - попита ме той.
Имах малка драскотина на крака си, но това не е нищо. Той се обърна.
- Какво има? - попитах го.
- Тръгвай по добре. - каза той.
Погледнах към поляната. След като се обърнах Стефан го нямаше. Ужас, заряза ме. Трябва да се прибирам сама...