Къщата на сем.Ули

Кухнята,любимото място на Емили

Къщата на сем.Ули Bedroom

Спалнята на Сам и Емили

Двигателят на колата изръмжа и притихна.Откопчах колана и напуснах купето на пикапа.Елизабет ме последва.
-Недей да се товариш толкова.Ако трябва ще ги внесем една по една.-И двете се разсмяхме и тръгнахме към вратата.
-Заповядай!-Въведох Елизабет в кухнята.-Ако искаш след като разопаковаме можем да идем и в хола...Но тук се чувствам най-добре.

Знам колко много харесва кухнята си,да съм честна и аз много я харесвах.Особенно когато всички бяхме тук.
-Не се тревожи.-казах и оставих чантите на сладката масичка след което дръпнах един стол и седнах.-Не мога да повярвам!-казах и погледнах едно място на масата и леко го докоснах с връхчетата на пръстите си.
-Това е от миналият месец от юмрука на Пол.Така го раздразних,че когато удари по масата замалко да не я счупи...хаха...извинявай!Не трябваше да го правя ,но той толкова лесно се пали,че чак ми е смешно...пък и това си е спорт който ние двамата практикуваме...по скоро състезание!-засмях се.-Спорт със заглавие "Кой кого ще ядоса най-много?"....знам ,че дърпам вълкът за опашката....ХАХАХА...но и той дърпа моята!-засмях се силно.

-Сам ще му удържи от заплатата за това.-Подсмихнах се и извадих хранителните продукти,които бях напазарувала.
-По-скоро отново на него трябва да се извиниш.-Поклатих глава и започнах да зареждам полупразният хладилник.-Какво да им сготвим за днес? Ако се върнат то ще е защото са гладни.
Отворих чекмеджето до това за лъжиците и извадих ръководството си по готварство.Винаги черпех идеи от тази малка книжка.
-Във фурната има канелени кифлички...-Отворих рязко вратата на фурната,но там беше само празната тава.-Някой май е бил гладен...

Засмях се и разроших с една ръка косата си...усмивката ми намаля....почти изчезна...
-Права си.-кимнах и се загледах във вдлъбнатената.Ние двамата се карахме и си вдигахме кръвното един на друг постоянно,но това беше защото се обичахме като брат и сестра.Истината е че съм благодарна,че са до мен....твърдоглави или не те бяха моето семейство.
-Какво ще кажеш за бъркани яйца ?-погледнах я със лека усмивка и с благодарни очи.Облагодарни от това,че ме търпи....момчетата бяха твърдоглави,но аз май бях най-твърдоглавата от цялата глутница....

-Добра идея.-съгласих се аз и веднага се разрових в шкафа за големият тиган.Винаги го използвах когато им правех яйца.
Сложих го на котлона и оставих олиото да загрява.
-Със сирене ли ги предпочиташ?-обърнах се към Елизабет.Тя кимна вече привършила с изваждането на покупките.Преметнах се с готварската си престилка,сега щеше да ми е отполза,нямах време да се преобличам.
Цопнах първото яйце в тигана,когато на двора се чуха свиркания и дудюкания.
-О,не! Още не съм сготвила...Ще идеш ли да им отвлечеш вниманието,преди носовете им да са надушили миризмата на бъркани яйца?

-Отвличане на вниманието!?-казах лукаво.-Мисията е приета!
Засмях се и изкочих от къщата и веднага щом видях момчетата голи до кръста се метнах на вратът на Джейк и го прегърнах силно.Съответно и той ме прегърна и ми се усмихна лъчезарно.
-Здравейте.-издекларирах усмихната и им махнах с дясната ръка,а лявата ми държах на лакатят на дясната ръка на Джейк.
-Сам,Емили каза ,че имало някакъв проблем с колата и се надяваше ти и момчетата да го погледнете.
-Да ти приличаме на механици?-попита Джаред.
-Бас на двайсет долара,че няма да можете да я оправите!-в такива ситуации бързо се оправях,пък и няма никаква вероятност да загубя парите си....защото на колата и нямаше нищо.Изсмях се на ум.Добре,че не бяхме вав вълчите си форми иначе планът да е отишал надолу в канала.Пол отвори предният капак.
-Да погледнем.-каза Сам.-Найстина има сериозен проблем.-смехът в главата ми секна.Той знаеше.-Ели,донеси ми инструментите,те са ей там.-Каза и посочи с пръст без да отлепя поглед от двигателя.Взех ги и му ги занесох.Те отвориха кутията и започнаха да ръчкат нещо.Аз само седях отстрани и ги гледах доволно.
-Опитай се да я запалиш,Пол.-Каза Сам,а Пол завъртя ключа и за мое очудване колата не запали....леле Емили....ще загубя 20 кинта.
-Утре ще повикаме механик....-казах тихо....

