Къщата на сем.Ули

-Дано Ембри утре не е наказан,та да идем да позяпаме мацки в гимназията.-рече Джаред.-Всички тук се гушат,целуват...Но не за дълго.
Сам се изсмя и отново ме притисна в обятията си.
-Отпусни хватката.-каза Пол.-Момичето неможе да диша..-Вдигнах поглед към стърчащият поне с една глава над мен Сам и кимнах,съгласна с мнението на Пол.Поне някой го забеляза,вече бях безсилна да повтарям като надраскана грамофонна плоча,без никой да му чува.
-Я вижте Лизи..колко бързо се успокои в обятията на Джейкъб Блак.Трябва и аз да опитам някой път.-Пол се подсмихна и вдигна ръце във въздуха,когата Джейк го изгледа на кръв,сякаш нищо лошо не беше казал.

-Съжалявам,Пол,но Джейк си е само мой!-всички се засмяхме ,а аз му се изплезих.-Пък и какво ако той ме успокоява.Какво да правя като го обичам?
-И аз те обичам.-каза той и ме целуна.
Джаред изимитира повръщане.
-Пол,ще ми направиш ли услугата?-попитах го.
-Разбира се.-отвърна ми усмихнато той и удари със силен юмрук рамото на Джаред.
-Ауч...-измърмори той и разтърка рамото си.Всички без него се засмяхме.

В този миг на вратата се почука.
-Ще ида да видя кой е.-съобщих на всички и излязох от кухнята.Когато отворих вратата видях висок строен младеж с бейзболна шапка,носещ на ръце сладко дългкосо момиченце.
-Лельо Емили..-изписка Клеър и скочи от ръцете на Куил.
-Сладинката ми..-Клеър се хвърли в разперените ми обятия и ме целуна по лявата буза.
-Виж какви шладки камъчета ми донеше Куил.-Тя разтвори малката си ръчичка и от там изпадаха няколко разноцветни камъка.
-Много са хубави...Куил хайде влизай,защо стърчиш на вратата,всички се чудим къде се губиш.
Заедно с Куил и малката Клеър се върнахме в кухнята при останалите.
-Я вижте кой е тук!-казах за да привлеча вниманието към себе си.

-Куйл!-почти изписках от радост.
Джек и момчетата станаха да го посрещнат с мъжки прегръдки и потупвания по рамото и по гърбът.Той се приближи към мен и ме прегърна.Усмихнах му се.
-Как си?-попитах го все още с усмивка на лице.
-Идеално.Ти как си?Изглеждаш страхотно.-отбеляза той.
-Естествено,че изглежда страхотно!-изръмжа леко Джейк,мина от едната ми страна и ме дръпна към него.
-Да...ам...ние с Джейк излизаме....-казах като изгледах Джейкъб с леко недоумение.Нима е толкова ревнив?

Куил се стъписа и отстъпи крачка назад,защото Джейкъб изпъчи гърди напред и предпази Ели с тялото си,сякаш Куил щеше да я нарани.
-Спокойно Джейк.-заговори Сам с твърд глас.-Не се впрягай!
-Куил искам на кончше..-рече Клеър и затропа с крак.-Лельо Емили,гледай как ште язда Куил.
Джаред и Пол изпаднаха в истеричен смях.
-Да,защо не ни покажеш,Куил?-пророниха те през смях и запляскаха с ръце.
Куил се изчерви и стисна устни.
-Клеър,искаш ли курабийка?Направила съм от онези с човечетата.
-Ишкам..-каза тя с усмивка и отново ме хвана за ръката.
-Браво бе Емс,развали ни забавлението.-изнедоволства Джаред.-А за нас има ли курабийки?

Изгледах Джаред на кръв,а Джейк се засмя,но и той получи един поглед.Ем даде на малката сладурана курабийка.Клеар дойде при мен и ме погледна очудено докато гризеше курабийката си.
-Ти коя ши?-попита ме с любопитни очи.
-Аз се наведох,отметнах косата си назад с една ръка.
-Аз съм Елизабет.-казах и погалих нежно бузата и с връхчетата на пръстите си.-Ти сигурно си Клеар.Господарката на Куйл.
Всички се изсмяхме,дори и Куйл леко се изкиска.
-На колко години си,слънчице?-попитах я с усмивка на лице.

Клеър вдигна ръчичка и опита да покаже три от пръстчетата си.Беше й малко трудно да свие другите,но накрая успя.
-Колко е това?-попитах.
Тя се замисли и скришом хвърли поглед към Куил.
-ТРИ.-изписка Пол и всички го изгледахме.-Какво?! Неможе да преброи до три,изнервих се...
-Ти до скоро неможеше да го правиш.-каза Сам и вдигна Клеър на ръце.

