Къщата на сем.Ули

-Джаред...-казах аз.-я иди си хвани гадже и ще те видим тогава!
Всички се засмяхме без нацупения Джаред.
-Хайде де!-усмихнах се и леко бутнах рамото му.-Беше просто шега.
Усмивката ми не слизаше от лицето ми и когато той ме погледна не се здъбжа и тай се усмихна.Погледнах телевизора,Янките все още водеха ,а оставаха само 15 минути до края на мача.
-Мамка му...-изсъскахме през зъби аз и Пол.Двамата се спогледасме и се засмяхме.Облегнах глава на гърдите на Джейк и той внимателно премести ръката си на кръста ми...
-Ще загубиш доста пари....-прошепна ми той.
-Ще си ги върна от Джаред...-изкикотих се.-Емили?Кажи нещо.Почти не се обаждаш....

Когато се съвзех всички ме зяпаха:дори Пол бе отлепил поглед от телевизора.
-Емили,какво ти е..?-попита Сам и ме прегърна.
-Какво трябва да ми има?-попитах на свой ред.-Просто се замислих дали изключих фурната.Ще ида да проверя за всеки случай.
Измъкнах се,дори и малко трудно от мускулестите ръце на Сам и затътрих крака към кухнята.

Измъкнах се от прегрътката на Джейк.
-ще ида да видя как е.-прошепнах .Той кимна и се върна към гледането на мача.
Влазох в кухнята.Емили седеше до печката.Отидох,застанах до нея и сложих къра на гърбът и`.
-Добре ли си ,Ем?-попитах я разтревожено.-Имаш ли нужда от нещо?

Отворих и затворих фурната и се врътнах с лице към нея.
-Не,добре съм.-усмихнах се и допълних:-Защо,зле ли изглеждам?
От хола се чу ръсенето на мръсни думи и псувни.
-Просто се уплаших да не би да съм препекла закуската...Отново ми се свършиха продуктите и няма да има какво да закусат момчетата утре сутрин.-Неловко извъртях поглед и засуках крайчето на косата си.

Това ми даде идея.
-Какво ще кажеш да ида да напазарувам?Тъкмо ще се утърва от това да им платя баса с извинението,че съм им платила закуската и обяда.
Не чаках Емили да ми отговори а направо изскочих от предната врата и с тичане стигнах до най-близкият хранителен магазин.Нямаше ме около 10 минути.Когато се върнах носех две големи торби пъмни с плодове,зеленчуци и други хранителни продукти.Бързо и ловко извадих продуктите от чантите и ги подредих в хладилника.
-Готовооо!-казах самодоволно докато затварях вратата на хладилника.-Нали нямаш нищо на против,че взех и половин диня?Бяха евтини и ми се сториха вкусни....

По лицето ми пробягна следа от усмивка.
-Нямаше нужда,Ели.-Разтворих обятия и се приближих да я прегърна.Стояхме така няколко секунди,когато в кухнята влязоха един по един момчетата.
Ембри подуши във вуздуха и възкликна:
-Курабийки.Ли.Надушвам.? Къде са?
Бързо и ловко се откъснах от ръцете на Елизабет,даже май малко грубо я изблъсках от себе си и застанах пред фурната като Цербер.
-Не,те са за закуска.-креснах.Сам се приближи и отново обви ръце около талията ми.
-Хайде мила.-примоли се той.-По една за всички.

-А не предпочитате ли диня?-попитах ги ,а те само кимнаха-Оставете Ем да си почине!
Извадих от хладилника вече изстудилата се диня.Емили ми подаде таво и нож.Сложих динята в тавата и я нарязах.
Сложих тавата с динята посредата на масата като предварително в две чинии отделих за мен и Ем.Отидох и и` подадох едната чиния.
-Вземи.-усмихнах и` се.-Това ще те ободри.
Пол застана до мен със широка усмивка.
-Бихме ги!-Извика той и ме прегърна.
-Не-невъзможно....АААА ЖЕСТОКО!-извиках и го прегърнах.Джейк леко се раздразни от това,защото застана зад мен и ме дръпна от Пол.
-Не се коси!-каза той и повдигна едната си вежда.-Прегрътка между фенове...
-Да...споко!Твоя си е!-засмя се Джаред....