Огромното количество яйца,което направих се надявах да стигне.Изгасих котлона и положих тигана на масата,като отделих в две чинии отделно за мен и Елизабет.
Реших да видя какво става отвън и несигурно излязох на верандата.Всички се бяха струпали около пикапа и го човъркаха.
-По дяволите.-изрева Сам,но когато срещна зоркия ми орлов поглед побърза да се ухили.
-Емили.-изчурулика той и се втурна в моя посока.Елизабет се засмя и ми намигна скришом.Побързах да и дам знак,че съм приключила с обяда.
-Здрасти Ем.-изпяха всички в един глас.
-Здравейте момчета.Каво правите с пикапа?-Сам ме обхвана с ръце около талията и впи забързо устни в моите.Когато отново върнах поглед към Елизабет тя се смръщи,явно това бе част от плана й.

-Не помниш ли ?-попитах леко разтреперано.-Проблема ....за който ми говореше.-Ем се усмихна.
-А!Да вярно.-промълви тя.
-Мой проблема ви е че няма гориво!-Каза Пол,имлезе от пикапа и застана от едната ми страна,а Джейк от другата и обви ръменете ми с една ръка.
-Да влизаме !-каза Джаред.-Гладен съм.
-И аз.-казаха Пол и Джейк в един глас и това ме накара да се засмея.Влязохме в малката къщичка и момчетата седнаха около масата.Стана ми жал за горката масичка.Отидох при Пол сложих внимателно ръка на рамото му.
-Ей!Съжалявам за това,че се шегувам толкова рязко с теб!Найстина съжалявам.-казах аз и той ми се усмихна.
-Няма значение.-каза той тихо ,изправисе и ме прегърна.След като ме пусна пак седна на стола.-Ние двамата сме си такива.
Усмихнах се,отидох до мивката и се облегнах на шкафа.

Опитах се да се откъсна от задушаващата прегрътка на Сам,но той дори не ме пусна когато седна на масата.
Пречистих гърло,за да му напомня,че не сме сами:
-Моята чиния е на плота.-казах,намеквайки му,че и аз имам нужда да се нахраня и то спокойно.
-Няма проблем.Ели,донеси порцията яйца на Емили.-помоли я той предъвквайки кашата в устата си.После отново се върна към обяда си.-Казах,че сме в СТОП.Защо ядете без мен?
-Извинявай,не сме те чули..-проплака Ембри и всички се засмяха.
Сам изрева и побърза да навакса с пропуснатото.Аз от своя страна хвърлих поглед молещ за помощ към Елизабет.

ПП:Налага ми се да ставам.

Само се изсмях.Отидох до стола на Сам и го погледнах така ядосано,че го накарах да пусне Емили.Тя ме погледна с благодарност,а аз само се усмихнах и и` смигнах в отговор.Двете се облегнахме на шкафовете с чинии в ръце и похапвахме докато ги гледахме щастливи докато ядат.
-Има ли кетчуп?-попита Джейк.Исках Емили да хапне на спокойствие за това отворих хладилника ,извадих бетилка с кетчуп и затворих вратата на хладилника.Леко и плавно се придвижих до Джейк и му го подадох.
-Мерси.-Каза той,взе бутилката внимателно и се върна към храната си.Докато се връщат на мястото си чух..
-И аз искам...
-Подай го...
-Не се бутай!
Облегнах се на шкафа с усмивка на лице и продължих да хапвам по малко от порцията си....

П.П. ОКЕЙ.Като се върнеш ще продължим Широка усмивка

Обяда мина в закачки и приказки.След като всички се нахраниха сложих тигана и двете чинии във мивката и се заех да ги измия.Елизабет ми помогна с почистването на масата,но не и позволих да пипа друго:все пак ми бе на гости.
-Кога беше бейзболният мач?-попита заинтересовано Джаред.
-Тази вечер,как така си забравил.-схока го Ембри.-Сам,нали ще го гледаме тук?
Сам се подсмихна и впери поглед в мен.
-Стига да има какво да ядем ще у нас.Ако не се пръждосвайте от тук още сега!
-Емили сготви ни печен ориз.-примоли се Пол.
-Да,ще е супер.-обадиха се и другите.-Отдавна не си ни го готвила.
Засмях се:печеният ориз бе добра идея и не бяха нужни кой знае колко продукти.
-Добре,но внимавайте с хигиената.Не искам трохи в хола си.

