Къщата на сем.Ули

Влязох в хола след Ем и се огледах за Джейк,но бързо се усмихнах щом две големи ръце ме прегърнаха.Обърнах се и видях Джейк да се усмихва.
-Здравей...-прошепна той и ме целуна.Не издържах и аз се усмихнах.
-Как си?-попитах го.
-Вече много по-добре щом ти си тук!-каза тържествено той и отново ме целуна.

Отдъхнах си и се усмихнах на всички,след което хукнах по стълбището.
-Сам..-повиках го тихо и открехнах вратата на спалнята.Леглото беше разхвърляно:завивките хвърлени настрана.Това беше още от сутринта,когато Сам бушуваше,а таблата му беше счупена:доказателство,че когато е ядосан и превъзбуден хич не си поплюва.
Влязох вътре неловко и дочух душа в банята.Неможеше просто така да се намъкна вътре и да му се хвърля на врата,затова се врътнах обратно.
-Радвам се,че всички сте добре!-казах,когато влязох в хола и вниманието беше привлечено към мен.-Той...много ли беше разстроен?-попитах,очаквайки някой от момчетата да ми отговори.

-Не...-промълви Пол.-Ние ще тръгваме.-продължи той.Джаред и Ембри застанаха до него.-Имаме си малко работа с Куйл така,че ще се видим по-късно.
-Аз и Лиз ще останем ,а вие вървете.-каза Джейк и ме прегърна през кръста.Тримата излязоха и аз,Ем и Джейк останахме в хола и седнахме на дивана.
-Довечера има мач...дали това ще развесели Сам....-промърморих под носът си.
-И още как!-каза Сам.

Обърнах се бавно,щом чух гласа му.Крайчецът на устата ми заигра в усмивка,а тялото ми механично се изправи.
-Слава на Бога..-казах и скочих в ръцете му.Те ловко ме уловиха,а аз здраво се вкопчих в кръста му.Обходих с устни вратът му,а след това потърсих и устните му.Наистина отстрани изглеждах като откачена.
-Прости ми,моля те..-целувка.-Наистина си прав.-отново целувка.-Понякога театралнича твърде много.-Впих още веднъж устни в неговите,но принудително ги отлепих за въздух.
-Вината не е изцяло твоя и аз мъничко се увличам понякога.-каза той през смях.
-Мъничко?! Дали?!-обади се Джейк и хвърли поглед към Лиз.

-Съвсем мъничко...все пак той е най здържаният в глутницата след Пол!-двамата с Джейк се засмяхме.
Видях как Сам ни изгледа с усмивка и послецелува Емили.Колко са сладки само....Джейк ме придърпа още по близо към себе си и целуна косата ми...

Сега вече се чувствах по-добре в прегрътките му.Все пак вече нямах чувството,че съм го изгубила и че няма да почувствам близостта му никога повече.Забодох глава в голите му гърди и изхлипах тихо.
-Я направете място!-рече шеговито Сам и седна на дивана при Елизабет и Джейкъб,а аз се настаних в ръцете му.
-Това е най-гадният и същевременно най-хубавият ден в живота ми.-казах вдигайки глава и отмятайки косата си настрана.
-Мисле,че най-хубавият тепърва предстои,Емс.-каза Самуел и сбръчка челото си.-Сватбеният ни ден.-Да,така и щеше да бъде,но ако не му го казвах почти всеки ден,той едва ли щеше да се яви пред олтара.Обичаше ме,но според него има по-важни неща за вършене.
-Да,това ще е другият най-хубав момент в живота ми.-казах.-Просто намекнах,че сега съм щастлива.Лиз,Джейк нали ще приемете да сте ни шафери?

-Разбира се.-каза усмихнато Джейк.Аз само се втренчих в Емс...по лицето ми се промъкваше усмивка.
-И още как!-казах весела и се усмихнах напълно.Джейк въздъхна обекчено,което ме накара да се засмея и да го целуна...

-Какви сте дяволи само!-каза Сам.-Освен,че на мен понякога ми лазите по нервите,а и отегчавате Джейкъб с приказките си.Не кой Джейкъб,а самия Джейкъб Блак.А се стегнете малко!
Сложих ръка на устата си,за да заглуша грухтенето си:понякога се случваше докато се смея.
-Мач,а Лиз? Ще има ли залагания?-вдигна вежди Сам,говорейки на Елизабет.

-И питаш!-погледнах го право в очите,но Джейк ме дръпна назад и поклати неодобрително глава.-Аз няма да залагам...
Прошепнах накрая леко нацупено.Джейк се засмя громко.
-Ще залагаш с мен...-каза той и погледна Сам.

-Чакай,чакай..-спря Сам мисълта на Джейкъб.-Такива да ги нямаме.Всеки залага за себе си,Елизабет има късмет и затова ти минаваш на нейна страна.
-Това пък от къде ти..
-Познавам те,Джейкъб.-замахна с пръст Сам пред лицето му.-Мен не можеш да ме излъжеш.-Започна спор,кой кого можел да излъже,а после всичко прескочи до там,кой колко пъти е печелел.
-СТИГА!-викнах изнервено и гласовете им замлъкнаха.-Ти господинчо няма да даваш парите си за това,а ще си купиш нови обувки.Харесах ти едни с токче.
Джейкъб изпадна в истеричен смях,а Сами сбръчка устни от ярост,но не възрази.За награда му дадох целувка.

Май никой не беше забелязал,че докато се караха как аз обегнах глава на гърдите на Джейк и заспах.
-Шшшшт.-чух да казва някой и усетих една ръка върху главата си да ме гали.
-Сигурно е изморена...-прошепна Сам.
-Не...-възрази Джейк.-По-скоро отегчена и изнервена,но и аз незнам от какво...

