За жалост,тъкмо когато щеше да влезе във кабинетът по Английски език,момчето видя,че е взел скицникът и няколко молива,вместо учебника и помагалото по английски.Нямаше какво да се прави и трябваше да се върне да си вземе нещата,но видя че госпожата идва и по-най бързият начин влезе вътре.Досат изненадан остана,когато видя,че класнаат сатя е празна и никой няма вътре.
Това беше добре за Ричард,който още не беше готов да се запознава със своите ученици и бързо се настани.Хубавото беше,че поне беше взел тетрадка и химикал,иначе щеше да е загубен.Постара се да изглежда спокоен и когато госпожата влезе вътре,учтиво я поздрави се представи:
-Здравейте,г-жо!Казвам се Ричард Дейвис и съм отсокро във града.Надявам се,че няма да имам проблем със това.
Госпожата го погледна преценяващо,усмихана се и след кратка едноминутна пауза,отвърна:
-Виждаш ми се доста умно и талантливо момче,така че едва ли ще имаш проблеми със приспособяването.Надявам се само със уроците да си добре,защото не толерирам много оправданията и извиненията,че не сте учили.
Момчето остана много доволен от чутото и тъй като останалите деца все още не бяха пристигнали,учителката каза да се поупражнява малко,а пък тя щеше да им приготви първият урок.Ричард се скара на ум за своите притеснения и пред него се очертаваха доста добри изгледи да успее във новоно училище и да влезе дай боже във колеж.