Renesmee Cullen™ Дъ БоСс
Брой мнения : 1096 Регистрация : 04.08.2009 Age : 29 Местожителство : ЛоНдОн
| Заглавие: Resturant "Night" Пет Дек 18, 2009 10:23 pm | |
| | |
|
Renesmee Cullen™ Дъ БоСс
Брой мнения : 1096 Регистрация : 04.08.2009 Age : 29 Местожителство : ЛоНдОн
| Заглавие: Re: Resturant "Night" Пет Дек 18, 2009 10:52 pm | |
| С Мехмед влязохме в кафенето. Вътре беше уютно. Сега беше моментът да му кажа. Седнахме на една маса в края. Скоро дойде и келнерът. Мехмед си поръча вино и попита мен. Аз отказах, заради бебето. Вгледах се в Мехмед. Той също ме гледаше. Изглеждах така Аз дори не бях с рокля, но той не откъсваше поглед от мен. Не забелязах кога дойдоха питиетата. Мехмед откъсна поглед от мен и извади една черна малка кутийка от джоба си. Отвори я внимателно пред мен. Вътре имаше пръстен. Той ме погледна и каза: - Това е за теб. Този камък отива на самата теб. Ако някога ме намразиш - убий ме, вземи ножа и режи. Но когато стигнеш до сърцето - СПРИ, защото вътре си и ти! Ти си твърда като камък. Никога не се отказваш, но аз те обичам. Знам, че сърцето ти е затворено, но аз те обичам и ще те обичам дори и да умра! Обичам те и винаги ще те обичам и никога не ще го отрека. Обичам те и обичта ми ще бъде вечна, ще бъде вечна до смъртта! Сълзи се стекоха по лицето ми. Той ми сложи пръстена. Погледнах го в очите и прошепнах: - Аз също. Целунах го набързо и отново се вгледах в него. Той също ме погледна и каза: - Трябва да те питам нещо. Брат ми направи ли ти нещо, тогава? Онзи ден отидох в болницата при него. Има счупен крак, но той ми каза нещо за което трябва да те питам. Знаеш какво имам предвид. Изражението ми стана сериозно. - Нима мислиш такова нещо? - попитах го разочарована. - Не, но... - Разбирам. Нямаше нужда ми даваш този пръстен при положение, че не ми вярваш! - прекъснах го и свалих пръстена. Сълзи отново се стекоха по лицето ми. Той ме хвана за ръката и ме попита: - Не исках да кажа това. Какво мога да направя за теб? Само кажи... - Просто ме остави да си вървя. - казах аз. Той ме пусна. Все още разплакана тръгнах към имението. | |
|