Скалите

Заглавие: Скалите Пет Авг 28, 2009 7:17 pm

От тук скачаха смелите...

Скалите Yk3358tuo

Заглавие: Re: Скалите Сря Ное 18, 2009 4:45 pm

Паркирах джипа на километър от скалите и тръгнах по плажа.Времето както обикновенно беше ужасно и морето беше усвирепяло.Тръгнах по пътеката която води към скалите и след около минута се озовах на ръбът на скалата. Седнах и се загледах във вълните,които яростно се блъскаха в скалите долу.
-Дали,Ем,ще ми проговори някога....-прошепнах. Малката надежда която имаше това евентоално да се случи гаснеше.Довечера е събранието и .... въобще не ми се ходи.Облегнах гърбът си върху стълбът на едно голямо дърво и се загледах в морето....

Заглавие: Re: Скалите Сря Ное 18, 2009 6:02 pm

-Къде тръгнах и аз в това време?-изпуфтях и се загърнах още по-плътно спончото си.Вкъщи за моя изненада нямаше кой знае каква работа за вършене,а аз се справих с нея за отрицателно време.Въпреки,че знаех,че днес Сам бе решил да се прибере по-рано,излязох на разходка по плажа,опитвайки се да не мисля,че това,че съм излязла нямаше да му се хареса.
След около час лутане,изгубила представа за времето се озовах до познато за мен возило:преглътнах трудно и се огледах наоколо.Сигурна бях,че Елизабет е наоколо.Отминах джипа и продължих към скалите.Умирах за женска компания,въпреки,че не бях много сигурна дали искам да я споделя с нея.
Когато наближих се замислих,как момчетата намираха за забавно да се хвърлят като ненормални от тези стръмни и високи остриета.Обзе ме мъка,когато ме резна споменът за Лиз,която ми бе обещала някой път да го направим заедно.

Заглавие: Re: Скалите Чет Ное 19, 2009 2:32 am

Позната миризма достигна до мин благодарение на вятарът.Емили беше дошла и май не е в добро настроение.Но със сигурност по-добро от това на Пол.Исках да се обърна и да я поздравя,но това едва ли е добра идея. Помня, че хората са злопаметни...
-Здравей...-промълвих най-накрая без да помръдвам.

Заглавие: Re: Скалите Чет Ное 19, 2009 3:45 pm

Сведох глава към земята и загребах с крак от пясъка.Дали изобщо имах сили да говоря с нея или трябваше още щом подразбрах,че е някъде тук да се врътна и да се върна обратно вкъщи.
-Здрасти.-казах най-накрая.-И ти ли на разходка?-Какъв въпрос?Логично беше,но все някак трябваше да започна

Заглавие: Re: Скалите Чет Ное 19, 2009 5:35 pm

-Не....просто исках да избягам и да се скрия някъде...
Донякъде казвах истината,но дори аз самата не съм сигурна в думите си.Вдигнах глава и я погледнах.
-Ем.....-прошепнах и тя ме погледна.-....съжалявам...не исках да се скараме...
Казват,че силният прощава, но още по силният иска прошка.Тези мисли минаха през главата ми докато я гледах умолително като малко кученце. Не обичам да се карам с хората, най-вече с тези на които изключително много държа...

Заглавие: Re: Скалите Чет Ное 19, 2009 5:41 pm

Усмихнах се и вдигнах глава за да я зърна с вече наистина топъл поглед.
-Не приемай изцяло вината,защото отчасти тя беше моя.-Навих пончото си в ръцете и седнах до нея,предполагах вече нямаше нищо против да го направя.-Понякого неискам да приема нещата и съм заслепена,но наистина беше права за Сам.Започвам да се съмнявам във него,не мога да го позная..

Заглавие: Re: Скалите Чет Ное 19, 2009 11:46 pm

Разхождах се покрай скалите. Бях решил да скачам и да се гмуркам. Точно тогава усетих позната миризма. Обиколих и пред мен излязоха Емили и Елизабет седнали на една от скалите.
- Хей, здравейте! Емили какво правиш тук? На Сам няма да му хареса, че си излязла. Между другото имате ли нещо за ядене, че умирам от глад?

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 1:20 am

Изтръпнах,когато видях ухилената физиономия на Ембри на една от терасите върху скалите.Без никакво притеснение той изкачи оставащото разстояние между нас.Това не беше хубаво:щом той беше тук,значи Сам си беше у дома.
-Дойдох на разходка.-казах истината.Явно и той бе наясно,че това че съм тук хич не ще се понрави на Сам.-Този твой стомах.-казах и се насилих да се усмихна.-Бих се радвала да дойдеш на обяд,но още не съм решила да се прибирам.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 1:28 am

- Ти полудя ли? Как така няма да се прибираш?! Знаеш ли колко ще се ядоса Сам?
Бях се ядосал и от ярост я хванах за ръката и я затеглих към къщата им.
- Как можеш да си мислиш, че ще правиш на пук на Сам? Все пак трябва да се прибереш, аз не ти го предлагам, защото мога да си представя какво ще те чака вкъщи.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 1:36 am

Залитнах докато ръката на Ембри държеше моята и ме теглеше по стръмният склон.
А,не...нямаше да стане тая...дори не говорих с Лиз.Хвърлих умилителен,молещ за помощ поглед към нея,но тя не реагира.Явно не беше това,което си мислех,че искаше ние двете да се помирим.
-Ембри...-викнах,а след това добавих с спокоен глас.-Сам няма да упрекне теб за това,че съм излязла.Защо не ме оставиш?

