Къщата на сем.Ули

-Не....днеска съм просто ..много отвеяна!Не ми обръщай внимание.
Усмихнах се леко сконфузено.
-Всъщност Сам е този който най-много се радва за мен и Джейкъб.Няма нищо против това да сме заедно.Ако имаше досега да е казал нещо,но не е....Днес съм толкова изморена.В управлението имаше толкова много документация...насъбраласе от няколко месеца,а аз я оправих за около четири часа.Имам чувството,че главата ми ще експлодира!
Пуснах чашата и закрих лицето си с дланите на ръцете ми за минута...
-Не ми обръщай внимание.-насърчих я аз и реших да сменя темата.-Какво готвиш?Ухае страхотно!

-Сигурна ли си,че си добре?-попитах и се втренчих в нея докато тя отпускаше глава в шепите си.-Готвя супа,ще ти сипя малко..ще помогне,нах.прягала си се цула сутрен.Сигурно имаш и главоболие.
Станах от мястото си и извадих още една чаша.
-Настина Сам има късмет,ако той се дърпаше с това,че вие двамата с Джейкъб смятате да сте заедно щеше да се изправи лице в лице с другата страна на Емили.-Разкикотих се и отхлупи тенджерата:загребнах с черпака и пресипах бульонът в чашата.
-Изпий го топъл е...-Да и нейната телесна температура беше такава.По-скоро бих я разгорещила още повече,но нямах друг избор.

-Не,че казвам нещо,но ако ме питаш честно...всичко ми изглежда студено благодарение на температурата на тялото ми.-изкикотих се.-Единствено снощи когато Джейк ме беше прегърнал...мога да се закълна ,че ми стана леко топло...и май и на него му стана топло защото по едно време ме пусна,влезе в банята и си взе душ.
Засмях се като се сетя.Изпих больона,беше много вкусен.Какво се изненадвам?!Всичко което сготви Емили е направо невероятно.
-Имаш талант...-прошепнах под носът си.-Аз мога да правя само прости рецепти и то всеки път с помоща на книга....не ме бива в кухнята...но поне съм добра като пазител.-усмихнах се лъчезарно....

-Това,което готвя съм го учила от книгите.-Засмях се и вдигнах празните чаши и ги сложих в мивката.-Благодаря ти за оценката.
-Е,снощи изглеждаше притеснена,докато резултатъ на мача не се обърна в твоя полза.-Изплакнах чашите и се върнах на стола.-Дали беше за това,че ще изгубиш парите си или за това,че ще разкриеш интересни факти от миналото си?

-Мисля,...че по-скоро второто,но вече не ме е страх.С най-голямо удоволствие бих отговорила на някои въпроси...
Усмихнах се и отпих от чая.
-Дори и да не си признава знам,че Джейкъб е доста любопитен спрямо моето минало....Единственият който знае нещо за мен е Били,а аз го накарах да ми обещае да не казва на никого....Мисля,че найстина не е зле да разкажа за себе си.Така ще ми се доверят малко повече....Надявам се...

Подсмихнах се и забих поглед в масата.Според мен можеше да се довери на момчетата,поне на глутницата.Но явно се срамуваше от нещо или просто не обичаше да го разказва на всеки.
-Момчетата закъсняват...Незнам дали е уместно,но ще опиташ ли да се свържеш с тях.Притеснявам се,когато се забавят.-Да в такива моменти в главата ми навлизаха мисли,винаги за най-лошото.

-Разбира се,Ем!
Не казах нищо друго.Просто изскочих с бърза крачка и се скрих в гората.Там се преобразих.
Аз:*Момчита?*
Сам:*Кажи,Лизи.*
Аз:*Къде сте?Ем започва да се тревожи!*
Пол:*Идваме след минута.*
Аз:*Окей.*
Изтичах до вкъщи и си взех нови дрехи.Когато се върнах при къщата на Ем,се скрих в храстите и се облякох.Качих се по стъпалата и влязох в уютната кухня.
-Идват.-усмихнах и` се.

-Много ми помогна.-казах облекчена и отново се отпуснах на стола.-Знам,че преувеличавам,но понякога чувството да не знам нищо и да съм безполезна направо ме убива.
Сведох глава и разтърках очите си,които бяха плувнали във сълзи от лука,който режех.Обърнах дъската и изсипах нарязаното във тенджерата със врящата супа.
-Е,да се заемам със слагането на масата.Ставам вече като командир,но ще идеш ли да ги посрещнеш?