Изгледах Пол.
-Бъди по търпелив!Какви ги говоря?!-всички се засмяхме.Сам вдигна Клеар и тя се опита да обвие ръце около вратът му.Не мога да повярвам колко е сладка!
-Куйл,ще правим барбекю в неделя следобяд у Ели.-каза Джаред.-Ще дойдеш ли?
-Ишкам и аз!-каза Клеар и погледна Куйл.
-Явно ще дойдем.-усмихна се той.-Ако ме искате?-попита той и ме погледна.
-Естествено.-казах аз с очудване.

-Значи е уредено.-каза Куил и се намести на стола до Пол.-Някой ми се губи...Ембри?
-Наказан е.-каза с тъжен глас Джаред.-Чудя му се защо просто не се измъкне през прозореца,както прави когато имаме сбирки на глутницата.
-Да,гениален си..-намеси се Джейк.-Тогава наказанието му ще стане още по-голямо.
-Пушни ме..-кресна Клеър и заби пръсти в кожата на Сам.-Куил..уааа.
-Спокойно миличка,тук съм.-скокна от мястото си и Куил и издърпа Клеър от ръцете на Сам.-Лош ли е този чичко?!-попита я,а тя кимна.Сам изсумтя и ме потърси с поглед.
-Леля ти Емили няма да ти прави повече сладки.-каза той и й се изплези.
-Я не плаши детето..

-Леле,Сам.-засмях се ,а той ме погледна очудено.-Справяш се с постоянните изблици на гняв на Пол,а неможеш да се справиш с една мишчица!
Той ме погледна и направи гримаса,а Клеар изплези малкото си езиче насреща му.
-По-добре не го дразни....-прошепна ми Джейкъб.
-Прав си...-прошепнах и се усмихнах.
-Сега какво ще правим,шефе?-Джаред попита Сам....в кухнята настана тишина...

Сам се ухили,леко изнервен и се вкопчи в мен.
-За вас незнам,но аз ще остана малко при Емс.-Той вдигна вежди и положи главата ми в шепите си.След като ме целуна нежно продължи.-Нали се сещате?
Джаред изохка.
-Щеше ми се и аз да бях наказан.
-Плановете ти отпадат,Сам..Ще сменя за малко Куил за да гледам Клеър.-Намигнах в посока на Куил,а Пол и Джейкъб се засмяха.Сам отново уклюма и ме изгледа с яростен поглед,но побърза да извърне глава към публиката за да не си помисля,че е ядосан на мен.
-Лельо Емили,защо не ме заведеш на детшката плошадка в парка?
-Чудесна идея миличка,но какво ще кажеш да вземем и новата ти приятелка Елизабет?
-Ти ши най-добрата леля на швета...-изчурулика Клеър и се хвърли на врата ми.

-Всъщност ние с Джейк имаме планове...може би следващият път ще дойдем.-усмихнах се,леко се изчервих,а Джейк не каза нищо.Просто обви ръце около кръста ми .
-Оф!!!Вие сте по зле и от Ем и Сам!-измърмори Джаред,аз дадох знак на Пол и той го удари.
-Мерси.-усмихнах се на Пол.
-За теб винаги.- изсмя се той докато гледаше как Джаред потърква леко рамото си.
-Да тръгваме ли?-попита ме Джейк.Аз само кимнах,прегърнах за довиждане Ем и махнах с ръка за довиждане.Двамата с Джейк се изпарихме.

Сам ме остави вкъщи и веднага излезе..заключвайки.Останах на леглото,загледана в тавана,както мускулестите му ръце ме бяха оставили.Защо изобщо се бях влюбила в такъв мъж:по цял ден да го няма,а аз да се страхувам за живота му като бездействам.Чувствах се безполезна.
Зарових глава във възглавницата и я захапах за да заглуша риданията си.

-Неможеш да ми казваш какво да правя!-вече бях на границата да изпадна в истерия.Проснах се на пода и заскубах от косите си,деряйки се с цяло гърло:Няма!
Защо ми забраняваше да се виждам с някого,с когото се чувствам сигурно и приятно.Освен Лия,тъй чувствах и Елизабет.
-Не ме карай да оставям някой да те наглежда като малко дете.-викна Сам и седна на земята до мен.Щом крещеше значи не беше по-малко ядосан от мен.-Погледни ме!-Опитваше се да хване лицето ми в шепите си,но аз се дърпах.
-Махни се! Върви си!-казах хлипайки и се изправих.Тръгнах към кухнята където се затворих и заключих.Сам изкочи на вън побеснял и тряскайки вратата съндъкът с невените се сгрумоляса на верандата.
Взех слушалката на телефона и набрах Елизабет.След два сигнала тя вдигна.
-Ало!-рече.
-Лиз,аз съм Емили.

