Къщата на Елизабет ВанХелзин

-Наистина не съм много гладна!-казах предлагайки порцията си на Джаред.Той с удоволствие я прие,но ръката на Сам го спря.
-Трябва да се храниш.-каза само и се върнах към своето блюдо.Всички отново се забавляваха,говореха и се шегуваха.
-Емс нямам търпение до сватбата.-рече Ембри.-Искам по-скоро да ви видя като семейство.
-Аз също се вълнувам..много.-казах насилвайки се да се усмихна и хвърлих поглед към Лиз

-Това,че ще са чудесни като семейство си е ясно!Аз нямам
търпение да видя Сам в костюм!-казах и всички освен Сам се засмяхме.
-Не насилвай късмета си!-промърмори ми Сам..
-Да прав си....но все пак!-казах и отново се засмях.

Изядохме всичко и отново се пренесохме във хола.
-Ембри,стана късно.Не мислиш ли,че мама ще ти се кара.-пошегува се Джаред,а Ембри се хвърли върху него.Започна една борба..
Не можах да не ссе сдържа да се изсмея:тази вечер вече бях плакала,защо не и да се посмея.

Двамата се сборичкаха на пода,събориха една ваза и тя се счупи.Само ги изгледах яростно и им изръмжах,но нямаше да се преобразявам.Владеех се идеално.
-Извинявай....-казаха двамата ,станаха от пода и ме погледнаха умолително...
-Добре...-отказах се да им се сърдя.-Само почистете...по-скоро ти ще почистиш,Джаред,а ти,Ембри,се прибирай!
Ембри се усмихна,кимна,махна за довиждане и излезе.Джаред изчисти и седна виновно на дивана...Аз следях внимателно действията му както всички в стаята.Когато най-накрая седна на дивана аз погледнах надоло и поклатих глава неодобрително.
-Вие двамата....сериозно!-казах ,а Джейк се засмя и ме целуна.Пол дойде и седна от другата ми страна.
-Благодаря за вечерята.-каза той и се усмихна...

-Май ще е по-добре и ние да си вървим.-казах.Незнаех за Сам,но аз щях да го направя имах нужда от почивка.Смятах утре отново да дойда при Лиз или тя при мен.Копнеех за компанията й,дано само нямаше други планове за деня.
Станах и отидох до нея,давайки и знак,че искам да излезем навън само двете.
-Ели..-започнах когато вече бяхме отвън и острият вятър развя косите ми.-Нали няма проблем утре отново да се видим?

Засмях се и поклатих глава.
-Естест....разбира се!Ела когато ти е удобно.Цял ден ще съм си вкъщи.Имам да оправям малко документи,но иначе цял ден съм свободна!
Усмихнах се.

-Сигурна ли си,че няма да те притеснявам?-попитах а тя само ме прегърна.-Добре тогава.-Знаех,че предстоящият ден Сам ще опита всичко за да остане вкъщи със мен.Или ще остави някой да ме наглежда,за което се молех да не стане.
-Ами ако Сам реши и ти утре да си заедно с глутницата.За да...за да се отървете от онзи вампир.

-Не се тревожи...-знам какво следва.Сега и аз щях да премълча за да не я тревожа.-Ще се оправим с него.
Прегърнах я и тогава Сам излезе.
-Ще я закарам вкъщи и се връщам.-каза той и аз кимнах в знак на съгласие.Видях,че Ем се досети и за това я прегърнах.
-Не се тревожи!-прошепнах в ухото и`.
-Да.-съгласи се с ман Сам.-Най-добре ще е да вървим,Ем.

Свалих палтото на Лиз от гърба си и и го подадох.Тя понечи да възрази,но аз я спрях.
-Лека нощ! Ще намина утре преди обяд.-незнам дали бях в правото си да налагам кога да идвам в нейният дом,но неисках да губя повече време.
-Защо свали палтото?-изнедоволства Сам.-Та ти трепериш като лист.-Не казах нищо и вместо него запалих двигателя,облягайки се на седалката.
Колата потегли:несмятах да говоря с него.Говорех със себе си.Притеснявах се за всички:явно смятаха още сега да се погрижат за натрапника.