-Не благодаря,Ели,но наистина се нахраних.-казах на Елизабет,когато ми предложи от динята.Усмивката й изчезна,а лицето й посърна.
-Не се засягай,Ели,но яденето наистина не и е любимото занимание.-рече усмихнато Сам.
-Така е!-съгласи се Ембри.-Трепе се да ни готви,а тя яде малко.
Насилих се да се усмихна и прибрах своят дял във хладилника.
-Да не си бременна,Емили?-попита заинтересовано Джаред.-Това си обезателна причина за да не се храниш.
Сам се смръщи,готов да фрасне Джаред в лицето.
-От къде ти хрумна това,Джаред?!-засмях се на предположението му и спрях ръката на Сам.-И да го крия от вас?! Никога!

-Да-Съгласих се с Ем.-Пък ако беше бременна щеше да яде и то много ,и обределено храна.В смисл сладко или солено.
Усмихнах се,а момчетата ме гледаха вторачено.
-Ти откъде знаеш?-попита ме Ембри.
-Аз съм жена забог!И ем го знае!-погледнах го сърдито.
Джейк набързо ме прегърна и ми се усмихна.Естествено,че и аз му се усмихнах.
-Сериозно,Емили!-обърнах се към нея.-Твърде много готвиш и не ядеш достатъчно.Защо не ме оставиш да те отменя поне за три дена?!-това не беше въпрос......

-А аз какво ще правя през това време?-попитах недоволно.Не исках да се занимавам с друго освен със престой над тенджерите.
-Не се впрягай.-каза тихо Сам.
Изпуфтях и всички се засмяха.
-Попадна на оголена жица,Ели.-рече усмихнато Джейк.-Емили едва ли би се съгласила на това.
Кимнах в съгласие и сръгах Сам в ребрата,за да го подсетя да ме пусне.
-Продължавам да смятам,че си бременна.-каза Джаред.-...доста си изнервена.

-Ах....-въздъхнах победена.-Добре.Печелите.
Джейк се засмя и ме целуна по бузата.Замислих се над разговорът ни.
-Да не си в цикъл?-попитах я,а момчетата ме погледнаха.
-Това би обяснило всичко.-каза спокойно Сам,прегърна Емили и я целуна.

-Все още не е настъпил моментът.-казах спокойна,обхождайки всички с поглед.Джаред отново изимитира повръщаш звук.
-Достатъчно.-изрева Сам.-Ако ти чуя гласът още веднъж ще те изритам от тук.
Джаред направи физиономия и заключи уста,след което хвърли настрана въобръжаемият ключ.
-Разговорът стигна твърде далеч.-казах след дълго мълчание.-Казах,че нищо ми няма:нито съм бременна нито съм в цикъл.
-Е,Елизабет жалко,че няма да раздаваш заплати.-побърза да смени темата Ембри.

Изгледах Сам стресната.Той беше мил,но понякога найстина ме плашеше.Да не съм му пред очите ако се ядоса.Потръпнах от мисълта и Джейк го усети.Той се усмихна ,прегърна ме още по-силно и закови лице в косата ми.
-Не се тревожи....-прошепна той.Усмихнах се,отдръпнах се леко за да видя лицето му и,нежно и внимателно го целунах по долната устна.Той се усмихна и отвърна на целувката ми.

-Аз мисля да си ходя.-рече свъсено Ембри и стана от стола си.-Мама сигурно ме чака с бухалка във ръцете.
Джаред издаде няколко гърлени звука,подсказвайки,че и той ще си върви.Все още неможеше да говори.
-Успех с разправията..-обърна се Сам към Ембри и му стисна палци.-Наистина му съчувствам,но не разбирам защо просто не каже истината на майка си?!
Изгледах как Ембри се изнизва през вратата без никакво желание и с оклюмал нос.
-Хич не му е лесно,наистина.Това не става просто ей така:"Мамо,аз съм върколак"-казах със съвсем сериозен тон.-Майка му сигурно ще получи удар като го разбере,а той си няма никого освен нея.

-А може и той да получи удър по главата....горкият...-найстина ми стана жал за него,но и се радвах.Той поне има майка която да тревожи , а аз си нямам никой.Гледах го тъжно докато излизаше.Джейк забеляза това.
-Не се тревожи за него.-успокой ме той.-По-корав е отколкото изглежда...
-Знам...-прошепнах.-Хайде ,момчета!Да оставим Сам и Емили на спокойствие!
Настоях и избутах Пол и Джаред към вратата,Джейк беше плътно зад мен.
-Извинете ако има нещо.-казах докато ги избутвах през вратата.-Ем,ще намина утре по обяд да те видя.Става ли?

