Нашият измислен РП свят...
|
|
| | Хари Потър и стаята на тайните |  |
| | |
| Автор | Съобщение |
|---|
Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
|  Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:17 am | |
| — Какво говоря? — попита Хари.
— Змийски! — повтори Рон. — Можеш да разговаряш със змии.
— Знам — каза Хари. — Всъщност това ми е за втори път. Веднъж в
зоологическата градина, без да искам, насъсках една бразилска боа удушвач срещу
братовчед ми Дъдли, но това е дълга история. Та тогава змията ми каза, че никога не е
била в Бразилия. Почти без да разбирам какво става, май я пуснах на свобода. Това беше
още преди да узная, че съм магьосник…
— Една боа ти е казала, че никога не е била в Бразилия? — едва чуто повтори Рон.
— Какво се чудиш? — каза Хари. — Бас ловя, че доста хора тук също биха я
разбрали.
— Не, не могат — отвърна му Рон. — Това не е често срещана дарба. Хари, това
не е на добре…
— Кое не е на добре? — попита Хари, усещайки, че започва да се ядосва. — Какво
ви става? Ами ако не бях казал на змията да не напада Джъстин…
— Ааа, това значи си й казал?
— Нали и вие бяхте там… и ме чухте.
— Разбрах само, че говориш езика на змиите — каза Рон. — Може да си казал
какво ли не. Не се чуди, че Джъстин се паникьоса — гласът ти звучеше, сякаш насъскваш
змията срещу нещо или срещу някого. Това беше зловещо, така да знаеш.
Хари зяпна насреща му.
— Говорил съм друг език ли? Ама аз… не съм разбрал… как мога да говоря език,
без да знам, че го владея?
Рон поклати глава. И той, и Хърмаяни изглеждаха така, сякаш някой беше умрял.
Хари не можеше да разбере какво чак толкова ужасно се е случило.
— Ще ми кажете ли какво лошо съм направил, като не съм позволил на една гнусна
тлъста змия да отхапе главата на Джъстин? — възмути се той. — Какво значение има как
съм го направил, щом на Джъстин не му се наложи да стане член на Бандата на
отрязаните глави?
— Има значение — най-сетне шепнешком се обади Хърмаяни, — защото Салазар
Слидерин се е прочул именно със способността си да говори със змиите. Ето защо
символът на дома „Слидерин“* е змия.
[* От английски — „хлъзгам се, плъзгам се“ — Б.пр.]
Хари само зяпна.
— Точно така — каза Рон. — И сега цялото училище ще мисли, че ти си
прапраправнукът или нещо такова…
— Ама аз не съм! — възрази Хари в паника, която едва ли можеше да обясни.
— Трудно ще го докажеш — каза Хърмаяни. — Той е живял преди около хиляда
години и по някои неща личи, че точно ти би могъл да си неговият наследник.
* * *
През нощта Хари лежа буден дълги часове. През един процеп на балдахина на
леглото си той гледаше как зад прозореца на кулата прехвърча сняг и размишляваше.
Нима би могъл да е потомък на Салазар Слидерин? В края на краищата не знаеше
нищо за семейството на баща си. Семейство Дърсли бяха забранили всякакви въпроси за
техните роднини магьосници.
Съвсем тихичко Хари се опита да каже нещо на змийски език, но не се получи.
Явно трябваше да е лице в лице със змия, за да може да го направи.
— Но нали съм в "Грифиндор — помисли си Хари. — Разпределителната шапка не
би ме пратила тук, ако имах слидеринска кръв…
„Аха — обади се едно подло гласче в съзнанието му, — не си ли спомняш, че
Разпределителната шапка искаше да те прати в «Слидерин»?“
Хари се обърна на другата страна. Реши да види на другия ден Джъстин в час по
билкология и да му обясни, че всъщност е прогонвал, а не е насъсквал змията, което —
гневеше се той наум, докато разпухваше възглавницата си — всеки би могъл да разбере. | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:18 am | |
| До сутринта обаче снегът, който бе завалял през нощта, се завъртя във виелица,
толкова гъста, че последният час за срока по билкология бе отменен. Професор Спраут
искаше да сложи чорапки и шалчета на мандрагорите, а това бе сложна процедура, която
тя не би поверила никому, особено след като сега бе толкова важно мандрагорите да
пораснат бързо, за да съживят Госпожа Норис и Колин Крийви.
Докато Хари се ядосваше на това развитие на нещата, край камината в общата
стая на „Грифиндор“ Рон и Хърмаяни използваха свободния час да поиграят
магьоснически шах.
— Да му се не види, Хари! — каза Хърмаяни ядосана, когато един от офицерите на
Рон събори нейния рицар от коня и го изтегли от шахматната дъска. — Върви и го намери
тоя Джъстин, щом ти е толкова важно.
Ето защо Хари стана и излезе през отвора зад портрета, чудейки се къде ли е
Джъстин.
Замъкът беше по-тъмен, отколкото обикновено през деня, поради гъстия сивкав
сняг, полепнал по всички прозорци. Треперейки, Хари мина покрай класни стаи, в които
имаше часове, и се ослушваше какво става вътре. Професор Макгонъгол гълчеше някого,
който — както изглеждаше — бе преобразил свой приятел в язовец. Устоявайки на
изкушението да надникне вътре, Хари отмина с мисълта, че Джъстин може би използва
свободния час, за да навакса някой друг урок, и реши да провери най-напред в
библиотеката.
Групичка хафълпафци, които също трябваше да имат билкология, седяха в дъното
на библиотеката, но не личеше да четат. Между дългите редици от високи шкафове за
книги Хари забеляза, че главите им са скупчени и те очевидно водят интересен разговор.
Не можа да различи Джъстин между тях. Докато се приближаваше, той долови част от
разговора и спря да послуша, скрит в раздела „Невидимости“.
— Така че — говореше едно набито момче — казах на Джъстин да се скрие горе в
нашата спалня. Имам предвид, че ако Потър го е набелязал като следващата си жертва,
по-добре е да не му се мярка пред очите за известно време. Джъстин очакваше нещо
такова да се случи още откакто се изпуснал пред Потър, че родителите му са мъгъли —
направо му казал, че от рождение е в списъка за „Итън“. Такива неща не се дърдорят пред
Наследника на Слидерин, който се разхожда свободно наоколо, нали?
— Ти определено смяташ, че е Потър, нали, Ърни? — плахо попита едно момиче с
руси опашки.
— Хана — взе сериозно да й обяснява набитото момче, — той говори със змиите.
Всеки знае, че това е белег на черен магьосник. Чувала ли си някой друг да говори със
змии? Знаеш ли, че са наричали самия Слидерин Змийския език.
Последва тревожно мърморене и Ърни продължи:
— Помниш ли какво бе написано на стената: „Пазете се, врагове на Наследника!“
Потър имал някакво спречкване с Филч и ето че котката на Филч беше нападната. Оня
първокурсник Крийви дразнеше Потър на мача по куидич, като го снимаше, докато той
беше паднал в калта. Не след дълго и Крийви пострада.
— Но той винаги изглежда толкова мил — каза Хана колебливо, — пък и нали е
принудил Вие-знаете-кой да изчезне. Не може да е чак толкова лош, нали?
Ърни загадъчно сниши глас, хафълпафци се скупчиха още по-плътно и Хари се
приближи, за да може да чуе думите на Ърни.
— Никой не знае как е оцелял след атаката на Вие-знае-те-кой. Искам да кажа, че е
бил бебе, когато е станало. Би трябвало да е бил разкъсан на парчета. Само много силен
черен магьосник би оцелял след такова зло. — И като сниши глас до едва чут шепот, той
каза: — Вероятно затова Вие-знаете-кой толкова е искал да го убие. За да няма друг черен
магьосник, който да му е съперник по сила. Чудя се какви ли други свои заложби крие
Потър?
Хари не можеше да понася повече. Като се изкашля шумно, той се появи иззад
рафтовете с книги. Ако не беше толкова разгневен, сигурно щеше да му се стори забавна
гледката пред него — всички хафълпафци изглеждаха като вкаменени, а лицето на Ърни
все повече пребледняваше.
— Здравейте! — каза Хари. — Търся Джъстин Финч-Флечли. | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:18 am | |
| Най-тежките страхове на хафълпафци се бяха потвърдили и те погледнаха с ужас
към Ърни.
— За какво ти е? — попита Ърни с треперещ глас.
— Искам да му кажа какво всъщност стана с оная змия в клуба по дуелиране —
отвърна Хари.
Ърни хапеше побелелите си устни и като пое дълбоко въздух, каза:
— Ние всички бяхме там. Видяхме какво стана.
— Тогава сте забелязали, че след като говорих със змията, тя отстъпи — каза
Хари.
— Видях само — упорстваше Ърни, макар да трепереше, — как ти говореше
змийски и подгони змията към Джъстин.
— Не я подгоних към него! — каза Хари с разтреперан от гняв глас. — Тя не го и
докосна.
— Беше на косъм — инатеше се Ърни. — А за да не си въобразяваш разни неща —
добави той припряно, — бих ти казал да проследиш моето семейство девет поколения
назад: само вещици и магьосници, така че кръвта ми е по-чиста от тази на когото и да
било, следователно…
— Не ме интересува каква кръв имаш! — разяри се Хари. — Защо ми е да нападам
потомци на мъгъли?
— Чувал съм, че мразиш мъгълите, при които живееш — веднага отвърна Ърни.
— Невъзможно е да живее човек със семейство Дърсли, без да ги мрази — каза
Хари. — Бих искал да ви видя вас на моето място.
Той се завъртя кръгом и хукна навън от библиотеката, изпратен от укорителния
поглед на Мадам Пинс, която лъскаше позлатената корица на голяма книга със
заклинания.
Хари продължи да върви нататък по коридора, без да обръща внимание къде
стъпва, защото беше вбесен. В резултат се натъкна на нещо голямо и стабилно, което го
събори по гръб на пода.
— О, здрасти, Хагрид! — поздрави Хари, като погледна нагоре.
Цялото лице на Хагрид бе скрито от заснежена вълнена качулка, но несъмнено
това бе той, защото палтото му от къртичи кожи запълваше по-голямата част от коридора.
В едната му едра ръка висеше мъртъв петел.
— Я виж, Хари! — каза той, дръпвайки качулката, за да може да говори. — Защо не
си в час?
— Имаме свободен — каза Хари, ставайки. — А ти какво правиш тук?
Хагрид вдигна безжизнената птица.
— Вторият убит през този срок — обясни той. — Ще да са лисици или някой
призрак кръволок, та ми трябва разрешение от директора да направя магия около
кокошарника.