След като Сам закара Ем се върна.Джаредсъщо се
беше измъкнал от тях и дойде.Сложих къси гащи и
потник в един плик.Те си носиха дънки.Всички се
трансформирахме и тръгнахме без много приказки към гората...

Двамата с Джейк се прибрахме.Решихме да се изкъпем.Под душа все ме гъде личкаше и ме караше да се смея.За да спре да ме гъделичка го прегърнах през вратът и го целунах.Той обви ръцете си около кръста ми и ме надигна за да ме целуне.Двамата си легнахме прегърнати.
-Лека нощ...-прошепнах.
Той ме придърпа към себе си,зарови лицето си в косата ми и заспа.На сутринта станахме и слезнахме в кухнята да закусим с филиики намазани с течен шоколад.Това ни зареди с енергия.Сега само трябваше да чакам Ем...

Преди да се усетя вече бяхме у нас.Джейк ме
положи да легна и легна до мен.Бяхме в
спалнята ми,той ме прегърна и аз се сгуших в
него.Топлината му ми помогна да заспя...

Събудих се към обяд.Джейк още спеше до мен и все още ме беше прегърнал.Имам чувството,че сме спали с дни.Станах ....или поне се опитах да стана,но Джейк ме хвана през кръста и ме дръпна обратно в леглото.Невъзможно е да се спори с него особенно рано сутрин.Дано някой да дойде за да ме отърве...

Прибрах се,разредих продуктите.Реших да се обадя на Джейк да дойде за вечеря,но щом влезнах в хола той вече беше там.
-Здравей,красавице...-прошепна той и ми се усмихна.Гледах го като гръмната...и ей така изведнъж се изхилих.
-Тъкмо щах да ти звънна!-казах все още смеейки се.той стана от дивана,прегърна ме през кръста и ме целуна.-Каквоще искаш да ти зготвя...?
-Макарони на фурна с кайма?-попита несигурно той,но все още с усмивка на лице.
-Дадено!-промълвих и го целунах.Върнах се в кухнята и се разшътах.-Междо другото...нали все още ще правим барбекюто?Защото съм напазарувала...
-Естествено!-каза Джейк.След като сготвих се навечеряхме.Вечерята мина в приказки и леки закачки и намеци...След това решихме да се разходим...

Прибрах се и си легнах.Към полунощ Джейк ме посети.Правех се на заспала когато той влезе през прозореца на спалнята ми,но когато легна в леглото и ме прегърна не се здържах зда се разсмея.Той също се засмя.Двамата лежахме прегърнати и по едно време заспахме.На сутринта се измъкнах и се облякох в същите черни дънки от вчера,този блуза и коженото яке.Целунах го за добро утро макар и той все още да спеше и излязох.Обадих се на Меган да ме чака в кафене "Бор"...

Прекарах целият ден из горите на форкс като върколак.Бях толкова изнервена и ядосана,че не исках да виждам никого.Взех от някъде къси панталони и потник и ги облякох.щом се трансформирах обратно в човешката си форма.Стоях краи езерото и гледах водата.Джейк дойде,не каза нищо.само ме погледна,поклати глава,вземе на ръце и целуна челото ми.Донесе ме у дома и ме постави внимателно в леглото.После легна до мен и ме прегърна силно,сякаш искаше да ме защити от самата сбеси...сякаш знаеше всичко....

На сутринта...Чувствам се малко по-добре,най-вече защото Джейк беше до мен.Веднага щом се обърнах да видя лицето му се усмихнах.
-Добро утро...-прошепнах.Джейкъб отвори леко очи и се усмихна.
-Добро утро...-прошепна в отговор той и ме целуна нежно и внимателно.-как си тази сутрин?
-Чудесно...-прошепнах.-Закуска?
-какво ще кажеш да закусим със Сам и Емили?-попита той.
-Чудесна идея!-казах въодушевено.-Ще ида да се изкъпя....
-И аз искам!-настоя Джейк.
-Добре,водата сигурно ще стигне...ти ли искаш пръв да...
-Имах предвид да се изкъпем заедно!-каза той и се засмя.Не ме остави да кажа нищо.Просто ме взе на ръце и влезнахме в банята.Двамата се закачахме под душа,но от време на време той ме прегърна през кръста и ме целуваше страстно...След като се изкъпахме се облякохме.той си обу дънките с който беше дошъл и добре,че съм предвидлива му дадох да облече черната тениска която му бях купила за такива случей и кецове.Облякох си тъмно сини дънки,зелена блуза с дълъг ръкав и кафевите ми ботуши.Качихме се в джипа,Джейк изяви желание да кара и аз му подадох ключовете,той запали двигателя и потеглихме...

