Къщата на сем.Ули

Щом приближих Джейк той не реагира, а просто продължи да се тресе и да гледа вратата. Прегърнах го силно през вратът и затворих очи.
-Успокой се...-прошепнах и той хвана с една рака лакатят ми но не направи нищо друго.
-Вие двете отидете на пазар...-промърмори той.
-Джейк, моля те! кажи ми какво става!-настоях с тъжен глас. Знаех си че не е добра идея да ги оставяме...

-Джейкъб и Пол се караха,така ли е?-попитах,опитвайки се да се изтръгна от ръцете на Сам размахвайки своите.
Никой не отговори.
-Не ме карайте да тръгна след Пол,сигурна съм,че той ще ми обясни.Видях го,че е разстроен.
-Да,така е Ем.-обади се Джаред,а след това избухна в кикот.-Толкова са твърдоглави,никой от двамата не отстъпва.

-Глупаци....-казах и седнах на стола до Джейк.-Не е нужно да се карате!- взех лицето на Джейк в шепи до колкото можех и го накарах да ме погледне.- Обичам те повече от всичко на този свят! Но обичам и Пол....той,Сам,Джаред,Куйл и Ембри са ми като по-големи братя и ги обичам като такива. Разбираш ли какво ти казвам? - той кимна, но все още се тресеше.- Ох,мили!-казах и го прегърнах през вратът.
- Предполагам е най-добре да намерим Пол и ... да се уверим ,че е добре...-промърмори все още прегръщащият ме Джейкъб.

-Емс,защо не се обадиш на приятелката си Неси?-подшушна ми на ушенце Джаред докато всички се приготвяхме за "малкото" издирване.-Той наистина я хареса.
Ухилих му се и го подсетих да върви,като го настъпих по крака,а Сам ни изгледа подозрително.
-Тук някъде трябваше да е якето ми...-заровичках из куповете свои жилетки по закачалката в салона.
-Ти къде тръгна?-попита ме Сам
-Как къде?!Идвам с Вас.Знаеш,че когато Пол е ядосан само аз успявам да го усмиря.

- Съжалявам, но този път ще останеш вкъщи!- каза рязко Сам и всички кимнахме.
-Не се тревожи,Емс! Ще го намерим и ще го укротим.-каза Джаред и всички без Емили тръгнахме към вратата. Аз не казах нищо, предпочитах да се съсредоточа върху Пол и да не мисля за нищо друго. Излезнахме от къщата и веднага хванахме миризмата на Пол. Запътил се е към гората. Щом се скрихме зад дърветата се преобразувахме и тръгнахме по следите му с бърза скорост.

-Върнахме се!-извика Джаред щом влезнахме през входната врата.
-Да,да! Не е нужно да викаш!-скастри го Сам и се засмя.

Скочих и с няколко скока се озовах в салона.
-Как мина?-побързах да попитам,но се спрях,виждайки разведрената физиономия на Пол.
-Повече от добре.-каза Сам,с видимо раздразнение.
-Запълних времето си с готвене,така че всички на масата!Има ли гладни?

Момчетата не чакаха втора покана , а направо на масата.
- Аз не съм гладна, но съм адски уморена...-прозинах се.- Мисля да си вървя и да поспя час-два-...седмица!-казах и всички се засмяхме.
-Хайде де! Остани!- каза умолително и дръпна ръката ми.
-Ох.... искам да поспяя! -казах уморено и въздъхнах,прозинах се.- Чао...

След като незабелязано се измъкнах от зоркото око на момчетата,което не се оказа никак лесно,припнах в кухнята и грабнах телефона в ръка.
Май доста време беше минало,а аз бях обещала,че ще и звънна.Много обаче ме притесняваше факта дали имаше спомен за Емили Янг от Ла Пуш.
След като врътнах номера,стиснах визитката в ръката си и зачаках с притаен дъх.Сигналът се чу веднъж,два пъти...четири пъти и тъкмо когато реших да затворя и да опитам по-късно от другата страна се чу глас.
-Ало!
-Здравейте..обажда се Емили Иянг от щата Вашингтон.Незнам дали е удобно,но исках да се чуем.

Докато стоях с отворена уста,внезапно я затворих.
-Какво ти е?-попитах.-Как мога да ти помогна?-Тръгнах да обикалям напред-назад,а след секунди самата аз се омотах в кабела на телефона.
-Не-си.Къде си?