Сепнах се.Думите бейзболен мач се забиха в съзнанието ми.
-Бейзболен мач....-повторих като папагал.
-Да.-каза ембри.-Ще го гледаш ли с нас?
-Ика ли питане?!-казах воудошевено.-Определено и несъмнено!
Погледнах Ем и тя ми се усмихна.Обърнах се към момчетата и сложих ръка на рамото на Сам.
-Кои отбори ще играят?-попитах ги.

-Ню Йорк Янкис и Флорида Марлинс.-отвърна Сам.
-Бас ловя,че Янкис ще бият.-въодушеви се Джаред.-Марлинс нямат шанс срещу тях.
Извъртях поглед и продължих да си мия чиниите:знаех какво следва-залагания и ругатни.Спорове докато не се види крайният резултат.Едни щяха да си тръгнат въодушевени,други уклюмали,защото са загубили парите си.
-Не,ти няма да участваш в това господинчо.-спрях ръката на Сам която хвърляше на масата 10 $.-Не мислиш ли,че тези пари ще потрябват за нещо друго?
Сам се изчерви и изсумтя,а останалите се засмяха.
-Без залагания за теб.-подкачи го Джейкъб.

Погледнах го очудено.
-Какво те кара да мислиш ,че ти ще залагаш?-попитах го и го погледнах любопитно...
-Ами....-всички се засмяхма.
-Спокойно!-ухилих се.-Няма да казвам на Били.-той ми се усмихна.-Сега е мой ред за бас.Бас на 15 долара,че Марлинс ще бият вашите скъпоценни Янкита!-Знаех ,че янките ще бият,но ми беше интересно да видя.
-Не си вдигай надеждите.-предупреди ме Сам.Аз му се усмихнах и продължих.
-Ако спечеля на всеки който заложи ще му платя по 15 долара и понеже ме критикувате,че не разкривам миналото си ще отговоря честно по един въпрос!Как ви звучи?
-Мен лично ме устройва!-каза Джейк и ми се усмихна....не издържах да съм сериозна и усмивката изкочи на лицето ми....

Стоях отстрани и следях разговора.Когато се уговаряха за такива нещо просто ми се искаше да изляза от стаята.
Привърших с чиниите и сложих и последната чиния на сушилника.
-Кални стъпки?-очите ми се окукориха и се изпълниха с гняв.-Коъто крие да си го признава за да не се стигне до там,да ви проверявам краката.-Истинска кочина,мотаеха се без обувки и после цапаха пътеките ми.Това нямаше да го понеса.
-Броя до 3 иначе никакъв бейзболен мач по МОЯ телевизор...-някой преглътна шумно.
-Май съм аз..-обади се Сам.
-Добре тогава.-Отворих килера и извадих кофата и парцала.-Наслука!

Понягога беше много строга,но с право.Не мгат да цапат и да оставят някой друг да чисти.Ако Джейк направи някоя поразия...сърцето ми няма да ми позволи да му кажа колко много е загазил...щях сама да го изчистя.За това харесвах Емили...знаеше,че има голяма възможност да пострада,но .... явно любовта е по-силна от всичко.Сам изчисти и шестимата се настанихме пред телевизора докато Емили приготвяше ориза.Предложих да и` помогна,но тя настоя.Била съм и гостенка.Явно тя все още не ме приемаше като част от глутницата...като част от семейството....това леко ме натъжи,но щом Джейк седна до мен и обве ръменете ми с ръка се почувствах много по-добре и се усмихнах.През първата част на мача момчетата викаха,оплюваха и псуваха съдията,а аз им пригласях ,но почти рез цялото време си мълчах и от време на време хвърлях поглед към кухнята да се уверя,че Ем е добре....