-Не може да остане тук!-рекох шепнешком.-Пренесете я в гостната.-Ръцете на Сам се протегнаха да вземат Елизабет,но Джейкъб го плесна.
-Аз,моля..-изсъска той.
-Я ги остави!-казах на Сам,когато Джейкъб затътри крака към втората ни спалня.

Отворих очи съвсем леко и видях как Джейк ме носи някъде.Той ме погледна и се усмихна.
-Спи...-нареди ми той тихичко и ме остави някъде.Усетих как ме завива и целува чулото ми.
-Топла си...имаш температура...по-висока от нормалната за нас.-Той излезе от стаята и се върна в хола.
-Лиз леко е настинала...-каза той на Емили и Сам.

Без да се повече да се бавя,хукнах в кухнята и отворих един от шкафовете.Вътре имаше стари платове,от които правех компреси.Заподскачах:бях твърде ниска за да ги достигна.Някой обхвана талията ми с ръце и ме повдигна.
-Благодаря ти,Сам.-казах и го целунах по бузата.Отново започнах да тършувам и да действам бързо.Налях студена вода в лиген и тръгнах към спалнята,където беше Елизабет.
-Ох тази ваша температура..И на лекар неможе да отидете.-положих на челото й компрес и се заех с другите.-Чувствам се виновна.Аз те накарах да идем на плажа.

ПП:Трябва да ставам Опа, моя грешка!

Отворих леко очи и видях Ем.Тя слагаше нещо мокро
някъде и мисля,че беше върху мен,но не усещах нищо.
-Хей...-казах с усмивка на лице.-Какво правиш,Емили?

Спрях сновеното си из стаята за да я съзря.
-Как какво?Грижа се за теб.Имаш треска.
Да не мислеше,че ще я оставя?! Това,че неможеше да иде на лекар незначеше,че ще стои и да търпи болката.Може би беше свикнала така-кагото е болна да пренебрегва всичко и да изчаква да премине.
-Опитвам се да сваля температурата...до нормалното.

Засмях се и я погледнах.
-Не се тревожи...-казах и въздъхнах.-Може ли чаша вода...гърлото ми е сухо и ме боли...когато ...говоря...
Реших да замълча...найстина ме болеше...

-Веднага.-хукнах към кухнята,но момчетата ме забавиха в хола.
-Не!Лиз има нужда от почивка,пък и може и теб да те хване.-размахах пръст пред лицето на Джейкъб.Напразно си говорех:огромното му тяло ме изтика настрана и тръгна към спалнята.
-Като ще ходиш там,вземи свърши нещо полезно.-казах му и му връчих чашата с водата.-Побързай,тя е жадна.

Уситех позната миризма която ме накара да се усмихна.Джейкъб
седна на леглото и ми помогна да се изправя и да изпия водата.
-Благодаря...-прошепнах с грачещ глас и се усмихнах.
-Как си ,мила?-попита ме той и ме погали челото ми.
-Добре съм...-настоях и се изкашлях много гадно.

Открехнах вратата и влязох в спалнята,а Сам стоеше плътно до мен.
-Нали не ти досажда,защото ако е така...-ръката на Сам ме спря,а той се ухили.-Лиз не се чувства добре,защо просто не я оставите да си почине?

Засмях се доколкото можех.
-Не...нека останат...-промълвих и се изправих.Седах на леглото и облегнах гърбът си на таблата му.
-Не изглеждаш добре...-каза притеснено Джейк.
-...не се и чувствам добре,но ще се оправя.-уверих го и хванах ръката му.
-Надявам се...-промърмори Сам.
-Ще видите!По-корава съм от колкото си мислите!-казах и се засмях...

Усмихнах се под мустак:Елизабет ми беше доказала,че няма и ни най-малка причина да се съмнявам в това.Тя беше моят идол,пример за подражание.
-Оправяй се!-казах,когато Джейкъб реши да я отведе вкъщи,носейки я на ръце.-Искам да си пред олтара,за сватбата ни!-Вдигнах глава към Сам и двамата и стиснахме палци.-Чао,мила!

Джейк паркира джипа и двамата излезнахме
от него.Запътихме се към предната врата.Щом се качихме
по стъпалата на верандата и застанахме пред
вратата,застанах пред Джейк и понечих да почукам
на вратата,но той ме изпревари.Двамата се засмяхме,
той се наведе леко напред и целуна вече изсъхналата ми,права коса...

Явно нямаше никой вкъщи.Джейкъб ме хвана за ръката и ме задърпа обратно към джипа.
-Сега какво?-попитах леко мрачно.
-Не знам за теб,но аз все още съм гладен!-каза той,засмя се и ме прегърна.
-Да идем да хапнем нещо тогава,защото и аз съм гладна като вълк!-двамата се засмяхме,качихме се в джипа и потеглихме....

Тази сутрин едва намерих сили да стана от леглото.Когато се погледнах в огледалото неможах да се позная:бузите ми бяха хлътнали,сякаш бях свалила повече от 10 кг,е възможно беше,но за ден или два?! Това аз ли бях..?
Затътрих крака към кухнята,където ме чакаше мивката,пълна с връх с чинии.Момчетата,явно вече бяха излязли,бях се погрижила за тяхната закуска още снощи-любимите им канелени кифлички.Заех се с чиниите:измих първа,втора..На третата остра болка ме резна в корема и усетих,че ми се повдига.С всички сили тръгнах към банята и щом се добрах до там се струполих на пода...
Ама,че работа..май е по-добре да ида на лекар!?

» Къщата на сем. Кол
» Къщата на сем. Ловато
» Къщата на сем.Клиъруотър
» Къщата на сем. Коул
» Къщата на Меган Сийл