-Отвлечена?!-попитах потресена.Прехапах устна,за да не позволя на викът да излезе от устата ми.-Турция,но това е толкова далеч,Неси.
В този момент в кухнята един по един се вмъкнаха момчетата от глутницата,разбира се начело беше Сам.
-Много искам да ти помогна,но никога не съм ходила в Европа..-следях всяка промяна в физиономията на Сам.-... и се страхувам и да дойда,което е 97% невъзможно да не е твърде късно.
-С кого говориш?-попита ме Сам,но аз му обърнах гръб.В този момент той изтика слушалката от ръцете ми.
-Ало..с кого говоря?

Сам вдигна вежди и присви очи срещу мен.Огледа останалите един по един,след което отново се върна към телефнният разговор.
-Да,аз съм...Мехмед.-каза накрая,а момчетата се засмяха,явно наясно с мислите и с действията му.-Какво става,братле!Защо крещиш?

-Умен ход...-отбеляза Сам след това кимна и добави.-Ранен съм,доста сериозно.-След това свали слушалката от ухото си и я притисна с ръка.
-С кого говоря?-попита шепнешком.
-Обадих се на Неси,приятелката ми от Англия.-Пол подсвирна доволно,но Сам го стрелна с поглед.-Някакъв Уилям я е отвлякъл.
Сам отново заговори по телефона.
-Ренесме добре ли е?..Защо просто не си решим проблема сами?Пусни я!...-той продължи да говори,а Джаред се обади.
-А кой е този Мехмед? Да не ти се обаждат от сапуненият сериал,който гледаш?
-Той е приятел на Ренесме.
-...Къде я държиш?Така или иначе няма как да дойда.-продължи с леден глас Сам.

Сам се засмя със своят висок глас.
-Просто ти отклонявах вниманието!-рече накрая.-Толкова си лекомислен,Уилям.Пусни Ренесме и ще те оставя жив.
Скочих от ъгъла,в който стоях последните 4 минути и се приближих по-близо до Сам,който ме обгърна с ръка и положи главата ми на топлите си гърди.
-Бъди спокойна,правя каквото мога,въпреки,че почти не познавам това момиче.Стремя се да стоя на телефона докато всичко не премине.-прошепна ми той докато се ослушваше в празната слушалка.

-Връзката прекъсна.-каза Сам и положи слушалката върху мястото и.
-Как така?-eдва отлепих устни да попитам вклъчително,че в гърлото имах зеседнала буца.Стиснах очи и хукнах в хола.
-Защо гледаш нас?Какво трябваше да направим?-попита Джаред,който дори в лоши ситуации мислеше позитивно и обръщаше всичко на майтап.
Усетих,че Сам тръгва след мен.
-Любов моя...-той разпери обятия и седна на дивана до мен.
-Какво ще правя сега?-изхълцах и зарових глава във гърдите му.
-Какво точно стана?
Впуснах се да разсказвам как съм се обадила на Неси за да вида как е и всичко останало,когато гласът на Пол утекна в цялата къща.
-Телефонът!
Скокнах и отидох в кухнята.
-Ало!-от другата страна ми обясниха,че са заловили този психопат Уилям и че Ренесме била добре,просто имала нужда от почивка.
-А мога ли да говоря с нея?

-Няма за какво,Неси.-казах и изтрих с ръкава на ризата носа си.След това се изсмях,а Сем положи ръце на раменете ми.
-На мое място щеше да направиш същото.Освен,че си красива си и странна:какви бяха тези хора.Сигурна ли си,че на Мехмед няма да му скимне и той да те отвлича?

Изкашлях се,намеквайки на момчетата да се изнасят към хола,но те не помръднаха,а насядаха около масата.
-Това.Е.Толкова.Вълнуващо!-изписках аз и подскочих.-Върви на лекар и щом разбереш какво се случва с теб веднага ми се обади,става ли?
-Емс,Сам каза,че твърде дълго говориш,а няма пари да плаща сметки!-рече,отново напълно откровен Джаред.
-Май трябва да затварям!

» Къщата на сем. Кол
» Къщата на сем. Ловато
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул
» Къщата на Меган Сийл