Къщата на сем.Ули

Когато Ренесме сви по затънтения и пуст ъгъл към дома ми ме обзе страх.Незнаех защо,може би,че щях да заваря Сам у дома,а не се бях нстроила за сериозният разговор.
-Заповядай.-казах аз и въведох Ренесме в малката ни къщичка.Тя се оглеждаше:не бях сигурна дали и допадаше,защото на верандата изруга твърде високо,когато заклещи токчето си между старите и изгнили дъски.Това беше нетипично за кметица,не,нетипично беше,че кметицата на Лондон идва на гости на момиче като мен.
Поканих я в кухнята,там се чувствах най-удобно и й предложих от сладките,които бях направила сутринта,след което се заех с варенето на чая.
-Притеснявам се...Мехмед да не ти се разсърди или нещо подобно? Мехмед,това не беше ли арабско име?-попитах

Къщичката беше малка, но пък беше страшно уютна. Не е като майто "мраморно имение".
- Да ми се разсърди ли? Той не е нищо за мен. Поне така мисля. Запознах се с него на Остров Есме. Оказа се, че бил брат на приятелят ми, който пък се оказа измамник и пияница.
Тя погледна очудено, но не каза нищо.
- Името наистина е арабско. Имат къща във Истанбул близо до босфора. Ти как се чувстваш? Виж какво ще остана при теб докато се уверя, че си добре даже и да не ме искаш!

-Какво?Да не те искам?..Я се стегни.-казах и се усмихнах.-Наистина компанията ти е доста приятна,свикнала съм да стоя сама,но наистина обичам когато се срещам с хора,а повярвай,това не се случва често.-Да,винаги ставаше така:след като се сприятелявах с някого и свиквах с него,тогава се намесваше Сам.Ревността му ме изкарваше извън нерви.Опитът му при Елизабет обаче не се получи,аз пожелах да спра да контактувам с нея.
-Мехмед...хубаво име.Стана ми познато,когато имам свободно време гледам телевизия,а в сериали от арабския свят,много често се споменава това име.-направих пауза за въздух и в това време чайникът изкипя.Сипах вода в две чаши и пак се обърнах към английската ми гостенка.
-Ренесме...това също е хубаво име.Шипков или билков чай предпочиташ?

- Шипков или билков? Ъмм чесно казано незнам. Преди никой не ме е питал такова нещо. Не мога да повярвам. Каква е разликата между тях? Преди слугите ми не са ме питали такова нещо! Правят някакъв и аз незнам какъв май ще е по - добре да ги попитам. Направи такъв какъвто ти харесваш. Аз незнам какъв.
Замълчах. Май не бях много... приятна. Може би и изглеждах глупава... сигурно...
- Сигурна ли си, че не искаш да си почиваш вместо да се занимаваш с мен? - попитах я притеснено.

Усмихнах се и седнах на стола срещу нея.Май това да живееш в имение и слугите да вършат всичко вместо теб не се нравеше на Ренесме.
-Повярвай ми,аз нямам време за почивка.-казах с тъжна нотка във гласа.-Но,това дори да не искат мнението ти е ужасно.-Хванах ръцете й,които бяха топли за разлика от моите.
В този момент от двора се чуха разговори,а аз бързо скочих на крака.
-О,не.Какво да правя сега?!..Сам си идва,а аз...-Започнах да снова из стаята,гризейки нокти.

- Спокойно! Какво толкова? - попитах я. - Сега ли ще му казваш?
Тя дойде до мен. Доближих се до вратата. Стъпките се чуваха все по - близо.
- Спокойно. - прошепнах отново аз.
Дръшката на врата се размърда след това се чу мъжки глас:
- Вратата не се отваря! Нещо става!
Вратата започна да се тресе...

-...може просто да е излязла.-чу се гласа на Пол,а след това сподавеното ръмжене на Сам.При този звук Ренесме подскочи изплашено и ми хвърли въпросителен поглед.
-Да,бе...излязла.Чуваш ли се,Емили и пазар? ха...-Джаред се засмя,но притихна,а ударите на Сам по вратата се учестиха.
-Емили,скъпа..вътре ли си?
Дръпнах Ренесме настрана и зашепнах срещу лицето й:
-Добре...ще се направим,че нищо необичайно не се е случило.Незнам дали е в твой стил да лъжеш,но на мен ми се налага от време на време.-казах всичко набързо и пригладих косата си.Положих ръка на дръжката на вратата и поех дълбоко въздух.
-Здравейте момчета!-поздравих ги когато отворих.
-Какво става тук?-попита Сам и ме дръпна за ръката като влезе вътре.-Защо държиш закл..ючено.-Да,бях сигурна,че се готвеше за спор,а аз бях длъжна да му давам отчет,но лицето му се спря върху фигурата на Ренесме.
-Заговорих се с Ренесме,за това се забавих.Очите му ме изгледаха въпросително.
-УОУ,маце.-прошепна Пол в ухото на Джаред и двамата се разкикотиха.