Той се взря в Хари изпод дебелите си заснежени вежди.
— Ти сигурен ли си, че си добре? Виждаш ми се разгорещен и угрижен.
Хари нямаше сили да повтори всичко онова, което Ърни и другите от „Хафълпаф“
говореха за него.
— Нищо ми няма — отвърна той. — По-добре е да побързам, Хагрид, сега имаме
час по трансфигурация и трябва да си взема учебниците.
И той продължи пътя си, мислейки все още за онова, което Ърни бе казал.
"Джъстин очакваше нещо такова да се случи още откакто се изпуснал пред Потър, че
родителите му са мъгъли…
Хари се заизкачва по стълбите и после зави по друг, особено тъмен коридор —
факлите бяха изгасени от силния леден вятър, нахлуващ през един незатворен прозорец.
Вече беше стигнал средата на коридора, когато се спъна и полетя с главата напред върху
нещо на пода. Взря се в това нещо и изпита чувството, че стомахът му се обръща.
Джъстин Финч-Флечли лежеше на пода, скован и студен, със замръзнало на лицето
му изражение на ужас, а очите му гледаха неподвижно в тавана. До него имаше друга
фигура — най-странната, която Хари някога бе виждал.
Почтибезглавия Ник, вече не седефенобял и прозрачен, а черен и опушен, се
носеше неподвижен в хоризонтално положение на двайсетина сантиметра от пода. | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:19 am | |
| Главата му бе наполовина отрязана, а по лицето му бе изписан същият ужас като на
лицето на Джъстин.
Хари се изправи, дишайки учестено, а сърцето му сякаш барабанеше по ребрата.
Той трескаво се заозърта из празния коридор и забеляза колона от паяци да се
отдалечават бързо-бързо от телата. Чуваха се единствено приглушените гласове на
учители в класните стаи от двете страни. Той би могъл да избяга и никой нямаше да
разбере, че е бил там, но не можеше просто да ги остави така… Трябваше да намери
помощ. Щеше ли някой да му повярва, че няма нищо общо с тая работа?
Докато още стоеше, обзет от паника, една врата до него се отвори с трясък и оттам
изхвърча полтъргайстът Пийвс.
— О, я виж ти, миличкият малък Потър! — изгъргори Пийвс, като килна очилата на
Хари, скачайки покрай него. — Какво ли е намислил Потър? Защо ли тук се мае…
Пийвс се засили да прави салто във въздуха, но спря по средата. Както беше с
главата надолу, той забеляза Джъстин и Почтибезглавия Ник. Завъртя се бързо нагоре и
преди Хари да успее да го спре, се разкрещя:
— ПОКУШЕНИЕ! НАПАДЕНИЕ! НОВА АТАКА! ОПАСНОСТ ЗА ЖИВИ И МЪРТВИ!
СПАСЯВАЙТЕ СЕ! АТАКААА!
Тряс-тряс-тряс — врата след врата се отвориха от двето страни на коридора и
всички се изсипаха навън. За няколко дълги минути настана такава бъркотия, че Джъстин
бе застрашен да го смачкат, а мнозина бяха стъпили направо върху Почтибезглавия Ник.
Хари се оказа притиснат към стената когато учителите призоваха към тишина. Дотича
професор Макгонъгол, следвана от учениците си — косата на един от тях още беше на
черни и бели ивици. С пръчката си тя произведе силен удар, с който възцари тишина, и
нареди на всички да се приберат по класовете. Тъкмо се бяха поразотишли, когато се
появи задъхан Ърни от „Хафълпаф“.
— Заловен на местопрестъплението! — изкрещя той с тебеширенобяло лице, като
сочеше театрално с пръст към Хари.
— Стига, Макмилън! — строго му нареди професор Макгонъгол.
Пийвс се люшкаше над главите им, пакостливо ухилен, и наблюдаваше цялата
сцена — той винаги се радваше на хаоса. Щом учителите се наведоха над Джъстин и
Почтибезглавия Ник да ги огледат, Пийвс затананика:
О, Хари, Хари, какво си сторил, Хари,
със своите другари!
Убиваш ученици като на шега…
— Престани, Пийвс! — изкрещя професор Макгонъгол и Пийвс отхвърча
заднишком, изплезил език към Хари.
Джъстин бе отнесен в болничното крило от професор Флитуик и професор
Синистра от Катедрата по астрономия, но никой не знаеше какво да правят с
Почтибезглавия Ник. Тогава професор Макгонъгол омагьоса от въздуха един голям
вентилатор и го даде на Ърни със заръката да издуха с него Почтибезглавия Ник нагоре по
стълбите. Ърни се подчини и подкара Ник като безшумен черен кораб на въздушна
възглавница. Така Хари и професор Макгонъгол останаха само двамата.
— Последвай ме, Потър — каза тя.
— Професоре — веднага започна Хари, — кълна се, че не съм…
— Това е извън властта ми, Потър — отсече професор Макгонъгол.
Те завиха безмълвно зад ъгъла и тя спря пред един голям и изключително грозен
каменен водоливник.
— Шербетово лимонче! — изрече тя.
Това очевидно бе парола, защото грозилището внезапно оживя и отскочи встрани,
а стената зад него се разцепи на две. Колкото и да се страхуваше от онова, което го
очаква, Хари не можеше да не се изуми. Зад стената имаше спираловидна стълба, която
бавно се движеше нагоре като ескалатор. Щом стъпи на нея заедно с професор
Макгонъгол, Хари чу как стената зад тях се захлопна. Те се носеха нагоре по спиралата,
все по-високо и по-високо, докато накрая, леко зашеметен, Хари забеляза насреща
лъскава дъбова врата с месингово чукче с форма на грифон. | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:19 am | |
| И разбра къде отиват — това сигурно беше жилището на Дъмбълдор.
> ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
> МНОГОЛИКОВАТА ОТВАРА
Като свърши изкачването по витата каменна стълба, професор Макгонъгол почука
на вратата. Тя се отвори бавно и двамата влязоха. Професор Макгонъгол каза на Хари да
чака и го остави сам.
Оглеждайки се, той установи, че от всички учителски кабинети, които бе посетил
тази година, при Дъмбълдор се оказваше най-интересно. Ако не беше изплашен до смърт,
че ще го изхвърлят от училище, би бил много доволен да може да поогледа наоколо.
Намираше се в просторна и красива овална стая, из която се носеха странни леки
шумове. Върху масички на високи вретенообразни крака лежаха причудливи инструменти,
които бръмчаха и изпускаха малки облачета пушек. Стените бяха покрити с портрети на
някогашни директори, които кротко си подремваха между рамките. Имаше и едно огромно
писалище с крака на граблива птица, а зад него на една лавица стоеше оръфана
магьосническа шапка с кръпки — Разпределителната.
Хари се подвоуми. Хвърли предпазлив поглед към спящите портрети. Какво лошо
можеше да има, ако вземе шапката и отново я нахлупи на главата си? Само да разбере…
само да се увери, че тя го е пратила в дома, където наистина му е мястото.
Той тихичко заобиколи писалището, вдигна шапката от лавицата и бавно я постави
на главата си. Тя беше твърде голяма и се смъкна над очите му, точно както като я бе
нахлупил предишния път. Хари се взираше в тъмната й вътрешност и чакаше. Тогава едно
тихо гласче заговори в ухото му:
„Някаква муха ти бръмчи в главата, а, Хари?“
— Амиии… да — промълви Хари. — Съжалявам за безпокойството… Исках просто
да попитам…
— Чудиш се дали съм те пратила в дома, където ти е мястото ли? — позна
шапката. — Дааа… ти беше особено труден случай. Но аз държа на онова, което казах и
тогава… — Сърцето на Хари трепна. — Ти можеше да се изявиш в „Слидерин“.
Стомахът на Хари се сви. Той сграбчи шапката за върха и я дръпна. Тя увисна в
ръката му, мръсна и избеляла. Хари я върна на мястото й. Повдигаше му се.
— Не е вярно! — възпротиви се той на глас към неподвижната и безмълвна шапка.
Тя не реагира. Хари отстъпи назад, като я наблюдаваше. В този момент някакво
странно гъргорене зад гърба му го накара да се обърне кръгом.
Значи все пак не беше сам. На златна пръчка върху поставка зад вратата едва се
крепеше немощна птица, която приличаше на недооскубана пуйка. Хари впери очи в нея и
птицата жално отвърна на погледа му, като изкряка пак. На Хари му се видя, че е много
болна. Очите й бяха мътни и докато той я гледаше, от опашката й паднаха още няколко
пера.
Хари тъкмо си помисли, че сега само това му трябва — любимата птица на
Дъмбълдор да умре, докато той е насаме с нея в кабинета, — и птицата лумна в пламъци.
Той извика от уплаха и като отстъпи назад, се удари в писалището. Трескаво се заоглежда
да намери чаша с вода, но не видя никъде. Междувременно птицата се бе превърнала в
огнена топка, изкряка веднъж силно и в следващата секунда от нея остана само тлееща
купчинка пепел на пода.
Вратата на кабинета се отвори. Влезе Дъмбълдор, много сериозен.
— Професоре — задъхано започна Хари, — вашата птица… не можах да сторя
нищо… пламна ей така…
За изненада на Хари Дъмбълдор се усмихна.
— Крайно време му беше — каза той. — Последните дни изглеждаше вече ужасно,
та все му разправях да побърза.
Професорът се разсмя на недоумението по лицето на Хари.
— Фоукс е феникс, Хари. Фениксите избухват в пламъци, когато им дойде времето
да умрат, и се възраждат от пепелта. Виж го… | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:19 am | |
| Хари погледна надолу тъкмо навреме, за да види как едно мъничко и слабичко
новородено птиче подава глава над пепелта. Беше толкова грозно, колкото и старата
птица.
— Жалко че трябваше да го видиш в деня на изгарянето — каза Дъмбълдор,
сядайки зад писалището си. — Иначе той е много красив, с прекрасно червено и златно
оперение. Удивително създание е фениксът! Може да носи невероятно големи товари,
сълзите му имат лечебна сила, а самият той е много предан на господаря си.
Потресен от запалването на Фоукс, Хари за миг бе забравил за какво е дошъл, но
всичко се върна в паметта му, щом Дъмбълдор се настани в стола си с висока облегалка
зад бюрото и впери в момчето проницателните си ведросини очи.
Но преди професорът изобщо да успее да каже нещо, вратата на кабинета се
отвори шумно и вътре нахлу Хагрид с трескав поглед и с качулка върху рошавата черна
коса, а в ръката му още се люшкаше мъртвият петел.