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 2:00 am

- Нима ще ти е хубаво да ти се нахока? - изненадах се аз.
Тя обаче не помръдна повече.
- Нали уж се беше скарала с тая Елизабет? Чесно ти казвам, че не ми е много
приятна.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 2:04 am

Окукорих се,но след това веднага присвих очи.
-Ти,нахакан господинчо...не смей да говориш така за Лиз.-сръгах го с показалеца си върху голите му гърди,без изобщо да се притеснявам,че ги докосвам.
Извърнах глава към Елизабет,която пък от своя страна стоеше спокойна,дори за моя изненада ухилена.
-На мен такъв тон няма да ми държиш,защото ти се водя нещо като вторя майка:храня те,шия скъсаните ти гащи,а и за капак на всичко съм те прикривала и то не веднъж.А ти още щом ме хвана в нарушение заприпка при Сам,за да ме изпортиш.БЛАГОДАРЯ ТИ.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 2:09 am

- За твое сведение въобще не дойдох тук за да те търся! - изсъсках аз.
Тя не ми обърна внимание.
- Дойдох тук защото искам да скачам от скалите и да се гмуркам, а не за да се занимавам с глупавите ти претенции. Прикривала ме била! Аз исках да ти помогна, като се прибереш при Сам, а ти...

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 2:13 am

Изсмях се и отскубах ръката си от неговата,продължавайки спора въпреки,че изпитах ужасна болка.Не само заради това,че се издърпах твърде рязко,но и от това,че сега осъзнах,че не само Сам се превърнал в истиска харпия.Мислех,че това беше запазена марка на Лия.
-Добре...ако не спреш да ме нараняваш и ме караш да се скарвам и с теб,сама ще те бутна от скалата.-Ембри изпадна в кикот.
-Продължаваш да ми лазиш по нервите и си просиш това,изобщо да не ти се извинявам

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 2:20 am

Започнах да се смея неспирно.
- Виж какво. У вас има ли нещо за ядене, че просто умирам от глад! Ако не искаш да се прибираш у вас ела у нас и ми сготви нещо, че направо съм гладен като вълк!
След това се засмях. Как можех да бъда гладен като вълк? Та аз съм вълк.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 2:24 am

-Вече ти казах,че още несмятам да си ходя вкъщи.-казах и се туртосах с "гръм и трясък" до Елизабет,която дори не се намеси в разговора ни.
-Вкъщи има канелени кифлички,върви и се засити,ако изобщо има такава вероятност.-Увих се в пончото си и се взрях в Тихият океан.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 2:27 am

- НЕ МИ ГОВОРИ ТАКА, ЕМИЛИ! - изкрещях аз.
Емили се отдръпна по - назад.
- ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ ГОВОРИ ТАКА! Освен...Лия...
Доближих се към нея, а тя се отдръпна.
- СЕГА СИ ТРЪГВАМ, НО ЩЕ СЕ ВЪРНА! Между другото дано да има останали кифлички.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 4:04 am

Станах и застанах между Ембри и Ем.
-Ембри...върви си и се успокой!- не искам да рискувам и за това хванах рамото му и го дръпнах към пътеката.-За Бога,Ембри.-казах с тихичко.-Мислех, че се контролираш по-добре.... виж. У дома има огретен. Ако си гладен върви, но няма да ти позволя да говориш на Ем с такъв тон...
Казах и го изгледах с успокояващ поглед. Пуснах рамото му и се върнах при Ем...
-Ако си спокоен...остани при нас, но се дръж по-културно...

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 4:11 pm

Мислех отново да отворя уста да възразя,но защо да го правех.Аз обичах Ембри както всички останали,защо да се карах и с него?
Въпреки,че той бе започнал спора и не изглеждаше,че иска да го прекъсне,аз отстъпих.
-Сега вече мисля,че ще е по-лесно да ти обясна какво става и със Сам...Незнаех,че и Ембри го е прихванало това....нещо.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 5:20 pm

- Цялата съм в слух!
Казах с нетърпение да разбера какво всъщност става. Не знам защо , но...
- Доста ме е страх от момчетата в момента. Дори Джейк се държи странно, но досега не ми е повишавал тон или се е опитвал да се скара с мен...За това казвай какво си разбрала...

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 5:28 pm

-Незнам какво точно има за разбиране,но Сам се е превърнал в самия Луцифиер.-казах и забодох глава в коленете си.-Сама чу и от Ембри,че той е на мнение да си стоя вкъщи,а щом и Ембри изразява на глас,че е съгласен с мнението му,това не е на добре.
На всичкото отгоре пазех в тайна новина,която от части мислех,че желае и то много силно.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 5:36 pm

Това е обзело цялата глутница.... страхувам се че ако се срещна със Сам и аз ще почна да се държа така. Добре, че не съм го виждала от няколко дена, но може би ще е по-добре да поговоря с глутницата.
- Мисля...-въздъхнах.-...може би е най-добре да говоря с тях, а ти да ми кажеш тази тайна...-казах с и се опитах да не издавам колко много се притеснявам...

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 5:40 pm

Прехапах устна преди да вдигна глава от коленете си и останах безмълвна за няколко секунди,докато сеъбера кураж.
-Права си,това е единственият изход-да говориш със Сам.-вдигнах бавно глава и се загледах към хоризонта където Ембри тичаше по плажа.
-Помниш ли,когато Джаред казваше,че и с мен нещо не е наред...-започнах като се засмях.-...и всички предположихте,че съм бременна.

Заглавие: Re: Скалите Пет Ное 20, 2009 5:48 pm

-Ем...ти наистина си...ти си.....бременна!?-изведнъж на лицето ми изгря радостна усмивка.-леле! Това е страхотно!Невероятно!-казвах с громно вълнение и радост. Прегърнах Емили и продължавах да се усмихвам...-Много се радвам за теб...сега остава само проблема със Сам и останалите от глутницата...