Те влязоха. Кристосах ръце и ги изгледах странно. Единият наречен пол се облегна на рамото ми, а аз веднага се отдръпнах. Той едвам запази равновесие. Огледах и Сам. Всички ми се сториха еднакви. Бяха странни. Сигурна бях, че са върколаци. Как ли пък не... от доста време аз нямам признаци за вампир, а боже...
Мъжете не взеха особенно впечатлението ми, но пък интереса ми да. Гледах ги всички подред отново и отново. Бяха си странни и аз не можех да го отрека.

-Ренесме?!-обърна се Пол към нея и и хвърли палав поглед.-Какво хубааво име..Аз съм Пол.-каза той,а след това се врътна на пети и добави.-..бейби.
Сам го изтика настрана и застана между мен и Ренесме.
-Не съм ви виждал преди,от къде познавате годеницата ми?

Изгледах го глупаво.
- Вие...
Спрях. Реших да спра да се занимавам със този Сам, затова просто казах:
- Познаваме се от скоро има ли проблем? Колкото и да не ми е приятно да се запознаем приемете го като такова. Кметицата на Лондон. Аз не съм ни най - малко дръжна да ви казвам от къде познавам годеницата ви, но за да сте сигурен, че не съм някоя жалка отрепка ще ви кажа. Познаваме се от...едно парти. Наскоро бях направила парти и там се запознах с нея. Та сега наминах да я видя. Доволен ли сте, господине?

Изтръпнах цялата:незнам какво бе намислила,но току що бе издействала собственото ми погребение.
-Парти?!-намеси се Пол,преди Сам да се е овладял.-Емс,ходила си на парти и не си ни взела със себе си?!Това е...
-Странно!-обади се Джаред.
-Парти в дома на г-жа Мичиган.-опитах се да изляза от кашата,в която се бях забъркала.-Просто пиене на чай и говорене по женски.-ухилих се и се набутах в прегрътката на Сам и го целунах.Той от своя страна остана замръзнал и не отвърна на ласките ми.-Е,тъкмо казвах на Неси,че е време за вечеря.-Хванах Ренесме за ръка и тръгнах към кухнята,а тя прехапа устни.-Има ли гладни?
-Аз,аз...-рече Джаред.

- Уфф. Задължително ли е да ходиш с тях на парти? - попитах я.
Тя не каза нищо. Замислих се. Май не трябваше да става така.
- Дали не е по - добре да тръгвам? Сигурно ще се притеснят, пък и не искам да ти преча.
Запътих се към вратата.

-Да,по-добре е да си тръгнете.-каза Сам.Стрелнах го с поглед,много ядосан поглед.Той не каза нищо,само натика кифличка в устата си и седна на масата при останалите.
След като Неси чу думите му,се втурна към вратата,а аз я последвах.
-Остани още.-казах задъхано.-Няма значение какво казва той,ако излезеш незнам дали изобщо ще те видя повече.

Направих се, че все едно я прегръщам, но и подадох визитката си. На нея пишеш номера и всичко друго тогава и прошепнах:
- Скоро ще се видим. Скоро...
Излязох на двора. Пфуу, какви грубияни- мислех си аз.

-Да,нищо ми няма.-вдигнах вежди и се взрях в лицето му,вече на границата да избухна.-Н.И.Щ.О.М.И.Н.Я.М.А.
Очите му ме изгледаха подозрително,а ръцете му ме притиснаха към тялото му.
-Добре тогава,аз излизам,но по-късно ще намина за да се уверя как си.-Целуна ме по челото и тръгна към вратата.-Днес няма да имаш гости,нали?..Защото смятам,че отдавна не сме били само двамата.-Той ме стрелна с палави очи и ухилен излезе от къщата.
Останах погнусена и се взирах в мястото,където той изчезна.
Отново се захванах с мои си работи:чистене,готвене и в хвърченето си из къщата попаднах на визитка с телефонни номера.Замислих се дали да не звънна на Рeнесме,новата си приятелка.Разбира се,разбира се,но не бях сигурна дали изобщо помнеше коя съм.

Когато пристигнахме вкъщи имах чувството,че бях станала на огромно блокче лед.
Разбира се,сийка доносчийка (вече имах основание да наричам Ембри така) беше там,както и Сам.Въведох Елизабет вътре и,когато минах покрай тях изобщо не дадох признак,че съм ги забелязала.Бяха седнали в кухнята,моя територия,тъй,че нямах друг избор освен да си примиря и да не им обръщам внимание докато с Лиз сме там.
-Шипков..останах с впечатление,че него най-много го обичаш.-сервирах чашата пред нея.