— Не беше Хари, професор Дъмбълдор! — настойчиво заговори Хагрид. — Аз
приказвах с него секундички преди да намерят онуй момче, та не е имало време, сър…
Дъмбълдор се опита да каже нещо, ала Хагрид продължаваше да го убеждава
възбудено, като размахваше петела и сееше пера навсякъде:
— Слушайте какво ви казвам — не би могло да е момчето, ще се закълна и в
самото Министерство на магията, ако трябва…
— Хагрид, аз…
— Вие сте извикали невинно момче, сър, аз знам, че Хари никога…
— Хагрид! — вече повиши глас Дъмбълдор. — Аз не смятам, че Хари е нападнал
тези хора.
— Оох! — въздъхна Хагрид и петелът се отпусна безжизнен до него. — Добре,
тогаз ще изчакам навън, господин директоре.
И той излезе шумно и много объркан.
— Наистина ли не мислите, че съм аз, професоре? — обнадежден повтори Хари,
докато Дъмбълдор изчисти от писалището си перата от петела.
— Не, Хари, не мисля — каза Дъмбълдор, а лицето му пак стана сериозно. — Но
все пак искам да поговоря с теб.
Хари чакаше напрегнато, докато професорът го гледаше, събрал върховете на
дългите си пръсти.
— Искам да те попитам, Хари, дали има нещо, което би искал да ми кажеш — меко
рече той. — Каквото и да е.
Хари не знаеше какво да отговори. Помисли си за Малфой, който бе извикал
„Мътнороди, вие сте следващите!“, и за Многоликовата отвара, която къкреше в
тоалетната на Стенещата Миртъл. После си помисли за безплътния глас, който бе чул на
два пъти, и си спомни думите на Рон: „Да чуваш гласове, които никой друг не чува, не е
добър знак дори и в магьосническия свят“ Помисли си и за онова, което всички казваха за
него, и за растящия си ужас, че по някакъв начин е свързан със Салазар Слидерин…
— Не — каза Хари, — няма нищо, професоре.
* * *
Двойното покушение срещу Джъстин и Почтибезглавия Ник превърна
дотогавашната всеобща изнервеност в истинска паника. Интересното бе, че всички се
безпокояха повече за съдбата на Почтибезглавия Ник. Какво ли би могло да се причини на
един дух? — питаха се в училището. Каква ли е тази страшна сила, която може да порази и
мъртвец? Настана истинска блъсканица за места в експрес „Хогуортс“, защото повечето
вече искаха да се връщат у дома за Коледа.
— Ако продължава така, ще останем само ние — каза Рон на Хари и Хърмаяни. —
Ние с Малфой, Краб и Гойл. Голяма веселба ще бъде, няма що!
Краб и Гойл, които винаги правеха същото, каквото правеше Малфой, се бяха
записали в списъка на оставащите. Но Хари беше доволен, че повечето ученици си
заминават. Омръзнало му беше да го заобикалят на разстояние, като го срещнат по
коридорите, сякаш очакваха да му изскочат вампирски зъби и да пръска отрова наоколо.
Омръзнало му беше да си шушукат, да го сочат и да съскат, подминавайки го. | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:20 am | |
| Само Фред и Джордж се забавляваха с всичко това. Стигнаха дотам, че вървяха
пред Хари по коридорите, викайки: „Направете път за Наследника на Слидерин! Минава
опасният магьосник!“
Пърси се възмущаваше от това поведение.
— Няма нищо смешно в тая работа! — студено отбелязваше той.
— Я се дръпни, Пърси — отвръщаше му Фред. — Не виждаш ли, че Хари бърза?!
— Да, ще отскочи до тайната стая за чаша чай с кръвожадния си слуга — добавяше
Джордж през смях.
И на Джини не й беше забавно.
— О, престанете… — хленчеше тя всеки път, когато Фред питаше Хари на висок
глас коя е следващата му жертва или когато Джордж размахваше връзка чесън пред Хари,
като се разминаваха.
Самият Хари нямаше нищо против всичко това. Дори се чувстваше по-добре, като
поне Фред и Джордж смятаха за нелепа идеята, че той може да е наследник на Слидерин.
Само че техните маймунджолъци изглежда много дразнеха Драко Малфой, който все
повече се мръщеше, като ги видеше.
— Защото страшно му се иска да си признае, че всъщност е той — каза
многознайкото Рон. — Нали знаеш колко мрази някой да го бие в нещо, а ти обра всички
точки.
— Няма да е за дълго — каза Хърмаяни с неприкрито задоволство в гласа. —
Многоликовата отвара е почти готова. Съвсем скоро ще изкопчим истината от него.
* * *
Най-сетне срокът свърши и училището потъна в тишина, дълбока като снега. Хари
беше по-скоро доволен от спокойствието и не му беше скучно. Радваше се, че заедно с
Хърмаяни и братята Уизли можеха да се разполагат из кулата на „Грифиндор“, да играят
шумно на избухващи карти, без да безпокоят никого, и да се упражняват на воля в
дуелиране. Фред, Джордж и Джини също бяха предпочели да останат в училището, вместо
да заминат заедно с господин и госпожа Уизли при Бил в Египет. Пърси, който не
одобряваше детинското им поведение, както той го наричаше, прекарваше твърде малко
време в общата стая на „Грифиндор“. Беше им заявил доста горделиво, че самият той е
решил да остане по Коледа, защото смята за свой дълг да подкрепи учителите в тези
смутни времена.
Коледната утрин изгря студена и бяла. Хари и Рон, единствените, останали в
тяхната спалня, бяха събудени рано от Хърмаяни, която се втурна при тях, вече облечена
и с подаръци за двамата.
— Ставайте! — извика им тя, докато дърпаше завесите на прозореца.
— Хърмаяни… ти нали нямаш право да влизаш тук? — учуди се Рон, закрил очи от
светлината.
— И на теб Весела Коледа! — каза Хърмаяни, като му подхвърли подаръка. —
Станала съм преди близо час да добавя още малко крилца от златоочици в отварата.
Готова е!
Хари седна в леглото, съвсем буден.
— Сигурна ли си?
— Напълно — заяви Хърмаяни, отмествайки плъха Скабърс, за да седне на
крайчето на големия креват. — Ако ще го правим, предлагам да е още тази вечер.
Точно в този момент в стаята влетя Хедуиг с мъничко пакетче в човката.
— Здрасти! — весело я поздрави Хари, когато тя кацна на леглото му. — Още ли си
ми сърдита?
Тя гризна ухото му с несъмнена обич — това бе далеч по-хубав подарък от онзи,
който му бе донесла. Оказа се, че е от семейство Дърсли. Те изпращаха на Хари една
клечка за зъби и бележка, в която му поръчваха да провери дали не може да остане в
„Хогуортс“ и през лятната ваканция.
Другите коледни подаръци на Хари бяха далеч по-полезни. Хагрид му бе изпратил
голяма тенекиена кутия с петмез, за който Хари си помисли, че първо трябва да го затопли
на огъня, преди да го изяде. Рон му подари книга „В полет с гюллетата“ — интересни | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:20 am | |
| истории за неговия любим отбор по куидич, а Хърмаяни му беше купила красиво орлово
перо.
Като отвори последния пакет, Хари намери там нов ръчно изплетен пуловер от
госпожа Уизли, както и голям сливов сладкиш. Той прочете картичката и отново го
замъчиха угризения, като си спомни за колата на господин Уизли, която никой не бе
виждал, откакто се разби в Плашещата върба. Помисли си и за многото нарушения на
училищния ред, които двамата с Рон планираха да извършат съвсем скоро.
* * *
Коледната вечеря в „Хогуортс“ беше истинско удоволствие въпреки страха от
Многоликовата отвара, която им предстоеше да изпият по-късно.
Голямата зала бе пищно украсена. Имаше не само дузина покрити със скреж
коледни елхи, но и гирлянди от имел* и бор, които се кръстосваха под тавана, откъдето пък
падаше омагьосан сняг. Дъмбълдор поде няколко от любимите си коледни песни, а Хагрид
ставаше все по-гръмогласен с всяка чаша яйчен грог**, която изпиваше. Пърси пък не бе
забелязал, че Фред е омагьосал неговата значка на префект, та сега на нея пишеше
„Дефект“, и непрестанно питаше защо му се смеят. Хари не обръщаше внимание на Драко
Малфой, който шумно го заяждаше за новия му пуловер чак от масата на „Слидерин“. Ако
имаха късмет, Драко щеше да си получи заслуженото само след няколко часа.
[* Вечнозелено растение със звездообразни листа и топчести червени плодове —
Б.пр.]
[** Топло питие от разбито яйце, захар, мляко и бира или вино — Б.пр.]
Хари и Рон не можаха да приключат с третата си порция коледен пудинг, защото
Хърмаяни ги изведе от залата, за да изяснят плановете си за вечерта.
— Остава ни да вземем по нещичко от хората, в които ще се преобразяваме —
съобщи им Хърмаяни така делово, сякаш ги пращаше до супермаркета да купят прах за
пране. — Най-добре е, естествено, ако успеете да вземете по нещо от Краб и Гойл — те са
най-добрите приятели на Малфой и на тях той би им казал всичко. Трябва също да
внимаваме истинските Краб и Гойл да не връхлетят отгоре ни, докато го разпитваме.
Всичко съм подготвила — продължи тя гладко, без да обръща внимание на втрещените
лица на Хари и Рон. Показа им две тумбести шоколадови кексчета. — Сложила съм вътре
обикновено приспивателно. От вас се иска само да направите така, че Краб и Гойл да ги
намерят. Нали знаете колко са лакоми, непременно ще ги изядат. Щом заспят, отскубвате
по няколко косъма от всеки и после ги заключвате и двамата в някой килер за метли.
Хари и Рон се спогледаха в недоумение.
— Хърмаяни, не мисля, че…
— Този план може да се провали…
Но в очите на Хърмаяни светеше онзи метален блясък, който понякога виждаха в
погледа на професор Макгонъгол.
— Отварата е безполезна без коса от Краб и Гойл — строго им нареди тя. — Нали
искате да разпитвате Малфой?
— Е, добре, добре… — каза Хари. — Ами ти? От кого ще отскубнеш косъм ти?
— Аз вече си го имам — грейна в усмивка Хърмаяни и измъкна от джоба си малко
шишенце, в което имаше едно-единствено косъмче. — Нали помните, че се борих с
Милисънт Булстроуд в клуба по дуелиране? Косъмът е останал на дрехата ми, докато тя
се опитваше да ме удуши. А понеже се прибра вкъщи за Коледа, просто ще трябва да кажа
на слидеринци, че съм решила да се върна.
След като Хърмаяни отхвърча да провери отново Многоликовата отвара, Рон се
обърна към Хари с изражение на обречен:
— Чувал ли си някога за план, в който толкова много неща могат да се провалят?
