Станах от канапето и се огледах.Организаторите си бяха свършили добре работата.Холът приличаше на дискотека.Затъмненото осветление и въртящите се прожектори допринасяха за това.Техно музика звучеше от големите колони, поставени в ъглите на стаята.Очакваха се само гостите.Това щеше да е едно от онези партита, за които дълго щеше да се говори в "Клюкарката".Усмихнах се, щом тази мисъл премина през главата ми.В този момент на вратата се позвъня.Една от икономките се запъти на там и след дминута видях усмихнатото лице на Нейт.Обичах го наистина много.Зелените му очи ме гледаха весело, а изражението му бе шеговито.Литнах към него и обвих ръце около кръста му.Той ме целуна, а после се отдръпна, за да ме погледне в очите.Ново позвъняване на вратата прекъсна момента.С нежелание се отделих от Нейт и отидох да посрещна другите си гости.Този път беше Чък.Познах го още преди очите ми да го зърнат.Ароматът му вече витаеше във въздуха.Усмивката, която се разля по лицето му, когато ме видя, беше леко арогантна.Типична за него.След около половин час къщата беше пълна.Говорехме си, забавлявахме се, смеехме се и танцувахме.Никой не беше толкова щастлив, колкото бях аз в момента.Изведнъж се чу звън.Друг не би могъл да го долови, но перфектният ми слух го засече.Запътих се към вратата бавно.Когато стигнах до нея, с любопитство я отворих.И устата ми едва не увисна.Едва.Там, на прага, стоеше Серена ван дер Уудсън.Моята най-добра приятелка.Или поне преди беше!Не си бяхме писали от толкова време.Пък и изобщо не очаквах тя да се появи.Насилих се да се усмихна.Серена ми отвърна със същото и топло ме прегърна.След това ме поздрави:
-Здравей, Би!Ужасно ми липсваше!
-Ес, не мога да повярвам, че се върна!Имаш да разказваш толкова много!Хайде, влез!-държах се така, защото все още я смятах за приятелка.Въпреки, че не ми беше писала толкова дълго, таях някакви скрити надежди.Мислех си, че просто е нямала време за мен.Но след няколко месеца, осъзнах положението си.Вече нямах най-добра приятелка.Бях сама сред света на интригантите.Нямах друг избор освен да се превърна в една от тях.И ето ме сега-такава в каквато ме превърна животът.Със Серена продължихме навътре, докато тя не спираше да ми разказва за преживяванията си, но аз не я слушах.
Заглавие: Къщата на Блеър Уолдорф