-Да,сър!-засмях се и излязох.-Здравейте момчета!
Поздравих ги,Джейк обви ръце около кръста ми и ме целуна.
-Здравей,Ели!-поздравиха ме Сам и Пол в един глас.
-Супер...-измърмори Джаред.-Първо Сам и Емили сега и вие двамата....-спря се от леко ядосаният поглед на Сам.Което ме накара да се изхиля.
-Къде бяхте?-попитах.
-Скачахме от скалите.-побърза да каже Пол.-Жалко,че не беше с нас.
-Като стана дума за оцъствия ....Ембри не е ли с вас?-попитах ги и се огледах.
-Не...-възмутено измърмори Джейк.-Наказан е.
-Жалко...ще влизаме ли?-те само кимнаха и за секунда се озовахме в кухнята.Веднага щом Сам видя Емили обгърна кръста и с ръце и я целуна нежно....

Отвърнах на целувката му и разроших леко косата му.
-Защо си мокър?-попитах,когато устните ни се разделиха.
-Ходихме на плажа.-отвърна той все така ухилен,загледан в очите ми.
-О,оу.-рече Пол.-Аз ще ида да си измия краката.
-Чакай ме!-рече Джаред.
Очите ми се разшириха от ярост,щом видях терекота.
-Трябваше да се сетиш преди да влезеш ВЪТРЕ!-креснах след него.Въздъхнах и се отправих към килера.

Изпреварих я.
-Остави на мен.-настоях аз,тя се върна при Сам,а аз извадих от килера моп и изчистих.-Джейк?
-Да?-попита в отговор той.
-Ти няма ли да си измиеш краката?
-А,да.-засмя се той и изтича след момчетата.Когато се върнаха седнаха около масата и Сам се присъедини към тях.

-Къде е обядът?-попита радостно Джаред.
-Ааъа...-поклати глава Сам.-Какво ти казах отдеве:който не е ловил раци,за него няма ядене.
Главата на Джаред се провеси,а аз пернах Сам по голите гърди.
-Разбира се,че ще хапнеш Джаред! Сядай на масата.-Сам се стъписа и разпери ръце от изненада.Побързах да отговоря на реакцията му:-Аз съм готвачката...и ако ти не побързаш да си измиеш плесенясалите ръце,със сигурност ти ще пропуснеш обяда.
Джаред се изкикоти и загриза топлият хляб,който бях опекла.

Този път събрах смелост и седнах на масата да ям с момчетата.
-Куражлийка!-изстреля Пол докато ме гледаше изненадано,а всички се изсмяха.
-Такава съм.-отбелязах.-Все пак съм в една глутница с едни луди вълци.-изкикотих се.
Джейк се изсмя ,обгърна раменете ми с ръка,придърпа ме към него и ме целуна по бузата.
-Какво ще правим ако ни се вържеш на акъли и ти почнеш да правиш опасни неща като нас.-каза през смях Джейк.
-Твърде късно!-казах сепнато.-Вече се запознах с вас!-всички се изсмяхме.
Емили сервира супата.
-Да ти помогна с нещо?-попитах я.

-Няма нужда.-казах и отново сложих своята порция на мивката и започнах да дроба хляба в купичката.
-Попарка,а?-рече усмихнато Сам.-Направи и на мен.
Тикнах хляба в ръцете му и му връчих неговият дял.
-Мястото ти е ей там...-посочих стола до Пол.-А всъщност..къде е Ембри?

-Наказан е за дето снощи стоя до много късно навън.-побърза да съобщи Пол.
-Горкият...-прошепнах и въздъхнах.
Погледнах Джейк който хапваше и му се усмихнах.Реших вместо да бърборя и аз да хапна нещо.
-Как мина първият ти работен ден?-попита ме Джаред.
Преди да му отговоря погледнах Сам с периферното си зрение.
-Изтоштително...-изсмях се аз.-Тези хора все едно не знаят как се оправя документация.
Настъпи мълчание като Пол и Джаред гледаха Сам.
-Така е....-измърмори той и продължи да се храни.Приближи се към масата и седна на стола между мен и Пол.Въздъхнах.
-Ако няма да ми....-започнах но Сам ме прекъсна.
-Радвам се че си намери работа.-каза той и продължи с обяда си.

Усмихнах се когато Сам изказа мнението си.През цялото време,докато мълчеше го гледах изкъсо.
-Всички се радваме за теб,Лизи.-казах и куснах от кашата си.
-Ей,ама ти пак ми изглеждаш странно...различна.-подхвана отново Джаред.
-Шшт..-спря го Джейк,но вече беше късно.
-Спомняш ли си какво ти казах снощи?-попита той,а Джаред кимна.-Тогава,млъквай.
Остави купичката си обратно и казах:
-Имам пране за събиране.Ще ида да се заема.Добър апетит.-Елизабет отново скокна от стола си готова да ме последва,но аз и направих знак да остане с момчетата.