* * *
Но за най-голямо изумление на Хари и Рон първият етап на операцията премина
така гладко, както бе планирала Хърмаяни. След като изпиха и чая си на коледната
трапеза, те се промъкнаха в пустата входна зала и изчакаха Краб и Гойл, които бяха | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:21 am | |
| останали последни на масата и се тъпчеха с четвърта порция сметанов сладкиш. Хари бе
закрепил шоколадовите кексчета в долния край на стълбищния парапет. Като забелязаха
Краб и Гойл да идват откъм Голямата зала, Хари и Рон бързо се скриха зад едни рицарски
доспехи до входната врата.
— Колко ли може да надебелее човек? — удиви се Рон шепнешком, като видя как
Краб победоносно посочи кексчетата на Гойл и веднага ги грабна.
Като се хилеха глупаво, двамата натъпкаха сладкишите почти цели в огромните си
усти. В първия момент дъвчеха лакомо с възторжено изражение по лицата си. След това,
без физиономиите им ни най-малко да се променят, и двамата тупнаха по гръб на пода.
По-трудното беше да ги напъхат в килера на другия край на входната зала. След
като ги настаниха между ведрата, парцалите и метлите, Хари отскубна няколко косъма от
четината върху челото на Гойл, а Рон си взе два-три от косата на Краб. Отмъкнаха и
обувките на двамата, защото собствените им щяха да се окажат твърде малки за новите
им крака. Все още стъписани от току-що направеното, те хукнаха към тоалетната на
Стенещата Миртъл.
Почти нищо не се виждаше от гъстия черен дим, който излизаше от кабинката,
където Хърмаяни бъркаше сместа в котела. Захлупили лица с мантиите си, Хари и Рон
почукаха тихичко.
— Хърмаяни?
Чуха превъртането на ключа в ключалката и Хърмаяни се появи със сияещо, но и
напрегнато лице. Зад нея се чуваше бълбукането на отварата с гъстота на петмез.
Отстрани на тоалетната бяха приготвени три големи стъклени чаши.
— Носите ли? — попита ги Хърмаяни почти без дъх.
Хари й показа космите от Гойл.
— Добре. Аз пък измъкнах тия дрехи от коша с прането — показа им тя малка
торбичка. — Ще ви трябва по-голям размер, щом се превърнете в Краб и Гойл.
Тримата впериха очи в казана. Отблизо отварата приличаше на гъста тъмна кал,
бълбукаща лениво.
— Сигурна съм, че съм направила точно каквото трябва — каза Хърмаяни,
препрочитайки опръсканата страница на „Свръхсилни отвари“. — Всичко изглежда така,
както го пише в книгата… Като го изпием, имаме един час време да действаме и после пак
ставаме каквито сме си.
— Сега какво? — прошепна Рон.
— Сипваме го в три чаши и добавяме космите.
Хърмаяни разсипа щедро от отварата във всяка чаша.
После с трепереща ръка пусна в първата косъма от Милисънт Булстроуд.
Отварата шумно засъска като кипящ чайник и започна неудържимо да се пени.
След секунда бе станала жълта на цвят.
— Ърррг, сок от Милисънт Булстроуд! — потръпна Рон с отвращение. — Обзалагам
се, че е ужасен на вкус.
— Хайде, добавяйте и вашите — нареди Хърмаяни.
Хари пусна косъма на Гойл в средната чаша, а Рон — този от Краб в последната. И
в двете чаши течността засъска и се разпени. Отварата за Гойл стана някак дяволски
зеленикава, а за Краб — мръснокафява.
— Чакайте! — спря ги Хари точно когато Рон и Хърмаяни посегнаха към чашите си.
— По-добре да не ги изпиваме тук. Превърнем ли се в Краб и Гойл, няма да можем да
излезем. А и Милисънт не е някоя фина фея…
— Добре че се сети! — каза Рон и отключи вратата. — Да идем в различни кабинки.
Като внимаваше да не излее и капка от отварата си, Хари се пъхна в средната
кабинка.
— Готово ли е? — извика той.
— Готово — отвърнаха му едновременно Рон и Хърмаяни.
— Едно… две… три…
Хари стисна нос и погълна отварата си на две големи глътки — тя имаше вкус на
преварено зеле.
Тутакси вътрешностите му започнаха да се гърчат, сякаш бе погълнал живи змии.
Той се сви на две, като се чудеше дали няма да повърне, а после усети, че нещо го изгаря | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:21 am | |
| от стомаха до върховете на пръстите на ръцете и краката. И веднага след това ужасно
чувство на разтапяне го събори на четири крака, а кожата по цялото му тяло забълбука
като горещ восък. Със собствените си очи видя как ръцете му започнаха да наедряват,
пръстите се удебелиха, ноктите се разшириха и кокалчетата изпъкнаха като болтове.
Раменете му болезнено се раздуха, а сърбежът по челото му подсказваше, че косата му
плъзва надолу към веждите. Гръдният му кош се разшири и разпра дрехите му, както
бурето пръсва обръчите си, а краката го боляха до припадък в обувките, по-малки с четири
размера…
Всичко свърши така изведнъж, както бе започнало. Хари лежеше по лице върху
студения каменен под и слушаше жалното гъргорене на Миртъл в дъното на тоалетната.
Той с мъка събу обувките си и се изправи. Това значи било да си Гойл! Големите му ръце
трепереха, докато сваляше своите одежди, които се бяха вдигнали високо над глезените,
преоблече се в другите и завърза подобните на лодка обувки на Гойл. Посегна да отмахне
косата от очите си, но напипа само къса четина ниско над челото си. После осъзна, че
очилата му размътват погледа. На Гойл те явно изобщо не биха му трябвали. Той ги свали
и се провикна „Добре ли сте вие двамата?“, а от устата му излезе ниският дрезгав глас на
Гойл.
— Йееааа! — чу се гърленото ръмжене на Краб отдясно. Хари отключи вратата и
застана пред напуканото огледало — оттам го гледаше Гойл с празни хлътнали очи. Хари
си почеса ухото — същото направи и Гойл.
Вратата на Рон се отвори и двамата се погледнаха. Освен че беше пребледнял и
стреснат, Рон беше неразличим от Краб, като се почне от подстриганата като с тенджера
коса и се стигне до дългите ръце на горила.
— Това е невероятно! — каза Рон, като се доближи до огледалото и натисна
сплескания нос на Краб. — Да не повярваш!
— Трябва да вървим — каза Хари, отпускайки каишката на часовника си, впила се в
дебелата китка на Гойл. — Сега остава да открием къде е общата стая на „Слидерин“ и се
надявам да намерим някого, след когото да вървим…
Рон, който непрекъснато гледаше Хари, каза:
— Знаеш ли колко странно ми изглежда Гойл да размишлява. — И задумка на
вратата на Хърмаяни: — Хайде, трябва да вървим…
Отговори му едно тънко пискливо гласче:
— Аз… аз май няма да дойда. Вървете без мен.
— Хърмаяни, ние знаем, че Милисънт Булстроуд е грозна, а никой друг няма да
познае, че си ти.
— Не… не… няма да дойда. Вие двамата бързайте. Губите време.
Двамата се спогледаха озадачени.
— Ето така приличаш повече на Гойл — каза Рон. — Точно така изглежда той всеки
път, когато някой учител му зададе въпрос.
— Хърмаяни, добре ли си? — попита Хари през вратата.
— Добре… Да, добре съм. Вървете.
Хари погледна часовника си. Пет от безценните им шейсет минути вече бяха
минали.
— Ще се видим пак тук, нали? — каза той.
Хари и Рон отвориха внимателно вратата на тоалетната, провериха дали пътят им
е чист и тръгнаха.
— Не си мятай така ръцете — подсказа Хари на Рон.
— Защо?
— Краб ги държи някак сковано…
— Така ли?
— Аха, така май е по-добре.
Слязоха по мраморното стълбище. Огледаха се за някой слидеринец, когото да
последват до общата стая на „Слидерин“, но наоколо нямаше никого.
— Какво предлагаш? — измърмори Хари.
— Слидеринци винаги идват на закуска оттам — каза Рон и кимна към входа за
подземията.
Едва бе изрекъл това и едно момиче с дълга къдрава коса се появи от същия вход. | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:22 am | |
| — Извинете — каза Рон, като се завтече към нея, — забравили сме пътя към
нашата обща стая.
— Моля? — стъписано отвърна момичето. — Нашата ли? Та аз съм от „Рейвънклоу
“.
И тя си продължи, като се обръщаше да ги погледне с известно подозрение. Хари и
Рон забързаха надолу по каменните стълби към тъмното, а стъпките им отекваха особено
шумно, щом големите крака на Краб и Гойл удряха по пода. Усещаха, че няма да е толкова
лесно, колкото очакваха.
Заплетените като лабиринт коридори бяха пусти. Те слизаха все по-дълбоко и по-
дълбоко под училището, като непрекъснато поглеждаха часовниците си да проверяват
колко време им остава. След четвърт час, когато вече бяха започнали да се отчайват,
изведнъж чуха стъпки пред себе си.
— Ха! — зарадва се Рон. — Ето един от тях!
От една странична стая излезе някаква фигура. Като приближиха съвсем, сърцата
им се смъкнаха в петите — не беше слидеринец, а Пърси.
— Какво правиш тук долу? — попита Рон изненадан. Пърси го погледна
предизвикателно.
— Това не ти влиза в работата — отвърна той някак сковано. — Ти си Краб, нали?
— Ъъъ… О, да! — опомни се Рон.
— Тогава се прибирайте в спалните си — строго каза Пърси. — Опасно е да се
разхождате по тъмните коридори тия дни.
— Ами ти? — попита Рон.
— Аз… — каза Пърси и май се засегна. — Аз съм префект. Мен нищо няма да ме
нападне.
Внезапно зад Хари и Рон отекна познат глас. Към тях се приближаваше Драко
Малфой и за пръв път през живота си Хари се зарадва, че го вижда.
— Ето къде сте били — провлачено каза той, като ги видя. — Досега ли се тъпкахте
в Голямата зала? А пък аз ви търсех. Исках да ви покажа нещо много интересно.
Малфой хвърли унищожителен поглед към Пърси.
— А ти какво правиш тук долу, Уизли? — подигравателно го попита той.
Пърси изглеждаше вбесен:
— Отнасяй се с повече уважение към училищния префект! Поведението ти не ми
харесва.
Малфой му отвърна с насмешка и кимна на Хари и Рон да го последват. На Хари
му се прииска да се извини на Пърси, но се усети навреме. Двамата с Рон забързаха след
Малфой, който каза, когато завиваха по следващия коридор:
— Тоя Питър Уизли…
— Пърси — автоматично го поправи Рон.