На телефона:
-Какво има ,Ем?Добре ли си?-попитах я разтревожено....

Не можех да сдържа хлипанията и хълцанията си,което не ми позволяваше да говоря както трябва.
-Сам...той не ми позволява да дойда при теб!-казах всичко на един дъх и когато свърших се закашлях.-Държи ме като зал-ожник.

На телефона:
-Емили,не може да те държи като заложник....-въздъхнах ядосано и се вгледах в Джейк.-Идвам веднага.
Затворих телефона и се отправих към къщата на Емили.Джейк ме последва.Когато пристигнахме вратата беше заключена.Взе една метална пръчица и я отключих.Щом влязохме вътре се втурнах към Ем и я прегърнах.Тя заплака и се вкопчи в мен.
-тук съм!Тук съм...-започнах да галя главата и` и да я успокоявам.

Джейк стискаше устни и стоеше с ръце на кръста.По едно време,докато се гушех в Елизабет той ми подаде чаша вода.
-Благ-одаря.-изхлипах.Изпих я до дъно и като чели ми стана по-добре.-Сам не е ли с теб,Джейкъб.Не?! Тогава къде е отишъл?-Да дори да ме третираше по всякакъв начин аз се притеснявах да не извърши някоя глупост.
-О,Лиз..толкова си мила.Дойде чак до тук за да ме избавиш от това.

-За теб винаги.-казах и се усмихнах.Помогнах и` да стане от пода и да седне на дивана в хола.Джейк седна от едната и` страна,а аз от другата.
-Не се тревожи.Ще се разбера със Сам.-уверих я.
-Двамата ще се разберем с него!-каза Джейк като наблегна на думата "двамата".Това ме накара да се усмихна още по-широко и да кимна в знак на съгласие.
-Всичко ще бъде наред ,Ем!Ще видиш!-обещах и` макар и самата аз да не бях сигурна в думите си но не се издадох.

Лицето на Джейкъб изглеждаше измъчено и разтревожено.Сякаш му беше омръзнало от всичко това:може би пък беше така,Сам постоянно преиграваше.
-Как само имам нужда от въздух.-казах,но физиономията ми посърна.-Но,ако изляза от тук ще съм мъртва.-Засмях се,въпреки,че това си беше сериозно.
След няколко дни беше сватбата ми,а аз бях скарана с годеника си.
-Ами ако Сам се скрил в гората с намерението да не се връща.Сватбата ми!

-Аз ще ида да поговоря с него!-каза Джейк,целуна ме и излезе.Прегърнах отново Ем.
-Не се тревожи,мила.Всичко ще се нареди!Ще видиш!

-Дано е така,Лиз.Моля се..-отново сбръчках чело,борейки се със напиращите сълзи.-Той е прав,наистина драматизирам и аз съм тази,която преигравам.Заради мен се стигна до тук.
Взех,чашата с водата,която бях наляла от кухнята и пак отпих.
-Извинявай..Но не мога да стоя просто така.Искаш ли да се разходим?

-Добре.-усмихнах се.
-Къде искаш да идем?-попитах я и станах от дивана и оправих тениската си.

Изправих се след Лиз и избърсах подпухналите си очи.
-Ами няма значение...-казах,просто исках да се очистя от мислите си и да вдишам малко въздух.-В парка,на плажа..гората.Все едно.-Май гората много не и допадна,въпреки,че исках да съм колкото се може по-близо да Самуел.

Лиз беше от бързите върколаци.Също като Лия.Не мина много време и вече бяхме у дома.Скокнах от гърба й и нахлух в къщата с гръм и трясък.Ембри беше в всекидневната и крачеше напред-назад.
-Сам,къде е той?
Някой от дивана се размърда и изстена.С вълнено одеяло беше завит Джаред и ме гледаше с присвити очи.
-Събудих ли те?-попитах и побързах за му се извиня.-Как си?
-Не много добре.-рече както винаги засмян Джар.-Сам е под душа.-продължи той и вдигна вежди в посока на Ембри.
-Ами Джейкъб?!-пророних тихо и се извърнах към Елизабет.

» Къщата на сем. Кол
» Къщата на сем. Ловато
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул
» Къщата на Меган Сийл