-Да,много благодаря.
Казах и поех чашата с топлият чай. Отпих глътка когато Пол и Джейк влезнаха, но и аз като Ем не обърнах внимание нито на тях нито на Ембри и Сам. Макар, че ми беше трудно дда не обърна внимание на Джейкъб когато застана зад мен,сложи ръце на ръменете ми и ме целуна по бузата. Изпитах желание , но се осъзнах и се върнах към чаят.
- Чаят е страхотен. Правиш го божествен!-казах и и` се усмихнах.

Изчервих се,но побързах да го скрия като се заех да дигам чиниите,в които Сам и Ембри се бяха хранили.Явно Ембри бе предпочел да хапне у нас.
Обзе ме любопитство-искаше ми се да знам дали му е докладвал къде съм била,дори ме обзе и паника,защото незнаех колко време той е бил на плажа и какво е чул от разговора ми с Елизабет,защото по едно време го изгубих от поглед.
Накрая седнах до Лиз,а от другата ми страна бе Сам.
-Ако искаш още само кажи...има още във чайника.
-На нас няма ли да сипеш?-попита Пол.Стрелнах го с поглед и му посочиш чайника на плота.Той пък от своя страна погледна Сам.

Веднага щом Ем посочи чайникът и пол погледна Сам избухнах в смях. Не можах да се сдържа. Беше като сценка ок комедиен скеч. Всички ме гледаха учудено, само Джейк , който седеше от едната ми страна преметна ръка през ръменете ми и се усмихна. Толкова много се смеех, че не можах да се задържа на едно място и се наклоних на една страна към Джейкъб като наклонената кула в Пиза.
-Ох!-изохках все още смеейки се и продължих.- Да....да се бяхте видяли!
Сам се подсмихна и Пол се засмя. Това оправи горе-долу обстановката.
-Хей,Ем!-казах когато най-накрая смехът ми притихна.-Утре ще ходя по магазините, искаш ли да дойдеш с мен?
Казах и като знам , че Сам веднага ще възрази го стрелнах с поглед и той си замълча.
-Е? Какво ще кажеш?-попитах Ем.

Ухилих се...
-Може би...защо не.-казах и се заиграх с крайчето на ризата си,като го навивах на пръста си.Щеше да е хубаво да си купя нови дрехи.
-Не мислиш ли утре да си останеш вкъщи?-попита Сам и за да не прозвучи грубо се засмя.-Днес излезе,а знаеше,че заради теб ще се прибера по-рано.
Вдигнах глава:изобщо не се притесняваше да говори за проблемите си пред глутницата.Вероятно,защото и без това щяха да разберат по-късно в мислите му.
-Ще дойда Лиз.-казах без да обръщам внимание на думите му.

Засмях се щом видях изражението на Сам и Джейкъб премести ръката си на кръста ми и ме дръпна в знак да престана защото на Сам не му е много смешно и като нищо ще ме набие и за това се спрях.
- Радвам се!-казах весело и продължих да се смея на ум като от време на време поглеждах към Сам за да си припомня защо се смея. И как да не се смее човек на физиономията която е направил щом е разбрал, че аз и Ем ще продължим в същият дух да го пренебрегваме...
-Къде искаш да идем? Предполагам някъде където дрехите са хубави и евтини ...

-Хубаво и евтино.-съгласих се с нея и също се подсмихнах,но сведох глава защото наистина започна да ми става жал като го гледах,как се бореше с гнева във себе си.Прииска ми се да седна по-близо до него,но след миг се отказах.
-Нали мога да взема пикапа утре Сам?-попитах,докато в стаята се чуваше преживянето от дъвчането на Пол.-Да,добре...Лиз значи ще се наложи да идем с твоята кола!

-ОХ!ЗА БОГА!-почти изръмжах и тупнах не много силно с юмрук по масата.- Вие двамата сериозно трябва да си поговорите защото ме боли да ви гледам отдалечени един от друг!
Казах и свих и другата си ръка в юмрук , добре , че Джейкъб хвана и двете ми ръце иначе щях да стана и да се изнеса....

-Благодаря ти,че забеляза Елизабет.-каза Сам и си отдъхна,но само наужким.-Аз мисля,че съм ти казал всичко,ти да имаш нещо,което криеш от мен.
Мернах Ембри с поглед,който веднага сведе глава и заровичка в чинията си.Дали беше чул разговора ми с Лиз на плажа.
-Какво..няма нищо,което крия.Днес бях на плажа и...-усетих,че стаята започва да се върти и за упора се хванах за масата и бавно отново седнах.

Всички забелязахме това и Сам и помогна да стане от стола и да легне на дивана в хола.
-Ем.... -обърнах се към приятелката си тревожно.- По добре му кажи... рано или късно той ще разбере и смятал, че е най-добре сега да му кажеш... сега или никога....

» Къщата на сем. Кол
» Къщата на сем. Ловато
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул
» Къщата на Меган Сийл