Най - гъстата част на гората

Това беше най - гъстата, тъмната и страшната част на гората. Рядко тук идваха граждани. По - често тук идваха туристи, които навлизаха, а после се връщаха.

Реших да се разходя.Излезнах от нас облечена в
черен анцунг и тръгнах пеша към гората.Навлизах все
по-навътре и по-навътре докато не осъзнах,че съм в
най-гъстата част на гората...беше приятно.Само аз,
дърветата и дивите мечки.Засмях се при тази мисъл...
дано никой не ме види как се разхождам и се смея сама
на себеси като някоя луда...Реших да ида до Форкс...

Времето бе мрачно и сиво.Реших да се разходя из гората.Обичах големите дървета и животните, които внезапно изскачаха отнякъде.Навлязох в най-гъстата част и внезапно ми се прииска да потичам малко.Никой нямаше да ме види.Денят днес не беше за разходка.Затичах с всички сили към любимото си място в тази гора.Клоните, които дращеха кожата ми, не ми пречиха.Нито пък неравната повърхност.Озовах се за секунди на малката полянка, на която изненадващо нямаше никакви дървета.Само храсти и трева.Излегнах се върху студената земя и се замислих за много неща, случили се през моето съществуване...

- Аз вече ловувах - казах на Джас. - Обичам те! - и го целунах влагайки цялата си любов в целувката.
- Аз също те обичам. - каза той.
- Ще те чакам край водопада, окей? Независимо колко малко време ще отнеме ще ми липсваш ужасно много. - казах хващайки ръцете му. Никога не се чувствах по-сигурна, по-защитена, от времето, прекарано с Джаспър. В следващата секунда двамата тръгнахме в противоположни посоки с нормалната за нас скорост. И той вече ми липсваше.

» Гората