Паркирах джипа в гаража и влезнах през вратата на гаража водеща към кухнята. Преминах през нея и влезнах в хола. Седнах изморено на дивана и въздъхнах. Уморена съм от всичките тези глупости....не че са глупости, но просто съм уморена, отчаяна за един приятен разговор и може би чаша чай с мед и лимон... да! Това би ма зарадвало и то много...

Бръм,тръкъ-тръкъ,трък-трък-тръъък.Докато паркирах пред къщата на Лиз и вадех ключовете от таблото,вече не можех да виждам къщата.От предният капак се бе вдигнала гъста пара,молех се само двигателят да не беше прегрял.
Излязох от колата и още щом вдишах се закашлях.
-По дяволите.-изръмжах и направих няколко скока с все сила.-Писна ми от тази таратайка.Успях да мина през мъглата и щом се озовах пред верандата натиснах звънеца.

Отворих вратата и видях Ем, усмихнах се и погледнах изпушилият зад нея пикап, засмях се силно.
-Здравей, Ем!- казахи прегърнах приятелката си.-Влизай!
Насърчих я и и` направих път да влезе. Щом тя мина покрай мен обърнах поглед към пикапа, поклатих глава и се засмях. Двете влезнахме в кухнята където направих горещ чай.Ем седна на един стол и аз сложих бурканче с мед на масата, две лъжички и две такива чаши.
-как си, Ем?-попитах я докато правех чая.

Сръбнах още веднъж от горещият чай,сигурно щеше да ми се отрази добре.
-Връщам се от болницата.-казах,а тя трепна.-Не,не нищо сериозно,само настинка.Мислех,че ще се оправя,но това продължава от няколко дни и чак днес отидох на лекар.Преписа ми една торбичка хапчета.-засмях се и отново отпих една глътка.-Реших,преди да се върна вкъщи да мина да те видя.Ти как си?

-Добре съм и аз преди час се върнах от болницата.... полицейска работа. Както и да е...
Станах от стола и взех едно меко и топло одеалце и наметнах Емили с него.
-За да ти мине по бързо....-казах докато сядах на стола.
На одеалото има нарисувани вълци, но бяха изобразени в стар племенен стил.
-Казват, че помага на болните хора да оздравеят по-бързо.

Усмихнах се и обгърнах чашата с две ръце.
-Да...Сю Клиоуотър имаше такова одеяло.-казах.-Но,Сет,второто й дете му видя сметката.Докато бяхме малки обичаше много да го повиваме в него,със сетра му играехме на майки и деца.-Засмях се.
Настана кратко мълчание и аз реших да си допия чая.След като опразних чашата я подадох на Лиз.
-Благодаря ти,наистина ме отпусна.-усмихнах й се.

-За нищо...Снощи Сам изглеждаше малко нервен на събранието. Дане се е случило нещо?
Попитах Ем и допих и моят чай.
-Питам теб защото той не благоволи да не каже....
Надявам се че всичко е наред и му вярвам, че той след известно време ще ни каже, но не мога да чакам месец...той е толкова твърдоглав! По-твърдоглав е и от мен, а аз съм упорито магаре...

Подсмихнах се неловко.
-Да,наистина много е упорит:щом си науми нещо ще го свърши до край...-Лиз кимна.-Честно казано аз не съм забелязала нещо необичайно.С мен се държи както обикновенно,но щом е около мен настоява все да съм в ръцете му.Нещо,което адски много ме дразни и съм готова да го фрасна всеки път,когато запчне да ме подмята насам-натам,но не мога.-Да,де да можех до сега да съм го свършила,дори без да помисля какви могат да бъдат последствията.
-Месец? Щом не казва и отлага,значи наистина има нещо.

» Къщата на сем. Кол
» Къщата на сем.Ули
» Къщата на сем. Ловато
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул