Плажа

First Beach:
Second Beach:

Айс стоеше в хотелската стая и разопаковаше багажа си.Изведнъж там влезе Крисчън,в обичайното си кожено облекло.
-Как е моята кралица?-попита той и вдигна на ръце Айс.
-Много по-добре,щом те видя!-усмихна е тя-Къде беше?
Крис отиде до банята и изми лицето си,и скоро стана ясно,че е бил със своя най-добър приятел след Джеймс-мотора си.
-Ясно-засмя се тя-Мисля,да се разходя по плажа,идваш ли?-попита младата Макгрегър
-Ще си легна малко-той скочи на леглото-скапан съм.Среща пред музея на Мадам Тюсо?
-Съгласна,дотогава.
Айлин излезе накрайбрежната алея.Там бе много шумно-чуваха се много гласове и глъчка,примесени със звука на разбиването на вълните в скалите недалеч оттам.Тя сабу чехлите си и тръгна боса по горещия пясък.След половин час бе стигнала до близките скали и една на една от тях.Тихият бриз галеше нейното бяло,нежно лице и вееше косата й.Изведнъж едно красиво момиче се приближи до Айс и каза:
-Здравей!Аз съм Елизабет!
Първоначално Айлин се стресна,но след това по лицето й се появи широка усмивка.Тя стана и каза:
-Приятно ми е!Аз съм Айлин Макгергър,но всички ме наричат Айс!
Събеседничката на Айлин се усмихна ччаровно,но изведнъж леко учудено попита:
-Ти не си ли дъщерята на Тара и Иън Макгергър?
Айлин кимна,но Елизабет забеляза,че актрисата леко се смути и каза:
-Откога си тук?
-О,днес пристигнах с приятелят си,ами ти?

-Не,на 23 години съм.Колкото до родителите ми,макар,че съм единствено дете,през детството ми те почти нямаха време за мен.-въздъхна Айлин-Но те и Крис са моят живот
Настъпи кратко мълчание.Скоро щеше да настъпи залезът:Слънцето се къпеше в розови и оранжеви облаци,отразяващо се във топлите води на морето.Елизабет продължаваше да гледа към хоризоната,и не продумваше и дума.Айлин се притесни,все пак не познаваше никой тук.Момичето усети лека тръпка да минава по тялото й.
-С какво се занимаваш?-изведнъж попита непознатата
Айлин се стресна за миг,беше неспокойна.
-Занимавам се с кино-актриса съм.А ти?
Вятърът започна да духа все по силно,и по-силно.След кратко мълчание ВанХелзин каза:

Айлин се натъжи,че единствената й ''позната'',трябваше да я напусне, ,но нямаше право да я задържа.Лицето й отново доби мътвешката си бледност,но тя се поотъси и отговори:
-Надявам се пак да се срещнем!-усмихна се тя и погледна към Елизабет
-Да се надяваме да е така-смигна й в отговр младата жена и пое по пътя си.
Айлин дълго стоя замислена при скалите.Тя не бе идвала тук досега и се чувстваше притеснена.Тишината бе толкова обезпокояваща.Изведнъж телефона звънна.Тя погледна към малкото ,плоско екранче,на което се бе изписало ''Крисчън :* ''Тя избърса сълзите,образували се в дълбоките й пъстри очи и вдигна.
-Ало?-попита тя с все още треперещ глас
-Здравей,красавице!-чу се гласа на Крисчън
-Ъъъ...здравей!
-Случило ли се е нещо?Всичко наред ли е?
-Да,напълно...уговорката остава ли?-побърза да смени темата тя
-Естествено,да дойда ли да те взема?
-Мммм...близко съм до хотела,ще се видим там.Целувки,чао!
-Чао!
Тя затвори телефона и стоя на същото място още поовин час,след което пое по обратният път към хотела...