— Все едно — каза Малфой. — Доста често го виждам да се мотае насам
напоследък. И се обзалагам, че знам какво е намислил. Надява се да хване Наследника на
Слидерин с голи ръце. — И се изхили насмешливо.
Хари и Рон размениха възбудени погледи.
Малфой спря пред гола влажна част на каменната стена.
— Каква беше новата парола? — обърна се той към Хари.
— Ъъъ… — можа само да измънка той.
— А, да… Чистокръвни! — сети се Малфой, преди да го чуе, и една каменна врата,
скрита в стената, се отвори. Малфой премина през нея и Хари и Рон го последваха.
Общата стая на „Слидерин“ представляваше дълго ниско подземно помещение със
стени от груб камък и с таван, от който на вериги висяха обли зеленикави лампи. В
камината с красива украса пропукваше огън, а наоколо в резбовани столове се виждаха
силуетите на няколко слидеринци.
— Чакайте ме тук — каза Малфой на Хари и Рон, като кимна към два празни стола
встрани от огъня. — Ще ида да го донеса, баща ми току-що ми го изпрати…
Чудейки се какво ли ще им донесе Малфой, Хари и Рон седнаха, като се правеха,
че се чувстват у дома си.
Малфой се върна след минута с нещо като изрезка от вестник в ръце. Тикна я под
носа на Рон. | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:22 am | |
| — Ето, посмей се! — каза той.
Хари видя как очите на приятеля му се разшириха от неприятна изненада. Рон
бързо прочете изрезката, изсмя се насила и я подаде на Хари.
Беше от публикация в „Пророчески вести“ и гласеше:
РАЗСЛЕДВАНЕ В МИНИСТЕРСТВОТО НА МАГИЯТА
Артър Уизли, началник на отдел „Злоупотреба с мъгълски вещи“, бе глобен днес
петдесет галеона за това, че е омагьосал един мъгълски автомобил.
Господин Луциус Малфой, член на настоятелството на Училището за магия и
вълшебство „Хогуортс“, където омагьосаната кола катастрофира в началото на
учебната година, поиска днес оставката на господин Уизли.
„Уизли опозори министерството — каза Малфой пред наш репортер. — Явно
той е неспособен да създава нашите закони и смешният му Закон за защита на
мъгълите трябва незабавно да бъде отменен“
Господин Уизли не бе открит за коментар, но неговата съпруга каза на
репортерите да изчезват, преди да е пратила домашния си таласъм по петите им.
— Е? — нетърпеливо попита Малфой, когато Хари му подаде изрезката. — Не е ли
много забавно?
— Ха-ха! — мрачно се изсмя Хари.
— Артър Уизли толкова обича мъгълите, че по-добре да си счупи пръчката и да
върви при тях — презрително каза Малфой. — Кой би предположил, че Уизли са
чистокръвни, ако знае как се държат?
Лицето на Рон — по-точно на Краб — се изкриви от гняв.
— К’во ти става, Краб? — сопна му се Малфой.
— Стомахът ме боли — изсумтя Рон.
— Върви тогава в болничното крило и ритни по веднъж всички мътнороди от мен —
почти зацвили Малфой. — Изненадан съм, че „Пророчески вести“ не са съобщили още за
тези нападения — позамисли се той. — Сигурно Дъмбълдор се опитва да потули всичко.
Ама ако не сложи край, веднага ще го уволнят. Татко винаги е казвал, че Дъмбълдор е най-
голямата беда, сполетяла това училище. Той си обича мъгълите. Един свестен директор
никога не би допуснал такъв боклук като Крийви в училището.
Малфой взе да прави снимки с въображаем фотоапарат, имитирайки Колин
жестоко, но точно:
— Потър, може ли да те снимам, Потър? Ще ми дадеш ли автограф? Може ли да ти
оближа обувките, Потър?
Той пусна ръцете си и погледна Хари и Рон.
— Какво ви става на вас двамата?
Макар и твърде късно, Хари и Рон се насилиха да се разсмеят и Малфой остана
доволен. Той може би беше свикнал, че Краб и Гойл винаги бавно загряват.
— Свети Потър, приятелят на мътнородите — бавно изрече Малфой. — И той не
знае какво е да си магьосник, иначе нямаше да се влачи с оная надута мъгълка
Грейнджър. А пък мнозина се заблуждават, че е Наследника на Слидерин.
Хари и Рон затаиха дъх — всеки миг Малфой щеше да си признае, че е той.
Обаче…
— Как ми се ще да знам кой е всъщност — позамисли се Малфой. — Бих могъл да
му помогна.
Челюстта на Рон увисна така, че изражението по лицето на Краб стана още по-
тъпо. Добре че Малфой не забеляза и Хари бързо се намеси:
— Ти сигурно имаш някаква идея кой стои зад всичко това…
— Нали знаеш, че нямам и представа, Гойл! Колко пъти ще ти казвам? — сопна се
Малфой. — А и татко не ще да ми каже нищичко за последния път, когато Стаята на
тайните е била отворена. Е, вярно, че е станало преди петдесет години, когато и той още
не е бил в училището. Но пък знае всичко, ама казва, че се пази в тайна и щяло да стане
подозрително, ако аз знам твърде много. Едно знам обаче със сигурност — последния път,
когато е била отворена Стаята на тайните, е умрял мътнород. Бас държа, че е само въпрос | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Чет Дек 03, 2009 1:23 am | |
| на време, преди някой от тях да бъде убит, и този път… Надявам се да е оная Грейнджър
— завърши той злорадо.
Рон стисна гигантските пестници на Краб. Разбирайки, че ще се издадат, ако Рон
удари в този момент Малфой, Хари му хвърли предупредителен поглед и каза:
— Ти знаеш ли дали са хванали оня, дето отворил Стаята последния път?
— Ами да. Който и да е бил, изгонили са го — каза Малфой. — Сигурно е още в
Азкабан.
— В Азкабан ли? — озадачи се Хари.
— В Азкабан я! В затвора за магьосници — каза Малфой, гледайки го с
недоумение. — Ама сериозно ти казвам, ако загряваш толкова бавно, направо ще тръгнеш
назад. — Той се понамести в стола си и продължи: — Татко казва да си мълча и да оставя
Наследника на Слидерин да си свърши работата. Той смята, че училището има нужда да
се очисти от всички мътнороди, ама аз да не се замесвам в тая работа. Татко, естествено,
си има много други грижи в момента. Нали разбрахте, че от Министерството на магията
нахлуха в замъка ни миналата седмица.
Хари се помъчи да изрази тревога по глупавото лице на Гойл.
— Да, да… — продължи Малфой. — Ама за щастие не намериха кой знае какво.
Татко има някои много ценни произведения на Черните изкуства. Но добре че и ние си
имаме наша стая на тайните под пода на гостната.
— Хайде де! — възкликна Рон.
Малфой го погледна. Погледна го и Хари. Рон се изчерви, дори косата му като че
ли почервеня. Носът му бавно се удължаваше… Явно часът на отварата изтичаше. Рон
заприличваше на себе си, а ако се съдеше по ужаса в очите му, обърнати към Хари, с него
ставаше същото.
И двамата скочиха на крака.
— Трябва ми лекарство за стомаха — смотолеви Рон. Без повече да се маят, те
прекосиха на бегом общата стая на „Слидерин“, хвърлиха се през каменната стена и
хукнаха по коридора с отчаяната надежда, че Малфой не е забелязал нищо. Хари усещаше
как огромните обувки на Гойл се изхлузват от краката му и трябваше да си повдига
наметалото, тъй като се смаляваше. Втурнаха се по стълбите към тъмната входна зала, в
която вече отекваше глухото думкане от килера със заключените вътре Краб и Гойл. Щом
оставиха обувките им отвън пред вратата, те изтичаха по чорапи по мраморното стълбище
към тоалетната на Стенещата Миртъл.
— Е, не беше съвсем загубено време — пръв проговори Рон, като си пое въздух и
затвори вратата зад гърба си. — Така и не разбрахме кой е виновен за нападенията, но
още утре ще пиша на татко да претърсят под гостната у Малфой.
Хари погледна лицето си в напуканото огледало — почти бе станал отново същият.
Сложи си и очилата, а Рон потропа на вратата на Хърмаяни.
— Излизай, Хърмаяни, имаме много да ти разправяме…
— Махайте се! — изписука Хърмаяни.
Хари и Рон се спогледаха.
— Какво ти е? — попита я Рон. — Вече трябва да си станала пак нормална, ние с
Хари…
Но през вратата на кабинката внезапно се появи Стенещата Миртъл. Хари не я
беше виждал толкова доволна.
— Охоооооо, какво ще видите! — обяви тя. — Ужас!
Те чуха резето да се плъзга и Хърмаяни излезе, хлипайки, с мантия върху главата
си.
— Какво става? — колебливо попита Рон. — Да не би още да имаш носа на
Милисънт или…
Хърмаяни пусна полите на мантията и Рон залитна назад към умивалника. Цялото
й лице бе покрито с черна козина. Очите й бяха станали жълти, а над косата й стърчаха
дълги остри уши.
— Косъмът е бил от к-котка! — хълцаше тя. — М-милисънт Б-булстроуд сигурно
има котка! А тая отвара не бива да се използва за преобразяване в животни!
— Ами сега? — само успя да каже Рон.
— Как ще ти се подиграват само! — провикна се Миртъл щастливо. | |
| | | | Damon Salvatore
Newbies level 3
Брой мнения : 89
Регистрация : 26.12.2009
Age : 28
Местожителство : Мистик Фолс
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:49 am | |
| > ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
> ПОТАЙНИЯТ ДНЕВНИК
Хърмаяни остана в болничното крило няколко седмици. Когато учениците се
върнаха от коледната ваканция, плъзнаха всякакви слухове за нейното изчезване, понеже
всички мислеха, че е била нападната. Толкова много ученици се изредиха през болничното
крило, опитвайки се да я зърнат, че се наложи Мадам Помфри да опъне завеси около
леглото на Хърмаяни, за да й спести срама да я видят с окосмено лице. Хари и Рон я
посещаваха всяка вечер. Като започнаха занятията от новия срок, редовно й носеха
домашните.
— Ако на мен ми беше поникнала козина, щях да си дам почивка от ученето — каза
Рон, като тръсна цял куп книги на нощното й шкафче една вечер.
— Не ставай глупав, Рон! Нали не бива да изоставам — решително му възрази
Хърмаяни.
Настроението й значително се беше подобрило, тъй като космите бяха опадали от
лицето и очите й постепенно добиваха отново кафявия си цвят.
