Къщата на сем.Ули

Докато се мъчех да запаза съзнание видях всички приведени над мен,със тревожни лица.
-Значи наистина криеш нещо от мен.Зощо го правиш?-Преглътнах трудно е се помъчих да се изправя.
-Добре,ще ти обясна,изчакай секунда.

-Елизабет! -изръмжа ми Сам.- Кажи ми какво става!
Настоя той но единственото което успрях да направя е да преглътна виновно и да погледна Ем тревожно.
-Ем....-промъкна се името и` като вятър от устата ми.- Викнете лекар!-казах когато най-накрая успях да си поема въздух....

-Тя няма да ходи никъде преди да ми се изясни какво става?-отново се опълчи Сам и спря Ембри,който тръгна към телефона.
Изстенах и се надигнах на лакът.
-Не ти казах,защото се страхувах..напоследък се държиш сякаш си обладан от зъл демон...Казах на Лиз,защото и имам доверие и..
-А на мен нямаш ли доверие?-попита и хвана главата ми в шепи.
-Просто ме плашиш..-изхлипах и стиснах клепачи,очаквайки да избухне,но това не се случи.Вдишах дълбоко и казах толкова отлаганото.-Ще ставаш татко.
Незнам...може би прозвуча грубо,дали трябваше да си изразя по друг начин,но останах безмълвна и не отделих поглед от лицето му.

-Ще...ще ставам...татко?-по лицето на Сам се разля една блажена усмивка, той се наведе към Емили и я целуна.
-Поздравления!- казаха момчетата, а аз просто стоях там и се радвах. Джейк ме погледна сякаш питаше "Защо не ми каза?".
-Не ме гледай така! И аз не знаех до преди час!-казах настоятелно.
- Сега може ли да повикам доктор?-попита Джаред.

-Няма нужда.-отказах.-Просто ми се зави свят от толкова много различни емоции.-Сам премигваше глуповато и продължаваше да се хили докато момчетата го прегръщаха и поздравяваха.
-Дано е момиче!-пожела си Ембри.
-И през ум да не ти минава белязването.-отсече Сам.-Не и моето дете.
-Сигурен съм,че Емили няма да има нищо против ако това се случи.-намигна ми Ембри,а аз само се подсмихнах.

Просто стоях там усмихната и щастлива. Погалих Ем нежно по главата.
- Трябва все пак да идеш на преглед.- настоях.-Задължителен е!
- Права е.-съгласи се с мен Джейкъб.
- Но ще е утре.-казах все още усмихната.- Днес ще лежиш и ще си почиваш!

Прехапах устни,неможах да устоя да не противоречя,все пак вече бях ходила в болницата.
-Ходих вчера,за да се уверя,че инстинктите ми не ме лъжат.
Ембри премигна глуповато и с Джаред си размениха погледи.
-Емс..има..инстинкти? Я стига не може да са по-добри от нашите.Трябва да идеш,не ще ни подведеш нас с отлаганията си.
Сам му кимна,явно също на мнение,че лъжа.
-Ако не вярвайте питайте...Неси.-казах и сложих ръка на устата си.Още не и се бях обадила.

- Не ставайте глупави! Всяка жена си има инстинкти!-казах настоятелно на Сам, Ембри и Джаред.
- Не, не !Ти се шегуваш!-засмя се Джаред.-А ти,Ем,утре ще идеш на доктор.
- Престанете! Ходила е на лекар! Щом казва аз и` вярвам. - и на края заявих с разочарован тон.-Ако на близките си не вярвате.... за къде сте в този свят...

Кимнах и притворих очи.
-Леле,колко време се задържах без да съм свършила нищо!-казах и се изправих.-Времето си тече.
-Гладен съм.-каза Джаред.-Емс,би ли ни направила палачинки?
-Заемам се веднага!

Взех една калъфка и фраснах с нея Джаред по лицето.
-Аз ще направя палачинки, а ти ще си пазиш силите!-казах настоятелно и изгледах Сам сякаш му казвах да не я пуска да става.Влезнах в кухнята и за няма 5 минути направих цял куп палачинки и ги сложих на масата заедно с кленов сироп и сладко от горски плодове.
-Помогнете на Ем да дойде и да хапне.-наредих. Стане ли дума да се грижа за някой и да помагам никой не оже да спори с мен. Ставам по твърдоглава и от Сом,Пол,Джаред и Ембри комбинирани.

Всички насядаха около масата и захапаха от палачинките на Елизабет.
-Благодаря,но все пак още съм във 2 месец и мисля,че ще мога да се справям с домакинството.Пък и ти неможе да си постоянно до мен,за да ми помагаш.-Седнах на един от столовете до Сам и посегнах да си взема преди да са се свършили.
-Емс,и ние ще ти помагаме!-обеща Джаред.-С Ембри се научихме да правим омлет,когато беше отишла на гости при роднините си в племето Мака.
Ембри кимна.
-Много мило от ваша страна момчета.Оценявам го.-Двамата шляпнаха огромните си лапи една във друга,а Сам им се изсмя.

- Аз и татко ще ти помагаме също.-каза Джейк и седна на масата до мен и посегна към палачинките.Взех и си сложих още от кленовият сироп.
-Можеш да разчиташ на всички ни, Емс!-казах и се усмихнах. Джейк кимна с пълна уста и всички се засмяхме.

-Сам,вече имам основателна причина да се задържам тук.-изфъфли Ембри.-Емили има нужда от всииииички нас.
-Храни се без да говориш!-помоли го Сам.
-Елизабет,къде беше цял ден!Джейкъб не спря да мърмори за теб.-отбеляза Джаред.
-Не съм мърморил!-подразни се Джейкъб.
-Забравяш,че във вълча форма сякаш го крещиш.