Сервирах още горещият ориз във чинии и се запътих към хола.Още неисках да си мисля какво щеше да е там,когато си тръгнеха.Е,поне една вечер щях да се прежаля.
Влязох,но никой не ми обърна внимание:всички не отделяха погледи от телевизора.
-Да му се незнае.-изрева Пол.-...господин кашкавалени пръсти.
-Не се впрягай чак толкова,Пол.-промърмори Джейкъб.-Ели каза,че ще ни даде по 15 долара каквото и да се случи.
Тропнах по масата и сервирах първата чиния пред Ембри.
-Благодаря ти Емили.-облиза се той и нападна ориза.
-А моята порция къде е ?-попита леко изнервен Сам.
-Ти си домакинът,ти се храниш чак когато се увериш,че гостите ти са сити и доволни.-отвърна Ембри на очудената му реакция.

Погледнах Джейк,после Емили,след това сам и накрая Ембри.
-Първо казах,че ще ви дам пари само ако Янките спечелят!Второ ,Сам,ето ти моята порция.Ако хапна още нещо кълна се ще експлодирам и трето.-Наведох се напред ,просегнах се и ударих с юмрук рамото на Ембри.
-Не се обаждай като не са те питали!-Всички се засмяхме,а аз се блегнах назад и положих глава на рамото на Джейк.
-Спи ли ти се.-попита ме той.
-Не...-въздъхнах.-неможе ли да се облегна на теб?
-Може....-отвърна ми той,но Пол прекъсна разговорът ни.
-Шъшшшш...-скастри ни той,а двамата с Джейк се изкикотихме.Сам направи място на Емили и тя седна до него....

-Сам престани..Храня се все още.-изнедоволства Джаред и заедно с Ембри изимитираха звук от повръщане.
Пол пък от своя страна продължи да недоволства,така и неможах да разбера от кой отбор беше.Опрекваше и двата за нещо.
-Елизабет няма ли да хапнеш поне малко?

Усмихнах и` се .
-Не,благодаря ти,Емили.Найстина не мога да изям и хапка повече.-
-Жалко....-промърмори Джейк до мен,а аз го изгледах.-Много е фкусен!
Отбеляза той.Аз се концентрирах върху телевизора.Резултатът беше 79 за Марлинс и 95 за Янките.Проклятие!По 15 долара на всеки и по един въпрос от всеки от тях за миналото ми.
-Явно ще загубиш парите си...-изсмя се Джаред.

Елизабет тъжно се усмихна.Май и аз бях поне малко виновна,защото аз я изпратих да им отвлича вниманието.
-Ами аз също съм за Марлинс.-съобщи Пол.-Значи ли това,че няма да получа петнайсетте долара?
Какъв идиот.Идеше ми да го напляскам хубавата,та следващият път да не задава такива въпроси.
-Давайте Янки.-извикаха Ембри Джаред в един глас.Сам се разсмя и продължи да се вторачва в мен вместо във телевизора.

-Не се тревожи,Пол!-усмихнах му се.-Теб ще те черпя с една бира.
Той ми се усмихна и продължи да гледа мача.
-Защо ще черпиш него?-възмутено попита Ембри.
-Защото е от моят отбор!-казах и го изгледах очудето.-Защо питаш?
-Мислех след като харесваш Джейкъб,че него ще го почерпиш....-каза той със дяволска усмивка. КАК?Как е възможно да го знае?
-Кой ти го каза?!-настоях да узная аз и се изправих с гръб към телевизора.
-Спокойно,Ели!-каза с нисък тон Сам и ми се усмихна.-Очевидно е!Отдавна сме го разбрали!
Аз само се изчервих,Джейк ме хвана за ръката и ме дръпна отново да седна до него и пак обви ръменете ми с ръката си.
-И аз много те харесвам...-прошепна той в ухото ми и ми се усмихна.
Двамата се гледахме усмихнати доста далго време...
-Ох!Ще повърна!-извика Джаред....

Придърпах една от възглавниците и я метнах в посока към Джаред.
Той залегна,а възглавницата профуча над главата му.
-Не ме улучи Емс...Хаха! АУЧ!-изрева Джаред и потърка лявата си буза.
-За сметка на това мерникът на Ели е добър.-засмя се Джейкъб и притисна към тялото си още по силно Елизабет.
-Дай да ти стисна ръката...-рече Пол без да отделя поглед от телевизора.Обхвана крехката ръка на Ели и я стисна лекичко.
-Остават няколко минути до края.Може ли по-тихо?-изнедоволства Сам.
-Ти пък от кога следиш какво се случва...-обади се отново Джаред,а след това продължи с тих глас.-През цялото време зяпаше Емили..

» Къщата на сем. Кол
» Къщата на сем. Ловато
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул
» Къщата на Меган Сийл