— Да сте научавали нещо ново? — добави тя шепнешком, за да не я чуе Мадам
Помфри.
— Нищо — мрачно отвърна Хари.
— Толкова бях сигурен, че е Малфой… — каза Рон може би за стотен път.
— Какво е това? — попита Хари, сочейки нещо златисто, което се подаваше изпод
възглавницата на Хърмаяни.
— А, картичка с благопожелания — припряно отвърна Хърмаяни и се опита да я
напъха по-навътре.
Но Рон я изпревари. Той измъкна картичката, отвори я с един замах и зачете на
глас: „На мис Грейнджър с пожелания за бързо възстановяване от нейния загрижен
преподавател професор Гилдрой Локхарт, носител на Ордена на Мерлин трета степен,
почетен член на Лигата за защита от Тъмните сили и петкратен лауреат на наградата на
«Седмичник на магьосницата» за най-чаровна усмивка.“
Рон възмутено погледна Хърмаяни.
— И ти спиш с това под възглавницата си? | |
| | | | Damon Salvatore
Newbies level 3
Брой мнения : 89
Регистрация : 26.12.2009
Age : 28
Местожителство : Мистик Фолс
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:49 am | |
| Но Хърмаяни бе избавена от задължението да отговори, защото Мадам Помфри
влетя в стаята с вечерната доза лекарства.
— Не е ли голям мазник този Локхарт? — попита Рон, като излизаха от болничното
крило и тръгваха по стълбите към кулата на „Грифиндор“.
Снейп им беше дал огромно домашно и Хари си мислеше, че няма да може да го
направи и до шести курс. Рон вече съжаляваше, че не бе попитал Хърмаяни колко опашки
от плъхове трябва да се добавят за отвара, от която да ти настръхне косата, когато до
ушите им стигна някаква гневна тирада от горния етаж.
— Това е Филч — прошепна Хари.
Двамата се затичаха нагоре по стълбите. После спряха и се огледаха.
— Допускаш ли, че още някой е бил нападнат? — напрегнато попита Рон.
Те стояха безшумно, наострили уши към виковете на Филч, които звучаха
истерично.
— …да ми отваря още работа! Трябва цяла нощ да бърша, като че нямам какво
друго да правя. Не, това е вече твърде много, отивам при Дъмбълдор…
Стъпките му се отдалечиха и те чуха да се затръшва врата в далечината. Подадоха
глави иззад ъгъла. Филч явно бе дежурил на обичайното си място за наблюдение, защото
пак се оказаха точно там, където бе нападната Госпожа Норис.
| |
| | | | Damon Salvatore
Newbies level 3
Брой мнения : 89
Регистрация : 26.12.2009
Age : 28
Местожителство : Мистик Фолс
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:50 am | |
| Веднага разбраха за какво е крещял Филч. Половината коридор беше наводнен и
водата като че ли продължаваше да излиза изпод вратата на тоалетната на Стенещата
Миртъл.
След като Филч престана да крещи, те можаха да различат жалбите на Миртъл,
отекващи от стените на тоалетната.
— Сега пък какво й е? — зачуди се Рон.
— Да идем да видим — предложи Хари.
Като повдигнаха одежди над глезените си, те прегазиха през локвата вода до
вратата с табелката „Не работи“ и без да й обръщат внимание, по навик влязоха.
Стенещата Миртъл плачеше по-силно и упорито от когато и да било, ако това изобщо беше
възможно. Изглежда се бе скрила в обичайната си тоалетна чиния. В тоалетната беше
тъмно, тъй като свещите бяха изгасени от потоците вода, наквасили стените и пода.
— Какво има, Миртъл? — попита Хари.
— Кой си ти? — избълбука Миртъл нещастно. — Ела да хвърлиш и ти нещо по мен.
Хари влезе в нейната кабинка и попита:
— Защо да хвърлям нещо по теб?
— Не ме питай! — кресна Миртъл и се появи с нова струя вода, която се плисна
върху вече подгизналия под. — Стоя си аз тук и си гледам работата, а някой решава, че е
много весело да хвърли книга по мен…
— Но нали не може да те заболи от това, че някой е хвърлил нещо по теб? —
попита Хари съвсем логично. — Защото то просто ще мине през теб…
Не трябваше да казва това, защото Миртъл се изду и запищя още по-силно:
— Нека всички да хвърлят книги по Миртъл, защото тя не може да ги почувства.
Десет точки, ако я улучите в стомаха, петдесет точки, ако премине през главата й! Ха-ха-
ха, каква забавна игра, нали?
— Кой я хвърли все пак? — попита Хари.
— От’де да знам… Седях си аз в отходната тръба и си мислех за смъртта, когато тя
изведнъж падна през главата ми… — обясни Миртъл, като ги гледаше яростно. — Ето я
там, цялата във вода…
Хари и Рон погледнаха там, където им сочеше Миртъл, и видяха малка тънка
книжка. Задната й корица беше охлузена и цялата бе мокра като всичко останало в
тоалетната. Хари понечи да я извади, но Рон рязко протегна ръка и го спря.
— Защо? — попита Хари.
— Да не си луд! — каза Рон. — Може да е опасно.
— Опасно ли? — попита Хари и се разсмя. — Остави тая работа, как може да е
опасно?
— Нямаш си и представа! — отвърна Рон, гледайки подозрително книгата. — Някои
от книгите, конфискувани от министерството… нали татко ми е разправял… Имало една,
дето изгаря очите. А всички, които са чели „Сонети на един магьосник“, говорели след това
цял живот само в мерена реч. Една вещица в Бат пък имала книга, която не можеш да
спреш да четеш. Просто си вървиш насам-натам с нос, забоден в книгата, и се мъчиш да
правиш всичко останало с една ръка. А пък…
— Добре, разбрах те — каза Хари.
А малката книжка си лежеше, невзрачна и мокра.
— Да, ама няма как да узнаем, ако не хвърлим поне един поглед — каза Хари,
заобиколи Рон и я грабна от пода.
Веднага разбра, че това е дневник. Полуизтритата дата на корицата сочеше, че е
отпреди петдесетина години. Хари го отвори нетърпеливо. На първата страница едва
различи името Т. М. Риддъл.
— Чакай малко — каза Рон, който се бе приближил боязливо и сега надничаше
през рамото на Хари. — Това име ми е познато… Т. М. Риддъл е получил Награда за
особени заслуги към „Хогуортс“ преди петдесет години.
— Ти пък откъде знаеш това? — изуми се Хари.
— Нали Филч ме накара да лъскам почетната му табелка повече от петдесет пъти
по време на принудителния труд! — каза Рон с отвращение. — Върху нея бях изповръщал
онези плужеци, нали помниш? Ако си трил тая гадост от едно име цял час, и ти ще го
запомниш. | |
| | | | Damon Salvatore
Newbies level 3
Брой мнения : 89
Регистрация : 26.12.2009
Age : 28
Местожителство : Мистик Фолс
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:50 am | |
| Хари разлисти мокрите страници. Те бяха напълно чисти. Нямаше и най-малка
следа от нещо написано върху тях, нито дори бележка „Рожден ден на леля Мейбъл“ или
„При зъболекаря в три и половина“.
— Че той нищо не е писал! — каза Хари разочарован.
— Чудя се защо ли някой е искал да го изхвърли — озадачи се Рон.
Хари обърна книгата и видя на гърба на корицата отпечатано името на един
павилион за вестници на „Воксхол Роуд“ в Лондон.
— Той трябва да е бил от мъгълски произход — каза замислено Хари, — щом си е
купил дневник от „Воксхол Роуд“…
— Е, това нищо не означава — каза Рон и сниши глас: — Давам ти петдесет точки,
ако успееш да уцелиш с него носа на Миртъл.
Но Хари мушна дневника в джоба си.
* * *
В началото на февруари Хърмаяни напусна болничното крило вече без котешки
белези, без опашка и без козина. Още първата вечер от нейното завръщане в кулата на
„Грифиндор“ Хари й показа дневника на Т. М. Риддъл и й разказа как са го намерили. | |
| | | | Damon Salvatore
Newbies level 3
Брой мнения : 89
Регистрация : 26.12.2009
Age : 28
Местожителство : Мистик Фолс
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:51 am | |
| — О, той сигурно има скрити сили! — възкликна Хърмаяни, взе дневника и се
вгледа в него.
— Дори и да има, крие ги доста добре — каза Рон. — Сигурно е срамежлив. Чудя ти
се, Хари, защо не го хвърлиш.
— А аз пък се чудя защо някой се е опитал да се отърве от него — отвърна Хари.
— И няма да е зле да разберем как Риддъл е получил Награда за особени заслуги към
„Хогуортс“.
— Може да е за какво ли не — каза Рон. — Може да е получил трийсет пъти
С.О.В.А. или да е спасил преподавател от гигантска сепия. Може да е убил Миртъл, с което
е направил услуга на всички…
По втренчения поглед на Хърмаяни Хари разбра, че тя мисли същото, каквото и
той.
— Какво се сетихте? — попита Рон, гледайки ту единия, ту другия.
— Ами Стаята на тайните е била отворена преди петдесет години, нали? — каза
Хари. — Така поне разправя Малфой.
— Дааа… — каза бавно Рон.
— А този дневник е на петдесет години — добави Хърмаяни, потупвайки го
развълнувано.
— Е, и? | |
| | | | Damon Salvatore
Newbies level 3
Брой мнения : 89
Регистрация : 26.12.2009
Age : 28
Местожителство : Мистик Фолс
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:51 am | |
| — О, Рон, събуди се! — сопна му се Хърмаяни. — Знаем, че човекът, който е
отворил Стаята на тайните за последен път, е бил изгонен преди петдесет години. Знаем,
че Риддъл е бил награден за специални заслуги към училището пак преди петдесет
години. Е, ами ако този Риддъл е получил наградата си, защото е заловил Наследника на
Слидерин? Неговият дневник би могъл да ни каже всичко — къде е Стаята, как да се
отвори и какви същества живеят в нея. Който и да стои зад нападенията напоследък, едва
ли би искал този дневник да се мотае наоколо, нали?
— Това е блестяща теория, Хърмаяни — каза Рон — с една-едничка слабост: в
дневника няма написано нищо.
Хърмаяни вече вадеше магическата пръчка от чантата си.
— Може да е невидимо мастило — прошепна тя, почука дневника три пъти и рече
„Апарециум!“.
Нищо не се появи. Без да се смущава, Хърмаяни пъхна пръчката обратно в чантата
си и извади нещо като яркочервена гума за триене.
— С това се открива тайнопис. Купих го на „Диагон-али“.