-Добре.-въздъхнах и седнах обратно на стола.-Много е гадна....
-Кой?-попита ме очудено Джаред.
-Кой кай?Ем!-всички ме изгледаха.-Какво?Не ми дава да и` помагам!
Сам въздъхна,Джаред,Пол и Джейк се засмяха.
-Не мисли за това.-успокой ме Сам.-Тя си е такава.
-Щом казваш....-възмутено прошепнах аз.
През времето което Емили прекара в простиране аз и момчетата се шегувахме,закачахме един с друг и правихме планове за уикенда.
-Това звучи добре.-каза Пол.
-Съгласен.-изказа мнението си Джаред.
-Значи сте навити?-казах с усмивка на лице.Уговорихме се да направим барбекю на двора ми в събота.Сега само трябваше да навием Емили.

-Благодаря ви,г-жо Пигман.-рекох на съседката,която също се мотаеше из двора.
-Сам е страхотен младеж,е вече е мъж.Желая ви само щастие и прекрасни мигове.
Кимах на всичко,което дружелюбната старица ми пожелаваше и казваше.Когато лигенът се изпразни се върнах вътре.
-Притесних се,щях да тръгна да те търся.-каза Сам,когато отново се вмъкнах в кухнята.
-Нали ви казах,че прането хич не е за подценяване.А и кога си успял да скъсаш и сивите си дънки? Едва миналата седмица ти ги закупих..

Джейк се засмя.Аз само се обърнах внимателно към наго и го погледнахлекоочудено с щипка гняв,което го накара да спре да се смее,измина секунда и аз се изхилих на това.
-Хей,Ем!Имаме една идея.-започна Джаред.-Какво ще кажеш да си направим парти бърбекю у Ели.
-Да.-съгласих се.-В задният ми двор има доста място ,а това е перфектната възможност да пробвам новото си бърекю и да облеча престилката с надпис "Целуни готвача"!-засмях се.
-Може ли аз?-попита Джейк.
-Какво ти?-погледнах го очудено.
-Да челуна готвача?-той не ме остави да отговоря ,а ме прегърна през кръста,придърпа ме по близо към тялото си,и ме целуна.
-Какво ще кажеш?-Сам попита Емили....

Упилих се:идеята друг да готви вместо мен,не ми добадаше особено.Сам стана от мястото си и дойде при мен.
-Е?!-попита нетърпеливо.
-Кога смятате да осъществите тази идея?

-Този уикенд.-казах радостно.-Понеже няма много продукти у нас ще те помоля да сготвиш нещата тук ,а аз ще опеча месото у нас.Какво ще кажеш?
-Идеята си я бива.-подкрепи ме Сам.-Така няма да си нещастна,че някой друг готви.
Всички се засмяхме.
-Какво ще кажеш за картофена салата,руска салата ....незнам какво още...-чух как Пол,Джаред и Зжейк се облизват...-Аз ще направя лимонада и ще купя бира.
-За какво ти е лимонада след като ще има бира?-попита Джаред.
-Защото .... така!Не може ли?-изгледах го сърдито.

-Какво има пак?!-попита недоволно Сам,след като видя,че все още стоя със отворена уста без да реагирам по никакъв начин.
-Тази събота,ли?
-Да,тази събота.-изрева Пол,но Сам го скастри с поглед.
-В събота съм на последни проби за роклята.-отдръпнах се от Сам,а той уклюма.-Незнам,но когато се върна вкъщи сигурно ще съм адски уморена.
-Егати..-плесна се Джаред по челото.
-Съжалявам многа,но това незначиуче неможе да си направите купона и без мен.

-Без теб?-извиках възмутено.-Нама начин!Ще го направим в неделя тогава.
-Спокойно...-прошепна в ухото ми Джейк.
-Няма пък!-настоях сърдито и скръстих ръце пред гърдите си.Джейк се засмя и леко ръфна ухото ми....

-Успокой се Ели..-настоя Сам и ме посочи с глава."Оу,да бъди по-внимателна,че тук си имаме човек."-мразех когато ме подценяваха,можех да се грижа за тях и бях свикнала с истериите на Пол.Това нямаше да е нещо ново,ако Елизабет избухнеше.
Реших да замълча затова,че и Сам трябваше да дойде за да видя как му стои костюма,дали плаче за промяна.Той все още незнаеше това и затова смятах да му съобщя по-късно,не пред гостите ни,защото знаех каква щеше да е реакцията му.

Не казах нищо.Просто останах със скъстени ръце,наведох глава надолу,затворих очи и се опитах да се успокоя като леко потропвах с крак.Джейк забеляза това и се опита да ме успокой като ме прегърне.Това ...до някъде помогна.
-Значи е решено?-каза Джаред.-В събота..
-Неделя!-поправи го Пол.
-Така де!Неделя след обяд ще си направим парти!Нямам търпение!-почти извика от радост той.
-Да не забравите да кажете на Ембри!?-промълвих през зъби....
-Няма!Разчитай на мен!-успокой ме Джейк и ме целуна по бузата.Аз леко се дръпнах,но се успокойх,усмихнах се,погледнах го в очите...очите които бях обикнала...и го целунах...

» Къщата на сем. Кол
» Къщата на сем. Ловато
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул
» Къщата на Меган Сийл