-Наистина? Липсвала съм ти?-казах ухилена до уши, а Джейк се изчерви и се опита да го скрие, но аз бързо се приближих към него и го целунах по бузата.
-Да видим.... бях в управлението и после на плажа.-казах.
-Много ми липсваше....-каза Джейк и целуна нежно устните ми.
-УххххххххххУУУУУУУУУУУУУУУУУУ! -казаха останалите момчета и това ме накара да порозовея цялата.
-Стига!-изръмжа Джейк и ме прегърна така сякаш се опитваше да ме скрие от тях и това сякаш издразни Пол.

Джаред,Ембри и Куил продължиха да се подсмихват,докато Пол от своя страна не отдели поглед от тях.В гърдите му заклокочи тихо ръмжене.
Това явно притесни Сам,който не обърна внимание на ласките на Джейк спрямо Лиз ( вече беше свикнал и това не му правеше впечатление) и сложи ръка на рамото на Пол.
-Яж си палачинките!-помоли го.
Сам отново се извърна към масата и срещна погледа ми.Изгледах го въпросително,а той само се усмихна.
-Готови...старт!-извика ентусиазирано Джаред и с Ембри отново се върнаха към храната,този път се съревноваваха в своите щури състезания по надяждане.

-Всички да се пазят! Можем да загубим някой пръст около тези двамата!-казах и се засмяхме. Те ядът толкова бързо, че чак ми стана лошо и ми дожаля за палачинките. Пол също се засмя с мен и когато го погледнах и му се усмихнах той стана от масата поруменял и излезе.
-Какво му става на това момче?-попитах учудено.
- Честно ли?-попита Джаред.- Джейк не е единственото момче от глутницата което те харесва...
Секунди след като Джаред се изказа Пол се върна и седна мълчаливо на мястото си.

Погледнах Джейкъб,след това Пол,който съвсем унило се върна на мястото си.
-Какво?!-вдигна рамене Джаред след като Сам го прониза с поглед.
Не успях да се сдържа да не хвърля поглед и към Лиз,любопитно ми беше каква е реакцията и.
-Аз...имам..пране.-излъгах и кимнах,надявах се тя да ме последва.Погалих бузата на Пол и излязох от стаята.

Разбрах намекът на Емили, но ме достраша да изляза от стаята докато Сам не ме увери с поглед, че всичко ще е наред и че ще държи нещата под контрол. За това станах от мястото си и излязох от стаята.
-Хей...-казах на Ем.-Реших да ти правя компания...

-Супер.-отбелязах само и врътнах кранчето на чешмата за да спра водата.
Накиснах няколко ризи,които не бяха чак толкова носени за да се перат,докато събирах смелост как да започна разговора.
-Това признание ме изненада...-започнах.-Джаред винаги се обажда неподготвен,но на Пол,на нашият избухлив Пол му се прииска да потъне в земята от притеснение.Ти знеше ли за това?-попитах,защото не можах да си обясня реакцията и.

- Мислех, че Пол ме харесва, но само като приятел не.... нямах си и на представа, че може да има по-силни чувства към мен... това наистина е объркващо и притеснително... В смисъл... аз обичам Джейк , а Пол винаги е бил най-добрият ми приятел. Винаги сме разчитали един на друг, винаги сме се закачали един с друг, но никога до сега не е показвал, че иска да сме повече от приятели...
Разговорът ни започна и аз звучах толкова объркана... сама не си давах сметка...

-Наистина мен лично много ме изненада.-казах и сведох глава.-Надявам се да не прави от мухата слон,неискам членовете от семейството ми да се изпокарат помежду си.А с Джаред смятам много сериозно да си поговоря!-засмях се.

- Не се сърди на Джаред.... той само каза това което всички си мислим... А относно Пол... с него трябва да си поговорим за да разбере, че го обичам, но само като по-голям брат и най-добър приятел... това е.-Седнах на земята и облегнах гръб на стената,затворих очи и продължих .- дано не ми се разсърди или нещо подобно...

-Дано..!-казах и се заслушах.От кухята се чуваше шепнене,ядосано шепнене,стори ми се,че говореше Сам.Хвърлих поглед към Лиз и прехапах устна.
-Как смяташ да се върнем ли при тях или да ги оставим да решат проблема сами?-ухилих се и се обърнах за да сипя от праха за пране в лигена.В този момент покрай нас профуча Пол:отвори рязко вратата и я затръшна след себе си.

- Да се върнем при тях, но ти ще говориш защото като го гледам Пол едва ли и аз ще остана спокойна дълго време.
Изправих се и погледнах към вратата през която Пол профуча преди секунди. Казали са му нещо което не искам да знам, но се налага да науча за да имам причина да им се развикам. С Ем влезнахме обратно при момчетата след като тя пусна пералнята...

В кухнята беше тихо:Сам беше станал от мястото си и крачеше пред кухненският шкаф с глава във шепи.
Джаред преживяше палачинките в устата си,Ембри и Куил в такт барабаняха по масата с пръсти,а Джейкъб бе стиснал челюста си,тресящ се целият като камертон.Бе впил поглед към вратата,но не реагира когато ние с Лиз влязохме.
-Елизабет...нали с Емили планирахте да идете на пазар.Защо не го направите сега?-каза Сам и сложи ръце на раменете ми.Предчувствах,че не бе безопасно тук,във собствената ми къща сред глутница върколаци.

» Къщата на сем. Кол
» Къщата на сем. Ловато
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул
» Къщата на Меган Сийл