Тя започна да трие силно на страницата с датата първи януари. Нищо не излезе.
— Слушайте какво ви казвам: нищо няма да намерите там — повтори Рон. —
Риддъл просто си е купил дневник за Коледа и не си е направил труда да го попълва.
* * * | |
| | | | Damon Salvatore
Newbies level 3
Брой мнения : 89
Регистрация : 26.12.2009
Age : 28
Местожителство : Мистик Фолс
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:52 am | |
| Хари не можеше да си обясни защо всъщност не бе изхвърлил дневника на
Риддъл. И не само това — макар да знаеше, че дневникът е празен, той често го вземаше
разсеяно и го разлистваше, сякаш искаше да завърши някаква непрочетена история. И
колкото да бе сигурен, че никога не е чувал името Т. М. Риддъл, то като че ли му говореше
нещо — сякаш Риддъл му е бил приятел в детството и е позабравен вече. Но това беше
невъзможно. Дъдли се беше погрижил той да няма приятели, преди да постъпи в „Хогуортс
“.
Въпреки това Хари бе решил да разбере повече за Риддъл, така че на следващия
ден още при изгрев той се запъти към Трофейната зала да огледа онази специална
награда. Придружиха го заинтригуваната Хърмаяни и крайно колебливият Рон, който
заяви, че това място му е опротивяло за цял живот.
Полираната до блясък златна табелка на Риддъл беше прибрана в един шкаф в
ъгъла. На нея не пишеше защо точно му е дадена. („Толкова по-добре, иначе щеше да е
по-голяма и трябваше повече да я лъскам“ — изкоментира Рон.)
Името на Риддъл откриха и върху един стар медал за магически достойнства, както
и в списъка на отличниците от онова време.
— Прилича ми на Пърси — каза Рон и сбърчи нос от неприязън. — Префект,
отличник… Сигурно е бил начело на всеки випуск.
— Казваш го, сякаш е нещо лошо — отбеляза Хърмаяни, леко обидена.
* * * | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:55 am | |
| Слънцето бе вече започнало да огрява отново „Хогуортс“. Настроението в замъка
ставаше все по-ведро. Нямаше нови нападения след тези над Джъстин и Почтибезглавия
Ник, а Мадам Помфри със задоволство съобщи, че мандрагорите започнали да стават по-
потайни и нацупени, което означавало, че бързо се разделят с детството.
— Щом им се изчисти и акнето, ще бъдат готови за ново пресаждане — чу я Хари
да разправя успокоително на Филч един следобед. — Съвсем скоро след това ще ги
отрежем, ще ги сварим и няма да усетите кога отново ще си имате Госпожа Норис.
Може би Наследника на Слидерин, мъж или жена, се е уплашил, помисли си Хари.
Сигурно е почувствал, че вече е твърде рисковано да отвори Стаята на тайните, при
положение че цялото училище е нащрек. Може би чудовището, каквото и да е то, се е
укротило и е изпаднало в летаргия за още петдесет години…
Ърни Макмилън от „Хафълпаф“ не беше настроен толкова оптимистично. Той все
още смяташе, че Хари е виновен и че се е издал в клуба по дуелиране. Пийвс само
наливаше масло в огъня — току се появяваше в някой коридор, пълен с ученици, и
кълчейки се, запяваше „О, Хари, Хари, какво си сторил…“
Гилдрой Локхарт като че ли си въобразяваше, че именно той е успял да спре
нападенията. Хари го чу да се хвали на професор Макгонъгол, когато веднъж грифиндорци
се събираха за час по трансфигурация:
— Не очаквам да имаме повече проблеми, Минерва — каза той, като се потупваше
многозначително по носа и намигаше. — Убеден съм, че този път Стаята е заключена
завинаги. Виновникът сигурно е разбрал, че е само въпрос на време да го заловя. Добре че
е проявил здрав разум да престане, преди да съм го хванал за гушата. Ето защо —
продължи той — в този момент училището има нужда от нещо, което да повдигне духа.
Нещо, което да изтрие спомените от миналия срок. Сега не ми се говори повече за това, но
ми се струва, че знам точно какво е то…
Той пак си потупа носа и се отдалечи.
На 14 февруари* на закуска стана ясно как Локхарт смята да им повдигне духа.
Хари не беше спал достатъчно предишната нощ, понеже тренировката им по куидич бе
продължила по-дълго, затова той стигна тичешком до Голямата зала със закъснение. За
момент си помисли, че е влязъл през друга врата. Целите стени бяха покрити с големи
сребристорозови цветя и което бе още по-кошмарно — конфети във формата на сърчица
падаха от светлосиния таван. Хари отиде на масата на „Грифиндор“, където вече седеше
Рон с малко кисело изражение на лицето, а Хърмаяни нещо все се хилеше.
[* Денят на влюбените и на Свети Валентин. — Б.пр.] | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:56 am | |
| — Какво става тук? — попита ги Хари, като седна и издуха конфетите от бекона си.
Рон посочи Височайшата маса, явно прекалено възмутен, за да говори. Локхарт, в
сребристорозова мантия — за да е в тон с украсата, — махаше с ръка за тишина.
Учителите от двете му страни бяха с каменни лица. От мястото си Хари забеляза как един
мускул играе по лицето на професор Макгонъгол. Снейп изглеждаше така, сякаш някой
току-що му беше дал насила голяма чаша „КОСТРАСТ“.
— Честит свети Валентин! — провикна се Локхарт. — Позволете ми да благодаря
на всички онези четирийсет и шест дами, които са ми изпратили картички! Да, позволих си
да организирам тази малка изненада за вас… но това не е всичко!
Локхарт плесна с ръце и дузина намусени джуджета влязоха с маршова стъпка. За
да не бъдат обикновени джуджета, Локхарт беше поставил на всичките златни криле и им
бе дал по една арфа в ръцете.
— Това са моите приятели купидончетата с поздравителните картички! — обърна
се той сияещ към множеството. — Днес те ще обикалят из цялото училище и ще разнасят
поздрави по случай Деня на свети Валентин. Но това не е всичко! Сигурен съм, че моите
колеги биха искали да се включат в празника. Защо да не помолим професор Снейп да ви
покаже как се прави любовен еликсир? А какво да кажем за професор Флитуик, който може
така да ви омае и заплени, както никой друг от магьосниците, които познавам!
Професор Флитуик скри лице в дланите си. Снейп гледаше така, сякаш е готов да
изсипе отрова в гърлото на първия, който би му поискал любовен еликсир.
— Моля те, Хърмаяни, успокой ме, че не си една от тези четирийсет и шест — каза
Рон, като напускаха Голямата зала за първия час.
Хърмаяни изведнъж се зае усилено да търси в чантата си програмата, та не можа
да отговори. През целия ден джуджетата се втурваха в часовете да предават любовни
послания и учителите много се дразнеха, а късно следобед, докато грифиндорци се
качваха по стълбите за час по вълшебство, едно джудже настигна Хари.
— Ей, ти! Хари Потър! — извика изключително недружелюбното създание,
пробивайки си път с лакти, за да стигне до Хари.
Притеснен от мисълта, че ще получи картичка с любовно обяснение пред очите на
цяла върволица първокурсници, между които и Джини Уизли, Хари се опита да се измъкне.
Джуджето обаче успя да се шмугне през тълпата, раздавайки наляво и надясно ритници по
кокалчетата, и настигна Хари, преди той да успее да направи и две крачки.
— Трябва да предам музикално послание „За Хари Потър — лично“ — каза то,
дръпвайки заплашително струните на арфата си.
— Не тук — изшътка Хари в опит да се отскубне.
— Не мърдай! — изръмжа джуджето, като се вкопчи в чантата на Хари и го дръпна
назад.
— Пусни ме! — озъби му се Хари, мъчейки се да се откъсне.
Чу се силен звук от скъсване и чантата му се разпори на две. Книгите му,
магическата пръчка, пергаментът и перото се изсипаха на пода, а шишенцето с мастило се
разля отгоре им.
Хари зашари по пода, за да събере нещата си, преди джуджето да започне да пее,
но предизвика задръстване в коридора.
— Какво става тук? — разнесе се студеният провлачен глас на Драко Малфой.
Хари започна трескаво да натъпква всичко обратно в разпраната си чанта, без да
се надява, че ще успее да се измъкне, преди Малфой да чуе музикалната му картичка за
празника.
— Какво е това стълпотворение? — каза друг познат глас, който принадлежеше на
Пърси Уизли.
Загубил самообладание, Хари се опита да избяга, но джуджето се вкопчи в
коленете му и го събори на пода.
— Ха така! — каза то и яхна глезените на Хари. — Ето ти музикалния поздрав!
Очи, зелени като жаби, има той.
Косата му се вее на черната дъска с цвета.
Ах, искам тоз герой да бъде вечно мой —
по-силен и от Лорда, магьосник пръв е на света! | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:56 am | |
| Хари би дал цялото злато на „Гринготс“ само и само да можеше да се изпари
начаса. Мъчейки се храбро да се смее с всички останали, той се изправи на изтръпналите
си от тежестта на джуджето крака, а Пърси Уизли правеше всичко възможно да разпръсне
учениците, някои от които плачеха от смях.
— Изтегляйте се, изтегляйте се! Звънецът иззвъня преди пет минути! Влизайте в
час веднага! — говореше той, изтиквайки някои от по-малките. — Ти също, Малфой!
Хари забеляза как Малфой се наведе, грабна нещо и тържествено го показа на
Краб и Гойл. Това бе дневникът на Риддъл!
— Върни ми го — кротко му каза Хари.
— Чудно какво ли е написал Потър тук! — каза Малфой, мислейки, че това е
дневник на Хари, очевидно без да бе забелязал годината на корицата.
Околните се смълчаха. Джини гледаше с разширени очи ту дневника, ту Хари и по
лицето й бе изписан ужас.
— Върни го, Малфой! — строго каза Пърси.
— Първо ще го погледна — каза Малфой и предизвикателно размаха дневника
пред Хари.
— В качеството си на училищен префект… — започна Пърси, но Хари не можеше
повече да търпи.
Той измъкна пръчката си, викна „Експелиармус!“ и точно както Снейп бе
обезоръжил Локхарт в клуба по дуелиране, така и дневникът излетя от ръцете на Малфой.
Рон го грабна, доволно ухилен.
— Хари! — повиши глас Пърси. — Магии не се правят по коридорите. Ще трябва да
докладвам.
Но Хари не го беше грижа — той бе спечелил чудесна победа над Малфой, заради
която си заслужаваше „Грифиндор“ да загуби пет точки. Малфой гледаше яростно, а когато
Джини мина покрай него, за да влезе в своята класна стая, той й подвикна заядливо:
— Твоето обяснение в любов май не се понрави на Потър!