-Разбира се!-казах с глас изпълнен с възторг.-Хубаво е когато има кой да ми прави компания.
Сам се засмя.
-Приготви се обаче да тичаш след нея насам-натам.Хич не я сдържа на едно място.
-Лека нощ,Елизабет!-пожелах й,а ръцете на Джейкъб и изнесоха навън.

-Лека!-извиках но твърде късно.Джейк вече ме беше изнесъл навън.-Много си гаден!
Той се засмя и ме целуна.
Лека нощ.-казаха Пол и Джаред и изчезнаха.
-Били сигурно спи.Ела у нас.-настоях и го погледнах право в очите.
-Добре.-усмихна се той и тръгнахме към домът ми.

Пристигнах пред
къщата на Сам и Емили.Чувах ,че тя готви.Придвижих се с лекота към
входната врата.Почуках и влязох.Все още бях с униформата си която
се състоеше от светло кафява риза с къси ръкави ои пришити емблеми на
полицията.Дълъг панталон и естествено пистолет,значка,белезници и радио.
-Здравей,Ем!-поздравих я с усмивка.Отидох при нея,прегърнах я и седнах на един стол.
-Как си днес?-попитах като се опитах да започна разговор....

Уверих се,че пилешката ми супа няма нужда от повече разбъркване и седнах на стол срещу Елизабет.
-Добре съм.-казах с усминка и махнахпрестилката си -Ако имаш предвид дали настроението ми е същото като снощното,не ...бъди спокойна.
Елизабет се ухили и отметна няколко кичура от косата си назад.
-Искаш ли кафе или чай?

-Един топъл чай ще ми дойде добре.-усмихнах се.
Огледах се из кухнята,после надникнах в хола и я попитах очудено.
-Момчетата не са ли тук?-тя поклати глава.-А знаеш ли къде са?

Изненадах се от факта,че питаше мен за това.
-Нямам представа.-вдигнах рамене и отдръпнах кичур от косата си зад ухото.-Сутрин Сам излиза и..казва само,че отива със момчетата.Предполагам тичат из гората или наблюдават нещо подозрително.Ти сигурно си по-запозната с това.
Сервирах чаша чай във единственият си сервиз и седнах отново на мястото си.
-Заповядай чаша шипков чай.

-Мерси...-казах и отпих от чая...-Нопоследък не споделят много с мен.Снощи Джейк спа при мен,но на сутринта го нямаше.
Забелязах как Ем ме изгледа.
-Не сме правили нищо.Снощи бях много изморена и както съм легнала съм заспала.Усетих ,че Джейк ме е прегърнал...но това е всичко.
Отпих от чая.
-Ммм...-въздъхнах ободрена.-Ето това ми трябваше!Благодаря ти,Ем!

-Няма нищо лошо в това и ако сте правили нещо...по-специално!-Усмихнах се дяволито и си досипах от чайника.
-Все пак сте хора,имате си нужди.-Ели за засмя, а аз побързах да последвам примера й.-Не съм ти казвала нищо,защото не ми се е случвало нещо интересно.Имам предвид за това,което ме питаш.-Изсумтях.Държах се като дете,защо не можех да си го кажа направо.

-Хей!-усмихнах и` се и хванах китката и`.-Не се тревожи.
Пуснах китката и си сипах още чай.От давна не сме оставали само двете.
-Понякога Сам ме плаши...не знам как....-реших ,че посоката в която тръгнах не е подходяща и затова направих обратен завой.-Мога ли да те питам нещо?
Тя само кимна и отпи от чашата си с чай.
-Толкова ли е очевидно,че харесвам Джейк?

Почти не се задавих,когато чух въпроса й.Закашлях се и оставих чашата на масата.
-Какво лошо има в това,че го харесваш?-попитах на свой ред.-Той те харесва ти го харесваш..Какъв е проблемът?
Побързах да се усмихна за да разведря обстановката и да звуча,че наистина съм убедителна с отговора си.
-Да не би някой да не желае щастието ти с Джейкъб? А какво общо има това със Сам?-Сложих ръка на устата си и се заикнах.Сам ли беше човекът който не одобряваше връзката им?!

» Къщата на сем. Кол
» Къщата на сем. Ловато
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул
» Къщата на Меган Сийл