Джини захлупи лице с шепи и изтича в стаята. Освирепял, Рон измъкна пръчката
си, но Хари я издърпа от ръцете му — иначе рискуваше после цял час по вълшебство Рон
да бълва плужеци.
Едва когато влязоха в кабинета на професор Флитуик, Хари забеляза нещо странно
в дневника на Риддъл. Всички други книги бяха попили от червеното мастило. Дневникът
обаче беше чист, както преди шишенцето с мастило да се счупи. Той се опита да покаже
това на Рон, който пак имаше проблеми с пръчката си — големи морави мехури излизаха
от връхчето й, така че нищо друго не го интересуваше.
* * *
Тази вечер Хари се прибра в спалнята преди другите. Отчасти защото не можеше
да изтърпи Фред и Джордж да припяват „Очи, зелени като жаби…“, но и защото искаше пак
да разгледа дневника на Риддъл. А Рон го убеждаваше, че просто си губи времето.
Хари седна на кревата си и запрелиства празните страници, по нито една от които
нямаше и следа от червено мастило. Тогава той извади ново шишенце мастило от
нощното си шкафче, потопи перото си в него и остави една капка да падне на първата
страница. Мастилото грейна ярко върху листа за една секунда и после изчезна, сякаш бе
попило в хартията. Впечатлен, Хари топна пак перото си и написа:
„Казвам се Хари Потър.“
Думите светнаха за момент върху страницата и също изчезнаха безследно. Тогава
обаче нещо се случи. Върху страницата бавно се очертаха със собственото му мастило
думи, които Хари изобщо не беше написал: „Здравей, Хари Потър! Аз се казвам Том
Риддъл. Как е попаднал дневникът ми у теб?“
И тези думи също започнаха да избледняват, но преди да изчезнат, Хари успя да
надраска в отговор: „Някой се е опитал да го хвърли в тоалетната.“ Той зачака
нетърпеливо за отговора на Риддъл.
„Добре че съм записал спомените си с нещо по-трайно от мастило. Но винаги съм
знаел, че ще има такива, които няма да желаят дневникът ми да бъде прочетен.“ | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:57 am | |
| „Какво искаш да кажеш?“ — написа Хари, като направи мастилено петно от
вълнение.
"Искам да кажа, че този дневник пази спомени за ужасни неща. Неща, които бяха
прикрити. Неща, които се случиха в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“.
„Аз съм в него сега — бързо отговори Хари. — Намирам се в «Хогуортс», където се
случват страшни работи. Знаеш ли нещо за Стаята на тайните?“
Сърцето му заби лудо. Отговорът на Риддъл дойде бързо, почеркът му ставаше
все по-нечетлив, като че бързаше да разкаже всичко, което знае.
„Разбира се, че знам за Стаята на тайните. По мое време ни казваха, че това е
легенда, че тя не съществува. Но това беше лъжа. На петата ми година в училището
Стаята бе отворена и чудовището нападна няколко мои съученици и уби един от тях. Аз
залових човека, който бе отворил Стаята, и той бе изхвърлен от училището. Но директорът
господин Дипит се срамуваше, че такова нещо се е случило в «Хогуортс», и затова ми
забрани да казвам истината. Скалъпена бе история, че едно момиче е загинало при
нещастен случай. Бях удостоен за моите неволи с красива блестяща инкрустирана награда
и ме предупредиха да си държа устата затворена. Но аз знаех, че това може да се случи
отново. Чудовището бе живо, а този, който беше в състояние да го освободи, не беше
задържан.“
В бързината си да отговори Хари едва не събори шишенцето с мастило.
„Сега отново стават такива неща. Имаше три нападения и изглежда никой не знае
кой стои зад тях. Кой беше миналия път?“
„Мога да ти покажа, ако искаш — бе отговорът на Риддъл. — Не е необходимо да
вярваш само на думите ми. Мога да те въведа в спомените си за онази нощ, когато го
залових.“
Хари се поколеба и задържа перото над страницата. Какво ли имаше предвид
Риддъл? Как би могъл да го въведе в спомените си? Когато отново погледна в дневника,
видя нов надпис: „Нека ти покажа.“ След секунда Хари написа една-единствена думичка:
„Чакам!“
Страниците на дневника започнаха да се обръщат, сякаш подхванати от буря,
докато спряха в средата на юни. Зяпнал от изненада, Хари видя как мъничкото квадратче
на датата 13 юни се беше превърнало в нещо като миниатюрен телевизионен екран.
Ръцете му леко трепереха, когато вдигна тетрадката към очите си да погледне в малкото
прозорче, но преди да разбере какво става, политна напред. Прозорецът се уголеми, той
усети как тялото му напуска леглото, минава с главата напред през отвора в страницата и
попада в стихия от багри и сенки.
После краката му стъпиха на твърда земя, той се изправи, отърси се и размазаните
сенки постепенно се избистриха. Веднага разбра къде се намира. Овалната стая с
дремещите портрети бе кабинетът на Дъмбълдор… но зад бюрото не седеше Дъмбълдор.
Съсухрен слабоват магьосник, плешив, ако не се смятат няколкото кичура побеляла коса,
четеше едно писмо на светлината на свещи. Хари никога не бе виждал този човек.
— Извинете — колебливо се обади той, — не исках да ви се натрапвам, но…
Ала магьосникът изобщо не вдигна очи. Той продължи да чете, леко смръщен.
Хари се приближи до писалището и попита:
— Ами… аз да си отивам, а?
Магьосникът пак не му обърна внимание, сякаш изобщо не беше го чул. Като реши,
че сигурно е глух, Хари повиши глас:
— Извинете, че ви обезпокоих, ще си вървя! — почти викаше той.
Магьосникът сгъна писмото с въздишка, стана, мина покрай Хари, без да го
погледне, и отиде да спусне завесите на прозореца.
Небето навън беше рубиненочервено — сигурно бе по залез слънце. Магьосникът
се върна при писалището, седна и започна да върти палци, гледайки към вратата.
Хари се огледа из кабинета. Нямаше го феникса Фоукс, не се виждаха въртящи се
сребърни инструменти. Това бе „Хогуортс“, какъвто Риддъл го помнеше, следователно
непознатият магьосник трябва да беше директор, а самият Хари бе напълно невидим за
хората отпреди петдесет години.
На вратата на кабинета се почука. „Влез“ — каза старият магьосник с немощен
глас. Влезе момче на около шестнайсет години и свали островърхата си шапка. | |
| | | | Renesmee Cullen™
Дъ БоСс
Брой мнения : 1096
Регистрация : 04.08.2009
Age : 29
Местожителство : ЛоНдОн
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните Съб Дек 26, 2009 2:57 am | |
| Беше доста по-висок от Хари, но и той имаше
катраненочерна коса.
— А, Риддъл! — каза директорът.
— Искали сте да ме видите, професор Дипит — каза Риддъл, явно притеснен.
— Седни — започна Дипит. — Тъкмо четях писмото, което си ми пратил.
— Ооо… — каза Риддъл, като седна и сключи пръсти, притискайки длани с всичка
сила.
— Мило момче — топло започна Дипит, — не мога да ти позволя да останеш в
училището през лятото. Нима не искаш да се прибереш за ваканцията?
— Не — веднага отвърна Риддъл. — Предпочитам да остана в „Хогуортс“, вместо
да отивам в онова… онова…
— Ти живееш през ваканциите в мъгълско сиропиталище, нали? — полюбопитства
Дипит.
— Да, сър — отвърна Риддъл и леко се изчерви.
— Ти си от мъгълски произход?
— Наполовина, сър — отвърна Риддъл. — Баща мъгъл, майка магьосница.
— И двамата ти родители ли са…
— Майка ми е починала малко след като съм се родил. В сиропиталището ми
казаха, че живяла, колкото да ми даде името: Том като баща ми, Мерсволуко като дядо ми.
Дипит зацъка съчувствено с език.
— Работата е там, Том — поде той с въздишка, — че за теб може би щяхме да
направим някакво изключение, но при сегашните обстоятелства…
— Имате предвид всички тия нападения ли, сър? — попита Риддъл, а сърцето на
Хари трепна и той се приближи към двамата, за да не изпусне нещо.
— Точно така — каза директорът. — Мило момче, ти сам разбираш колко
неразумно би било от моя страна да те оставя в замъка след края на срока. Особено под
знака на неотдавнашната трагедия. Смъртта на бедното момиче… За теб ще е много по-
безопасно в сиропиталището. Всъщност в Министерството на магията вече обсъждат дали
да не се затвори училището. Не сме напреднали и в откриването на… източника на тези
неприятности.
Очите на Риддъл се бяха разширили.
— Сър… ако все пак той бъде заловен… ако всичко това свърши…
— Какво искаш да кажеш? — попита Дипит с внезапно изтънял глас, като се
поизправи в стола си. — Риддъл, да не искаш да кажеш, че знаеш нещо за тези
нападения?
— Не, сър — бързо отвърна Том.
Но Хари бе сигурен, че това е същото онова „не“, с което самият той бе отговорил
на Дъмбълдор.
Дипит потъна пак в стола си, видимо разочарован.
— Свободен си, Том…
Риддъл се смъкна от стола и с твърда крачка напусна стаята. Хари го последва.
Те слязоха по подвижната спираловидна стълба и излязоха при водоливника в
тъмнеещия коридор. Риддъл спря, същото направи и Хари, като го наблюдаваше — явно
Риддъл сериозно обмисляше нещо, хапеше устни и бърчеше чело.
После, сякаш изведнъж бе намерил някакво решение, той се разбърза. Хари
безшумно се прокрадна след него. Не срещнаха никого, докато стигнаха до входната зала,
където един висок магьосник с кестенява коса и брада извика на Риддъл от мраморното
стълбище:
— Къде ходиш сам толкова късно, Том?
Хари ахна, като видя магьосника — това бе Дъмбълдор, с петдесет години по-
млад.
— Трябваше да отида при директора, сър — отвърна Риддъл.
— Добре, бързо в леглото — каза Дъмбълдор и отправи към Риддъл онзи
проницателен поглед, който Хари така добре познаваше. — По-добре не скитай много по
коридорите тези дни. Особено откакто…
Той въздъхна тежко, пожела лека нощ на Риддъл и си тръгна. След като го изчака
да се отдалечи, Риддъл бързо се отправи надолу по каменните стълби към подземията. | |
| | | | Sponsored content
| | Заглавие: Re: Хари Потър и стаята на тайните | |
| |
| | | | | | Хари Потър и стаята на тайните | |
|
Similar topics | |
|
| | Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|
